Отиде си един велик актьор - Илия Илиев, съобщиха близките му. Роден е на 4 декември 1944 в Горна Оряховица. Театърът го увлича още като дете.
В трети клас е приет в Драматичния кръжок при Пионерския дом в Г.Оряховица. През 1960 г. се включва в Драматичната школа към читалище „Напредък“, а след това в Младежкия театър, с ръководител Атанас Бахчеванов.
В 1970 г. е приет във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“, в класа на проф.
Филип Филипов. Участва в три постановки на Учебния театър: „Деца на слънцето“ от М. Горки, „Луди пари“ от А.
Островски, и „Ветрилото“ от К. Голдони. Включен е в постановката на „Почивка в Арко Ирис“ от Д.
Димов в Народния театър „Иван Вазов“. Като студент в IV курс, започва снимки във филма „На живот и смърт“ в ролята на Голям Борован. Разпределен е в ДТ Ст.
Загора, където работи 4 сезона: „И Херострат да бъде забравен“ от Гр. Горин, Спасителят в „Римска баня“ и „Сако от велур“ от Ст. Стратиев, „Мария Стюарт“ от Ф.Шилер, Кейбът в „Страсти под брястовете“ от Ю.
О‘Нийл. Илияе привлечен като актьор в ДМТ „К. Кисимов“ за сезон 1979-80 г.
Ролите му на търновска сцена са Осип в „Ревизор“ на Гогол, Марин в „Легенда за майката“ от Кр. Дренски. В края на сезона Илия Георгиев напуска В.
Търново. Става част от трупата на ДТ Перник, където работи 17 години. Една от любимите му роли е на Цар Петър в „Книга за царете“ от М.
Минков. След Перник, Илия Георгиев е артист в театър „Искри и сезони“.
Снима се много в киното, където създава ярки и запомнящи се роли: Голям Борован, Крайчо Байрактаря в „Записки по българските въстания“, Мишо в „Мъжка песен“, Данаилов в „Мисия Лондон“ и още много кино и ТВ продукции.
Илия Георгиев е основател на фондация „Достойни българи“. Мечтата му е да възроди и запази паметта към великите ни предци.
24.10.2025