Докато България отброява последните месеци до присъединяването си към еврозоната, Хърватия вече живее в нея. От 1 януари 2023 г. южната ни съседка използва общата европейска валута и е част от Шенген.
Само две години по-късно резултатите говорят сами за себе си — растеж, стабилност и повишено доверие. Европейска интеграция и икономическо самочувствие За Хърватия въвеждането на еврото не беше просто технически акт, а символ на пълноправно членство в сърцето на Европа. Куната бе заменена при фиксиран курс от 7.53 за едно евро, което сложи край на десетилетия преход.
Резултатите дойдоха бързо — БВП расте, кредитният рейтинг е най-високият от 1997 г. насам, а държавният дълг падна под 60% от БВП. „Финансите ни са стабилни, контролираме бюджета и помагаме на уязвимите групи и пенсионерите“, заяви икономическият съветник на премиера Звонимир Савич.
По думите му европейските фондове са катализаторът, който превръща стабилността в реално подобрение на живота. Инфлация, цени и покупателна сила Въвеждането на еврото дойде в труден период — война в Украйна, глобална инфлация и икономическо напрежение след пандемията. Мнозина се страхуваха от скок на цените, но данните показват обратното: инфлацията спадна от 10% на около 4%, а заплатите нараснаха по-бързо от цените.
Въпреки това държавата не остави процеса без контрол — въведе тавани за основни стоки като хляб, мляко, олио и захар. Така успя да ограничи спекулата и да запази доверието на потребителите. Плавен преход и дигитална точност Преминаването към еврото в Хърватия беше извършено с хирургическа точност.
В първите 15 дни хората можеха да плащат и с куни, и с евро, а рестото се връщаше само в евро. Цените се изписваха двойно месеци наред, за да няма объркване. Банкомати, ПОС терминали и карти бяха актуализирани предварително, което позволи на финансовата система да премине без срив.
Валутният риск за бизнеса и домакинствата изчезна, а инвестициите тръгнаха нагоре. Експертите наричат това „урок по подготовка и доверие“.
Уроци за България: Еврото не е цел, а инструмент Опитът на Хърватия показва, че валутната промяна сама по себе си не е чудо, но може да ускори растежа, ако бъде подкрепена с дисциплина и стабилни институции.
Повече в marica.bg
07.11.2025