Сблъсък без грам сдържаност беляза обществената реакция към новия проектобюджет. Работодателите го нарекоха „погром над икономиката“, а синдикатите – „справедлива корекция в полза на работниците“.
На фона на проваленото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество напрежението между двете страни избухна в ефира на бТВ, превръщайки разговора за бюджета в открита война между труда и капитала.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев обяви, че работодателските организации отказват да бъдат „съучастници в погрома на публичните финанси и икономиката“. Той разкритикува управляващите за липсата на реален диалог и предупреди, че проектът за бюджет 2026 „бърка в джоба на работещите и изсипва парите им в държавната администрация“. „Синдикатите и политиците трябва да имат срам от хората и страх от Бога“, каза Велев, допълвайки, че увеличението на минималната заплата и на осигурителните вноски ще задуши индустрията.
Бизнесът е възмутен и от начина, по който законът за минималната заплата се развързва от механизма в Кодекса на труда. „Миналата седмица разбрахме за това от медиите, без нито един ден за консултации“, заяви Велев. По думите му, когато един работник взема 100 лева „на ръка“, вече ще трябва да се платят 58 лева данъци и осигуровки вместо сегашните 53.
„Вдигат най-високия данък – данък труд“, каза той. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов отвърна остро, наричайки позицията на бизнеса „лицемерна“. „Всички знаем, че те водят задкулисни разговори с властта, а после играят ролята на жертви“, каза той.
Според Костов отказът от диалог е по-опасен от самия бюджет. „Не можете да блокирате държавата само защото не ви харесват някои промени в данъците“, заяви той. Костов защити и увеличението на осигуровките с 2%, като подчерта, че само 0,88% ще се поемат от работника.
Той отхвърли обвиненията на Велев за прекомерен държавен апарат, уточнявайки, че разходите за персонал остават почти без промяна – от 7,8% тази година до 7,9% догодина. „Не можем да генерализираме целия държавен сектор. Не става дума за излишна администрация, а за нужни публични услуги“, каза Костов, предупреждавайки, че „ако индустрията и бизнесът не искат да участват в разговор, нека не пречат на реформите“.
06.11.2025