Бившият вицепрезидент на САЩ почина на 84 години
"Президент в сянка", "Дарт Вейдър на американската политика", най-влиятелният вицепрезидент в историята и със сигурност един от най-поляризиращите, това са само част от определенията за починалия в понеделник известен американски политик Дик Чейни. Той беше на 84 години.
"Неговата любима съпруга от 61 години, Лин, дъщерите му, Лиз и Мери, и други членове на семейството му бяха с него, когато почина. Бившият вицепрезидент почина поради усложнения от пневмония и сърдечно-съдови заболявания", заяви семейството му в изявление, публикувано във вторник сутринта.
Чейни често е възприеман като нещо като "президент в сянка" по време на осемте години, в които е вицепрезидент на Джордж У. Буш, като има повече влияние и власт от всеки друг заемал тази длъжност.
"Дик Чейни изигра важна роля в решенията, вариращи от война и мир до икономика, околна среда и значението на закона. Неговата ръка често оставаше невидима дори за колегите му, пише за него Бартън Гелман, автор на книга, посветена на неговото пребиваване във властта като вицепрезидент.
Чейни носи в Белия дом и дълбокото си убеждение, че президентската власт трябва да бъде възстановена, след като е прекалено ограничена от Конгреса.
"Мозъчният тръст на президента Джордж У. Буш - по-специално Дик Чейни и Доналд Ръмсфелд заеха постовете си с него през 2001 г., за да водят това, което считаха за контрареволюция. Те осъдиха "преврата" на Конгреса, който беше ограничил изпълнителната власт през 70-те години" , пише "Политико", цитирайки друга книга за Чейни.
След терористичните атаки от 11 септември Чейни формулира "Доктрината на един процент", известна още като "Доктрината Чейни", която гласи, че САЩ трябва да атакуват всеки, който би могъл да представлява заплаха за тях - превантивно. Тази доктрина изиграва огромна роля във външната политика на администрацията на Буш, особено при нахлуването в Ирак, и допринася за поставянето на САЩ в състояние на война за неопределено време. "Осъзнаваме, че войните никога не се печелят с отбрана. Трябва да пренесем битката при врага", казва Чейни през август 2002 г.
Чейни понякога е сравняван с Дарт Вейдър, злодеят от "Междузвездни войни". Години по-късно бившият президент Джордж Буш - старши го нарече "Старият железен задник" и заяви, че Чейни е натрупал прекалено много власт по време на президентството на сина му. "Той имаше своя собствена империя и вървеше по свой собствен път", казва Буш-старши.
С течение на годините Чейни е определян от една страна като злоупотребяващ с американската власт - "Да бъдеш наречен предател от Дик Чейни", казва Едуард Сноудън, изгнаникът, разкрил тайни документи, "е най-голямата чест, която можеш да отдадеш на един американец". А също така и от друга - като мъжествен символ на тази власт: "Тъмнината е добра. Дик Чейни, Дарт Вейдър, Сатаната. Това е власт", казва съветникът на Доналд Тръмп Стив Банън през ноември 2016 г.
Ричард Брус Чейни, както е цялото му име, е роден на 30 януари 1941 г. в Линкълн, Небраска. Баща му, Ричард Хърбърт Чейни, е бил агент по опазване на почвите за правителството и очевидно е бил доволен, че синът му има рожден ден заедно с президента Франклин Делано Рузвелт. Синът Чейни постъпва в Йейлския университет през 1959 г., но след някои академични затруднения се връща на запад в Университета на Уайоминг, който завършва през 1965 г. - една година след сватбата си с Лин Ан Винсънт. След това започва следдипломно обучение в Университета на Уисконсин в Мадисън.
Чейни е студент там по време на някои от най-ожесточените години на демонстрации срещу войната във Виетнам, но нито протестите, нито войната му оказват силно влияние. "Не се вълнувах от въпросите, срещу които хората протестираха или демонстрираха", казва той, спомняйки си за това време.
Следващата спирка на Чейни е Вашингтон, където се присъединява към администрацията на президента Ричард М. Никсън, заемайки няколко длъжности, включително в екипа на Ръмсфелд в Службата за икономически възможности. Когато Никсън подава оставка през август 1974 г., Чейни работи в преходния екип на Джералд Форд, преди да наследи Ръмсфелд като шеф на кабинета през ноември 1975 г.
Смята се, че именно като шеф на кабинета на Джералд Форд разцъфва талантът на Чейни за задкулисно управление и политическо ръководство, като контролира графика и достъпа до президента, той се превръща в безценен за изпълнителната власт и неизбежен за онези, които "търсят вниманието на шефа".
Чейни се опитва да възстанови престижа на изпълнителната власт след позорното напускане на Никсън, като например призова Форд да се противопостави на Конгреса по време на разследването на Сената на ЦРУ и разузнавателния апарат на страната, водено от сенатора демократ Франк Чърч.
На сутринта след поражението на Форд на изборите през 1976 г. именно Чейни чете по телефона признанието за поражението пред новоизбрания президент Джими Картър, защото Форд е загубил гласа си по време на предизборната кампания. Впоследствие Чейни се връща в Уайоминг и се кандидатира за единственото място в Камарата на представителите от своя щат, като спечели с 58,6% от гласовете през ноември 1978 г., въпреки че през юни е претърпял сърдечен удар.
Кандидатът шегувайки се организира група "Сърдечноболни за Чейни", за да продължи кампанията си. Според "Вашингтон пост" той е казал, че никой кандидат "никога преди не е пробвал трика с инфаркта". Чейни е преизбиран пет пъти и се издига до позицията на заместник-председател на малцинството в Камарата на представителите.
Кариерата му претърпява неочаквана промяна през 1989 г. Президентът Джордж Х. У. Буш номинира бившия сенатор от Тексас Джон Тауър за свой министър на отбраната, но Тауър, известен със слабостта си към алкохола и жените, е отхвърлен от бившите си колеги.
Новият президент се обръща към Чейни, чиято номинация е одобрена с 92 гласа "за" и нито един "против".
През август 1990 г., след като Кувейт беше нападнат от иракската армия, Съединените щати започват да изграждат международна коалиция за неговото освобождаване. Операция "Пустинна буря" започва през януари 1991 г. и победата е бърза, като сухопътните боеве продължават по-малко от седмица. Чейни споделя част от тази слава, заедно с генералите Норман Шварцкопф и Колин Пауъл, но решението да се остави иракският диктатор Садам Хюсеин на власт предстои да има последствия в бъдеще.
"Идеята да нахлуем в Багдад, например, или да се опитаме да свалим режима, не ме ентусиазираше", казва по-късно Чейни.
Мандатът на Чейни в Пентагона съвпада с една от най-драматичните епохи в американската история. Берлинската стена падна и Съветският съюз се разпада, което намалява заплахата от ядрена война до най-ниската точка от десетилетия.
След поражението на Буш през 1992 г. Чейни се връща към частния живот. През 2000 г. Чейни е главен изпълнителен директор на Halliburton, когато му е предложено да оглави търсенето на кандидат за вицепрезидент на Джордж У. Буш. Изненадващо е, когато Буш се обръща и избира Чейни за тази длъжност.
"Горд съм, че Дик Чейни е до мен. Той е човек с интегритет и здрав разум, който е доказал, че публичната служба може да бъде благородна служба", казва Буш в речта си при приемането на номинацията във Филаделфия.
Ясно е, че Чейни, Рамсфелд и други ветерани от Вашингтон са били необходими, за да придадат тежест на администрацията, тъй като притежават опит и институционални познания, които липсват на новия президент. Но Чейни не е човек, който може да бъде отстранен от политическите въпроси, както се е случвало с толкова много вицепрезиденти.
Чейни е твърдо убеден, че Конгресът е осакатил президентската длъжност и че е време Белият дом да си възвърне пълната власт. Той особено се възмущава от законодателството, прието в отговор на войната във Виетнам, което има за цел да ограничи способността на президента да води война.
Всичко това става ясно след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Сутринта, след като два отвлечени самолета се разбиха в Световния търговски център в Ню Йорк, има опасения, че трети самолет се е насочил към Белия дом. Трети самолет скоро се разбива в Пентагона.
Докато Буш е в Сарасота, Флорида, където на сутринта посещава училище, Чейни поема контрола над ситуацията във Вашингтон от Президентския център за спешни операции, намиращ се под северната морава на Белия дом.
Чейни иска и получава разрешение от Буш да направи нещо, което само няколко часа по-рано би било немислимо: разрешение да бъде свален всеки граждански самолет, който се опита да извърши поредната атака, вероятно с цената на живота на невинни американци. Това се оказва ненужно, защото четвъртият и последен отвлечен самолет, полет 93 на United Airlines, се разбива, след като пътниците нахлуват в пилотската кабина.
След ужаса на този ден нито една реакция на тероризма не изглежда изключена, както на вътрешния фронт, така и по целия свят. "Войната срещу тероризма" е навсякъде едновременно и включва изтезания и други техники за разпит, които преди това се считат за немислими.
Културата на секретност е счетена за съществена за правителството, но Съединените щати могат също така да нарушават правото на личен живот на своите граждани, за да ги защитят, като използват технологии за наблюдение, одобрени на тайни заседания, за да събират огромни количества данни от американците. Чейни пренебрегва опасенията, свързани с Четвъртата поправка.
Според Рон Съскинд в книгата му от 2006 г. "Доктрината един процент: преследването на враговете на Америка след 11 септември", доктрината на Чейни е изложена за първи път на среща, на която се обсъждат възможни връзки на Пакистан с "Ал Кайда". Всички заплахи трябва да бъдат неутрализирани, преди да могат да нанесат първия удар, казва тогава Чейни. "Веднъж изречена, тя остана - стандарт за действие, който ще определя събитията и реакциите на администрацията в следващите години. Доктрината Чейни. Дори и да има само 1% вероятност да се случи нещо невъобразимо, действайте, сякаш е сигурно", пише той.
Бързо следва инвазията в Афганистан. След това Чейни се превръща в най-гласовития поддръжник на инвазията в Ирак в администрацията, със или без подкрепата на американските съюзници, противопоставяйки се на други като държавния секретар Колин Пауъл, който призовава за сдържаност, докато не бъдат установени всички факти.
"Няма съмнение, че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение. Няма съмнение, че той ги натрупва, за да ги използва срещу нашите приятели, срещу нашите съюзници и срещу нас", заявява Чейни през август 2002 г.
Ирак е нападнат, а Хюсеин е свален от власт, но са открити оръжия за масово унищожение, което подкопава цялата логика на войната. С разпадането на ситуацията в Ирак рейтингът на Буш се срива, а с него и популярността на Чейни. Враговете започват да се подиграват на президента Джордж У. Буш, че е под контрола на Дик Чейни.
Най-странният инцидент от времето, когато Чейни е вицепрезидент, се случва на 11 февруари 2006 г., когато той случайно прострелва Хари Уитингтън, влиятелен адвокат от Тексас, по време на лов на пъдпъдъци в едно ранчо.
Уитингтън е улучен от десетки сачми, но оцелява. Не са повдигнати обвинения срещу Чейни, въпреки че са повдигнати някои въпроси относно времето, необходимо за разкриването на информацията, и защо опитен ловец като Чейни не е бил по-внимателен.
В края на мандата на Буш Чейни не се кандидатира за президент, макар че остава в центъра на вниманието. През годините на Обама бившият вицепрезидент остава яростен защитник на агресивните действия на администрацията на Буш за опазване на сигурността на Америка - понякога нападайки Пауъл и други - както и последователен критик на президента Барак Обама и вицепрезидента Джо Байдън, който нарича Чейни "най-опасният вицепрезидент" в американската история.
"Когато има хора, които се притесняват повече за четенето на правата на терорист от "Ал Кайда", отколкото за защитата на Съединените щати от хора, които са абсолютно решени да направят всичко възможно, за да убият американци, аз се тревожа", казва Чейни в началото на мандата на Обама.
През януари 2021 г. Дик Чейни се присъединява към другите девет живи бивши министри на отбраната (включително Ръмсфелд и Пауъл) в подписването на отворено писмо, в което се заявява, че Тръмп е загубил президентските избори през 2020 г. и че Тръмп и настоящите лидери на Пентагона биха предали страната си, ако работят за запазването му на поста. "Американските избори и мирното предаване на властта, което е резултат от тях, са отличителните черти на нашата демокрация", пишат те.
"Всеки от нас е положил клетва да подкрепя и защитава Конституцията срещу всички врагове, чуждестранни и вътрешни. Ние не сме положили клетва пред отделен човек или партия", се казва в писмото.
През септември 2024 г. и Чейни и дъщеря му Лиз заявиха, че възнамеряват да гласуват за кандидатката на Демократическата партия Камала Харис. "Като граждани, всеки от нас има задължението да постави страната над партийните интереси, за да защити нашата Конституция", заяви той.
05.11.2025