Думи като санкции, наказания, насилие и т.н., мерки за безопасност - ние сме много в този наратив, а това е един кризисен наратив. Това е една ситуация, която вече е ескалирала. И аз не знам по какъв друг начин можем да говорим освен за контрол, за санкции и за наказания.
Но това е в ситуацията вече на ескалация, а основният въпрос е защо се е стигнало дотук и какво ще се случи след това.
Няма един единствен отговор, който да може да реши казуса веднага, според Мечева: Ние обикновено задаваме въпроса какво да направим, но истински въпросът е какво правим всеки един ден, какво правят отговорните институции, какво правят хората, които работят с деца всеки ден.
И това прави нещата много сложни, защото когато непрекъснато сме от криза в криза, в един кризисен режим, това изнася диалога много на повърхността, а в дълбочина - ето конкретно от опита ми в училище, тогава когато има едни трудности, започваме да питаме децата какво се случва, започваме да водим разговори с родители, т.е.
какво отношение имат към проблемите. Можем да работим с колегите-учители, т.е. с какво се сблъскват.
Но това е една обречена битка, ако се води само на нивото на училището. Това е само един от аспектите, върху които можем да говорим в училищна среда, но има много други заинтересовани страни, които също трябва да участват.
24.10.2025