В двора на Боянската църква „Св.
св.
Николай и Пантелеймон“ в София е погребана българската царица Елеонора (1860–1917),втората съпруга на цар Фердинанд I.
Гробът ѝ е обозначен с кратък надпис:
„Елеонора–царица Българска (22 август 1860– 12септември 1917)
Блажени са милостивите, защото те помилвани ще бъдат.“
За нея Иван Вазов пише:
„Женавенценосна, сестрамилосердна,
Сестра на геройтеиз боя жестоки,
Царице, ти цяла любов си победна,
Душа изтъкана от чувства високи…”
Произход и ранни години
Елеонора Каролина ГаспаринаЛуиза е родена на 22 август 1860 г.
в Берлин.
Тя е принцеса фон Ройс цуШлайц-Кьостриц–дъщеря на принц Хайнрих IV и принцеса Луиза.
Първият ѝ брак е с принц Хайнрих XXVII Ройс-Кьостриц, който е сред обсъжданите кандидати за български княз след Освобождението.
След овдовяването си Елеонора се посвещава на благотворителна и медицинска дейност.
Като милосърдна сестра от Червения кръст участва на фронтовата линия в няколко военни конфликта, включително Руско-японската война (1904–1905),за което е отличена с руския орден„Света Ана“.
Брак с княз Фердинанд
След смъртта на българската княгиня Мария Луиза през 1899 г., Фердинанд остава вдовец с четири деца.
Той търси съпруга, която да поеме грижата за тях и да се посвети на обществени дела.
Великата княгиня Мария Павловна, която посещава България за откриването на паметника на Цар Освободител, му препоръчва своята братовчедка –вдовицата принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц, известна с благородство, милосърдие и скромност.
Бракът е сключен през 1908 г.
след дълги преговори с Ватикана.
Поради протестантската вяра на Елеонора и отлъчването на Фердинанд след покръстването на престолонаследника Борис в православната вяра, папата разрешава съвместна, но компромисна церемония, при която въпросът „съгласни ли сте да се ожените“ се задава едновременно на двамата, а отговор дава само Елеонора.
Няколко месеца след брака Фердинанд обявява Независимостта на България, а Елеонора става българска царица.
Обществена и благотворителна дейност
След пристигането си в България Елеонора отказва охолството, пристига без прислуга с обикновен пътнически кораб и веднага се посвещава на благотворителна работа.
Сватбения си подарък от българския народ в размер на 150 000 лева тя използва за изграждане на санаториум за гръдноболнидеца край Варна, построен по нейно настояване в национален български стил.
Елеонора участва в основаването на клонове на Българския червен кръст и активно подкрепя дейността на дружеството „Самарянка“.
С лични средства подпомага болници, сиропиталища, училища за глухонеми и слепи деца и бедни семейства.
По време на Балканските войни (1912–1913)и Първата световна война царица Елеонора участва лично в медицинските дейности на фронта.
Тя посещава лазарети, превързва ранени войници, осигурява храна и медикаменти.
От нейния личен фонд се издържат болници с общ капацитет от над 400 легла.
За участието си в спасителни и медицински мисии е удостоена с ордена „За храброст“, което я прави единствената жена в българската история, носител на този орден.
Отношения с войниците и народната признателност
В спомените на милосърдната сестра Мария Хакановасе посочва, че царицата била„майка на войниците“.
Ранените често ѝ пишели писма с молби за помощ или благодарност, а тя лично отговаряла на много от тях.
При вестта за нейната болест войници от фронта ѝ изпращат колективни писма и подписки с пожелания за оздравяване.
През 1914 г.
президентът на САЩ Удроу Уилсън споменава България и нейната царица в свое обръщение към американския народ, призовавайки за помощ за пострадалите от войните българи.
Спасението на Боянската църква
През 1912 г.
жителите на село Бояна решават да съборят старата църква и да построят нов храм.
Елеонора изкупува с лични средства парцел за новата сграда, при условие, че старият храм бъде запазен.
По този начин спасява средновековната Боянска църква, днес включена в списъка на ЮНЕСКО като един от най-ценните паметници на българската култура.
Последни години и смърт
През последните години от живота си Елеонора страда от тежко заболяване.
Въпреки това продължава да участва в благотворителни инициативи и в подготовката на медицински мисии.
През 1915 г.
е поканена от президента Удроу Уилсън да посети Съединените щати, но поради влошеното си здраве пътуването не се осъществява.
Умира на 12 септември 1917 г.
в манастира „Св.
Димитър“ край Евксиноград.
Според завещанието ѝ, всички лични средства са дарени на болници, санаториуми и бедни семейства.
Последното ѝ желание е да бъде погребана„като прост войник“ до стената на Боянската църква.
Памет и следа
След смъртта ѝ войници, спасени от нейните грижи, ежегодно посещават гроба ѝ в Бояна до 1944 г.
Поетът Кирил Христов отбелязва, че „не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото ѝ“.
След установяването на комунистическия режим гробът ѝ е осквернен и надгробният камък –премахнат.
Възстановен е след 1989 г.
Днес на табелата пред гроба е изписано единствено името ѝ и евангелските думи:
„Блажени са милостивите, защото те помилвани ще бъдат.“
Липсва обаче информация за нейния живот и принос към България.
Елеонора Българска остава в историята като владетелка, посветила се изцяло на благотворителността, обществената дейност и опазването на българското културно наследство.
Източници: bulgarianhistory.org, Фейсбук, lentata.com
25.10.2025