Автор: Юлиана Методиева,marginalia.bg
Абсурдно е хора, които са сред най-отдадените защитници на правата на малцинствата у нас, включително и на еврейската общност, откровени най-близки нейни приятели, да бъдат назидавани само защото не приемат крайностите на политиката на Нетаняху.
В западните медии има по-нюансирани анализи, обръща се внимание на историческата и социална предистория на конфликта, прави се разлика между антисемитизъм и антиционизъм, отива се отвъд опасното клише за конфликта като сблъсък между цивилизовани и варвари, казва доц.
Орлин Спасов, преподавател във ФЖМК, член-основател на фондация „Медийна демокрация“ и на Института за съвременни дигитални архиви.
- Доц.
Спасов, катедра„Радиои телевизия“ на ФЖМК проведе национална научна конференция„Медии и мълчание“.
Вашият доклад бе на тема„Заглушаване на гласа: спорни практики при модериране на онлайн съдържание“.
Бихте ли описали накратко проблемите?
- Темата на конференцията насочи участниците към един актуален проблем – големите медии в България, особено електронните, все по-често игнорират значими теми или ги представят рядко, твърде повърхностно или с предубеждение.
В националните телевизии например виждаме как на практика изчезнаха задълбочените журналистически разследвания. Те бяха заменени от обширна криминална и съдебна хроника, от новини за произшествия. Емисиите започват с тези сюжети, като те заемат съществен дял от това, което се предлага на зрителите като новини.
Ако има нещо, което прилича на разследване, то е по безопасни теми. Например защо някоя държавна институция не си е свършила работата. Държавните институции така или иначе дължат отчетност за действията си, така че тук няма особен риск за журналиста, нито пък се изискват специални усилия от негова страна.
За сметка на всичко това не се влиза в разследвания за влиянието на икономически субекти върху политиката, за корупцията и т.н. Или за начина, по който действат самите медии и за зависимостите, които определят позициите им. С малки изключения, сериознит
06.11.2025