Преди 26 години НАТО използва във войната в Косово боеприпаси с обеднен уран. Много войници впоследствие се разболяват от рак, на малцина са изплатени обезщетения. В Косово обаче отровата и до днес си стои в почвата.
"Спомням си съвсем отчетливо този ден", казва Емерико Мария Лачети, бивш полковник от военния отдел на Италианския червен кръст. По време на войната в Косово през 1999 година той е бил в Албания, само на няколкостотин метра от границата с Косово. Там е бил командир на лазарет за бежанци от провинцията, която тогава е част от Сърбия.
"Стояхме върху контейнери и наблюдавахме бомбардировките - беше като някакъв перверзен новогодишен фойерверк. Ударната вълна се усещаше и на голямо разстояние. Но ние не бяхме информирани за специфичните опасности от използваните оръжия." От март 1999 година НАТО с операцията "Съюзна сила" се намесва в продължаващия с години косовски конфликт.
В рамките на 78 дни Алиансът осъществява полети с над 1 000 самолета срещу силите за сигурност на Сърбия. По официални данни са били използвани над 28 000 взривни устройства, включително съдържащи уран, за който се подозира, че предизвиква рак.
Тези боеприпаси имат ядро от обеднен уран, който заради високата си плътност (три пъти по-голяма от тази на оловото) има голяма проникваща сила и затова се използват най-вече срещу танкове и други бронирани цели.
При атаките обаче може да се образува фин уранов прах, който се разпръсва и може да увреди здравето, ако например бъде вдишан. НАТО отхвърля обвиненията По този повод НАТО излиза само с писмена позиция, в която се казва, че в Алианса се отнасят "много сериозно към въпросите, свързани със здравето и с околната среда". Създадена специално за целта комисия по ефекта от експлоатацията на муниции с обеднен уран в Косово е стигнала до извода, че "не е имало траен риск за населението".
06.11.2025