Компенсациите не лекуват енергийния проблем, само отлагат кризата

Снимка: Личен архив

Източник: business.dir.bg

Бъдещето е на тези, които инвестират навреме в него, предупреждава д-р инж.

Веселин Тодоров - председател на Сдружение "Соларна академия България" Новият механизъм за енергийни компенсации изглежда като стъпка в правилната посока, но експертите предупреждават, че това е временна мярка.

Сред тях е и д-р инж.

Веселин Тодоров - председател на Сдружение "Соларна академия България", председател на Съвета на браншовите организации към БТПП и основател на VVT Engineering, компания с дългогодишен опит в соларните системи и енергийната ефективност.

Dir.bg потърси Тодоров за коментар защо компенсациите не могат да бъдат решение и как бизнесът може сам да изгради своя сигурност на енергийно снабдяване. Г-н Тодоров, новият механизъм за компенсации цели да защити предприятията от високите цени на енергията. Защо смятате, че това не е достатъчно?

Компенсациите са като болкоуспокояващо - помагат за момента, но не лекуват причината. В пазарна икономика бизнесът не може вечно да разчита на държавата, защото този модел е скъп, неустойчив и зависим от политическата конюнктура. Истинската защита идва, когато компаниите имат възможно повече собствен контрол върху енергията, която използват.

Какво означава това на практика? Да се инвестира в дългосрочни децентрализирани решения - чрез соларни системи, енергийна ефективност и собствени или споделени системи за съхранение. Днес имаме технологии, които позволяват самите предприятия да произвеждат част от нужната им енергия и да намалят разходите си с 30-50%.

Но държавата трябва да премахне административните пречки, а бизнесът - да спре да гледа на зелената трансформация като на задължение, а като на конкурентно предимство. Какви са рисковете, ако продължим да разчитаме само на компенсации и временни решения? Рискът е двоен: от една страна - бюджетен, защото няма как държавата да плаща безкрайно, от друга - стратегически, защото губим темпо в бизнеса и конкурентоспособност.

Докато други държави от региона вече използват европейските механизми за енергийна модернизация, България все още се колебае дали това е "изгодно". Истината е, че от гледната точка на бизнеса нямаме избор. Всяко забавяне означава по-високи цени, по-малка конкурентоспособност и отлив на инвестиции.

Каква роля може да има бизнесът в този процес? Активна. Българският бизнес трябва да започне да гледа на себе си не само като на потребител, а като на производител на енергия.

Имаме вече добри примери на компании, които внедряват ВЕИ решения, захранват собствени обекти, създават локални енергийни общности. Това не само стабилизира техните разходи, но и повишава доверието на партньорите им в чужбина. И все пак, има ли реален стимул за бизнеса да направи тази промяна?

Да, и то не само финансов. Компаниите, които инвестират днес, ще бъдат първите, които утре ще печелят от ниска цена, сигурност и репутация. Зелената трансформация вече не е екологична политика - тя е инструмент за конкурентоспособност.

Тези, които я приемат навреме, ще бъдат част от модерната икономика. Останалите - нейни клиенти.

Разбира се, законодателят трябва да подпомогне този процес със закони и регулации, които насърчават директно компании, които могат да докажат ползи от въведена индустриална и битова енергийна ефективност, както и от иновации и мениджмънт, довели до повишаване на конкурентоспособността на съответна компания.

Какво послание бихте отправили към българските предприемачи днес? Да не чакат следващата криза, а да действат. Да използват момента, за да изградят своя енергийна самостоятелност в рамките на технологичните процеси в дадена компания.

Истинската сигурност не идва от компенсации, а от визия, технологии и смелост да се промени моделът. Бъдещето е на тези, които инвестират в него навреме.

22.10.2025