България може да се изправи пред организационен хаос при преминаването към еврото, ако темповете на замяна на левови банкноти не се ускорят.
Това заяви пред БНР Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), който предупреди, че гражданите действат по-бавно дори от хърватите, когато страната им е преминавала към общата валута.
"Българите се бавят – възможен е хаос в последния момент" „Българите много по-бавно се отказват от своите левови банкноти. Много е вероятно да има струпване в последните месеци, което да доведе до малък хаос, подобен на този в други държави при последния етап на въвеждане на еврото“, заяви Панчев. По думите му, неувереността в процеса и липсата на информационна кампания може да изострят напрежението в края на преходния период.
Дефицитът расте, критериите не се изпълняват Експертът коментира и бюджетната ситуация на страната, като отбеляза, че още до края на септември България е достигнала дефицита, предвиден за цялата година.
„Ако не видим сериозни орязвания на разходите в последното тримесечие, дефицитът ще надхвърли 3%, а МВФ вече прогнозира 3.8% за 2025 г.“, каза Панчев. Той припомни, че страната не покрива и критерия за инфлация, като „БНБ се опитва да избегне споменаването на гръцки сценарий“, използвайки вместо това термина „румънски сценарий“.
"Ще се наложи увеличение на осигуровките – може и на ДДС" Панчев прогнозира, че увеличението на осигуровките е почти неизбежно: „Ще се повишат пенсионните осигуровки, а е възможно и натиск за здравните, тъй като там дефицитът е над половин милиард лева.“ По думите му, технически най-бързият начин за намаляване на дефицита би било увеличаването на ДДС, но това би довело до нов скок на инфлацията.
Санкциите срещу „Лукойл“ – удар по бюджета Допълнителен риск идва и от евентуалните санкции срещу „Лукойл“, предупреди икономистът. Компанията е сред големите данъкоплатци в България, и блокирането на дейността ѝ ще има сериозен фискален ефект. Бюджет 2026: Брюксел чака, София мълчи Панчев заяви, че липсва прозрачност около параметрите на проектобюджета за 2026 г.
„Ако до 24-ти не консултираме бюджета, Брюксел ще направи свои калкулации, базирани на действащото законодателство.
Това означава, че ЕС ще получи проект без реалните политики на кабинета.“ Той подчерта, че Министерският съвет и Народното събрание често имат различни виждания, което създава забавяне и несигурност в процеса.
"Брюксел не може да ни принуди да имаме нов бюджет" Дори след присъединяването към еврозоната, България ще може да започне годината със стария бюджет, ако новият не бъде приет навреме. „Брюксел не може да ни задължи да имаме нов бюджет, но страните, които не приемат навреме своите, вероятно ще бъдат притискани или санкционирани, за да се спази фискалната дисциплина“, заяви Панчев. Психологически ефект: българите не вярват на еврото По думите му, страхът от поскъпване и инфлация кара хората да задържат левовите си спестявания и да отлагат обмяната.
„Виждаме тревожност – и от еврозоната, и от глобалните процеси. Това е и причината спестяванията да растат, а доверието в институциите да намалява“, каза още икономистът.
24.10.2025