Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Вече е официално – намираме се в дългова спирала.
25 години сдържаност отидоха на кино.
Харчим като бай Тошо
След като тази година държавата изтегли 8.9 милиарда евро нови заеми, за догодина планира да изтегли 10.5 милиарда, и през 2027 и 2028 по 7.7 милиарда евро.
Общо това са почти 35 милиарда евро или 68 милиарда лева.
Все още мерим нещата в левове.
В края на четиригодишния период държавата ще бъде с отношение да дълга към брутния вътрешен продукт от 36.6 %, а в номинално изражение държавният дълг ще бъде 49 милиарда евро.
Това не е мрачна прогноза на Нуриел Рубини, а декларираната дългова политика на правителството, което подготви проекта за бюджета за 2026 година.
При прогнозирано забавяне на икономическия растеж ще трябва да разчитаме на инфлацията да раздуе номиналния брутен вътрешен продукт, ако не искаме задлъжнялостта да мине прага от 40%.
Тя може пак да го премине, като имаме предвид, че планираният нов дълг за тази година е двойно по-голям от последните допускания в миналогодишния бюджет.
Както е тръгнало, кой знае – дали догодина през октомври очакванията за дълг от 7,7 милиарда евро няма да бъдат ревизирани нагоре.
Хубаво ли е това?
Спомнете си първото десетилетие на този век – поне тези, които можете.
Държавният дълг спадна от 90% спрямо брутния вътрешен продукт на 14%.
Посрещнахме световната финансова криза с фискален резерв – пари, които служат като буфер – в размер на 14% от брутния вътрешен продукт.
Сега си дайте сметка за последните шест години.
В края на 2020 година, след тегленето на заемите заради коронакризата, държавният дълг беше 27,5 милиарда лева, или 22,9% от брутния вътрешен продукт.
В края на 2028 година, според пресните прогнози, които историята показва, че обикновено са занижени, държавният дълг ще е 95 милиарда лева (49 милиарда евро) и 36,6% от брутния вътрешен продукт.
05.11.2025