70-годишният Никола Саркози е първият бивш държавен глава в Европа с ефективна присъда "Искам да се обърна към всички хора по света, които вярват в ценностите на толерантността, свободата, демокрацията, хуманизма, към всички, които са преследвани от тиранията, от диктатурите.
Искам да кажа на всички деца по света, на всички малтретирани жени по света - искам да им кажа, че за Франция ще бъде чест и дълг да бъде на тяхна страна.
Франция ще бъде на страната на либийските медицински сестри [български медицински сестри, затворени в Либия], които са в затвора от осем години..." Това е цитат от речта на Никола Саркози непосредствено след президентските избори във Франция в началото на май 2007 година, когато научава резултатите - той е президент на Франция.
В края на май българските медици са освободени от затвора. За освобождаването на сестрите ключова роля изигра тогавашната съпруга на френския президент Сесилия Саркози.
Самият Никола Саркози е награден с орден "Стара планина" първа степен именно "за изключително големите му заслуги за разрешаване на казуса с българските медици и за завръщането им в България." По ирония на съдбата сега в затвора предстои да влезе самият Никола Саркози, при това причината за това е присъда, свързана с Либия.
Бившият президент на Франция който в края на септември бе осъден на пет години лишаване от свободас отложено изпълнение на присъдата, ще бъде изпратен в затвора на 21 октомври (вторник). Саркози ще излежава присъдата в затвора Санте, който се намира в 14-ия административен окръг на Париж, съобщи в. "Фигаро".
Според изданието, най-вероятно той ще бъде настанен в изолирано отделение (т.е. отделено от другите затворници), но с обичаен режим, а не със строги мерки.
Бившият президент обжалва присъдата, но все пак ще бъде задържан под стража - съдът постанови "незабавно изпълнение" (exécution provisoire), което означава, че в този случай не се чака резултатът от обжалването.
На 25 септември Парижкият наказателен съд призна Никола Саркози за виновен в престъпен сговор по делото за финансиране на предизборната му кампания от либийското правителство на Муамар Кадафи през 2005-2007 г.
Саркози беше осъден на пет години затвор, както и на глоба в размер на 100 000 евро.
Съдът постанови отлагане на изпълнението на присъдата, позовавайки се на "изключително сериозни обстоятелства, които могат да подкопаят доверието на гражданите в тези, които ги представляват", добавя френското издание.
Това е третото наказателно дело срещу него и по-рано той вече беше осъден на реално наказание - лишаване от свобода, което обаче бе заменено с домашен арест. Саркози беше президент на Франция от 2007 до 2012 г. През 2011 г.
той беше един от най-активните поддръжници на военната интервенция в Либия, където започна въстание срещу Муамар Кадафи. Чуждестранните бомбардировки помогнаха на въстаниците, режимът на Кадафи беше свален, а самият той беше убит. Съдът го призна за виновен само по едно от повдигнатите обвинения.
По трите други - незаконно финансиране на предизборната кампания, злоупотреба с либийски държавни средства и пасивно участие в корупционна схема - Саркози беше оправдан. Според разследването, през 2005 г. между Саркози, който тогава е министър на вътрешните работи на Франция, и Кадафи е било сключено "корупционно споразумение".
Изборният щаб на Саркози е получил 50 млн. евро, нарушавайки забраната за чуждестранно финансиране на кампанията, а в замяна френският политик е трябвало да помогне на Кадафи да подобри репутацията си на световната сцена. Саркози печели изборите и става президент на Франция.
Съдия Натали Гаварино заяви при обявяването на присъдата, че Саркози е позволил на своите сътрудници да се свържат с Кадафи за получаване на финансиране. Съдът обаче не намери достатъчно доказателства, че Саркози е получил облаги от незаконното финансиране на кампанията. Саркози отрече всички обвинения и нарече преследването му политически мотивирано.
След присъдата Саркози повтори, че е невинен. "Ако искат да спя в затвора, ще спя в затвора, но с високо вдигната глава", заяви той пред журналистите.
Как процесът срещу Саркози раздели страната От момента, в който стана лидер на десницата, Саркози е убеден, че е преследван от заговор, организиран от левите кръгове във френските медии и съдебната система.
И счита сегашната присъда за поредното неопровержимо доказателство за това. Мнозина ще съчувстват на Саркози не непременно защото е напълно невинен в историята с либийското финансиране, коментира Би Би Си. Но в думите му за преследването те виждат известна истина: в парижките политически, медийни и съдебни кръгове наистина има хора, които мразят бившия президент и се радват на падането му.
В очите на противоположната страна Саркози не е бивш държавен глава, станал жертва на враговете си, а егоистичен и влиятелен политик, който постоянно е действал на границата на закона, за да постигне целите си.
И ако съдът е решил да приложи към него цялата строгост на закона по делото за Либия, вероятно това е защото обвинението в опит да се получат средства за предизборна кампания от чуждестранен диктатор е всъщност доста сериозна работа.
Всичко това все още има значение днес, защото, макар че Саркози вече не е толкова влиятелна фигура, каквато понякога се опитват да го представят, споровете около неговия случай все още отекват в руините на френската политическа сцена.
Десните и крайнодесните застават на негова страна, заявявайки, че левите злоупотребяват с правосъдната система. А левите възприемат всичко това като поредното доказателство за привилегироваността на богатите, пример за това как влиятелните хора стават още по-мощни, като игнорират закона. Никола Саркози отдавна напусна поста си и няма перспективи за завръщането му.
Той е фигура от миналото. Но неговият случай разкрива разкола в една дълбоко разделена страна.
Разследването по делото започна още през 2013 г., две години след като синът на Муамар Кадафи, Сейф ал-Ислам, обвини Саркози, че е използвал парите на баща му за финансиране на предизборната си кампания.
Обвинението се основаваше отчасти на показанията на френско-ливанския бизнесмен Зияд Такиедин, който в продължение на много години е играл ролята на посредник между Франция и страните от Близкия изток.
Той почина в Бейрут на 23 септември т.г.
75-годишният Такиедин, известен с противоречивите си изявления, многократно е обвинявал бившия държавен глава в получаване на финансиране от покойния либийски диктатор Муамар Кадафи и неговите съратници.
В средата на 2020 г. френско-ливанският предприемач бе осъден на пет години затвор по дело, свързано с система за откази по френски оръжейни договори със Саудитска Арабия и Пакистан. Решението беше потвърдено от апелативния съд в началото на 2025 г.
Няколко дни преди произнасянето на решението на съда от първа инстанция Такиедин избяга в Ливан. Такиедин няколко пъти е потвърдил тези твърдения пред съдебния следовател. Но в края на 2020 г.
той рязко промени показанията си и заяви пред BFMTV и Paris-Match, че бившият президент не е получавал това финансиране. Освен самия Саркози, в делото фигурират още 11 обвиняеми: някои от тях също бяха признати за виновни, други - оправдани. Това е третият процес срещу 70-годишния Саркози.
През 2021 г.
той беше осъден на една година затвор и две години условно лишаване от свобода по дело за корупция и търговия с влияние - това беше първият случай на реално лишаване от свобода за бившия държавен глава, по-късно присъдата беше заменена с домашен арест.
По друго дело Саркози беше признат за виновен през септември 2021 г. и получи условна присъда. И в трите случая той отричаше вината си.
Това е първият случай в съвременна Европа, когато бивш държавен глава ще излежава реална присъда за корупционни престъпления. На Саркози също така е забранено да заема държавни длъжности и да участва в избори в продължение на пет години.
Съдът отбеляза сериозността на обвиненията и подкопаването на доверието на гражданите в властите.При това, като се има предвид възрастта на Саркози (над 70 години), той може да подаде молба за смекчаване на наказанието, например за домашен арест с електронна гривна.
Пътят и скандалите около Сарко 23-тият президент на Френската република, чието цяло име е Никола Пол Стефан Саркози дьо Наги-Боча, е роден на 28 януари 1955 година в Париж в семейството на Пал Наги-Боча Шаркези, унгарец и благородник, емигрирал във Франция, и Андре Мала, французойка с частично еврейски корени.
Баща му е служил във Френския чуждестранен легион и е получил френско гражданство и от Пал става Пол. В семейството имало три деца - Никола, братята му Гийом и Франсоа. Родителите се развеждат, възпитанието до голяма степен се поема от дядото - Бенедикт Мала.
Като дете, Саркози, по неговите собствени думи, не се е чувствал като пълноценен французин и е страдал от сравнително ниското си материално положение, а освен това не е бил достатъчно силен, за да се защити.
По-късно той многократно е заявявал, че именно униженията от детството и липсата на баща са го направили такъв, какъвто е (той самият е женен три пъти - за Мари-Доминик Кюльоли (имат двама сина), за Сесилия Мартен (Саркози) (имат един син) и топ-моделът и певица Карла Бруни - имат две деца).
През 1973-та дядото умира и семейството се мести от Париж в предградието Ньой сюр Сен, където, след като завършва право в Университета Париж X - Нантер, Никола Саркози става първо юрист, после започва политическата си кариера в дясната партия "Съюз на демократите за републиката".
На 28 години става кмет на Ньой-сюр-Сен, където работи до 2002 г. От 1988 г. е депутат в Националното събрание.
През 1993 г. провежда успешни преговори с терорист, взел заложници в детска градина, което го прави известен и води до назначаването му за министър на бюджета в правителството на Едуард Баладюр. През годините е заемал постовете министър на вътрешните работи, министър на икономиката и председател на партията "Съюз за народно движение" (UMP).
През 2007 г.
става президент на Франция, инициира реформи в пенсионната система, образованието, реформира миграционното законодателство и извежда Франция от изолация, връщайки я в командването на НАТО, което страната напуска през 1966 г.
Президентството на Саркози съвпада с международни кризи: финансовата криза от 2008 г., дълговата криза в еврозоната, което ограничава неговите възможности за реформи. Участва в дипломатическите усилия за разрешаване на руско-грузинско-южноосетинския конфликт. По инициатива на Саркози е проведена най-мащабната реформа на Конституцията от 1958 г.
(променени или допълнени са 47 от 89 члена). Реформата се провежда под мотото "модернизация на институциите на V република" и засяга институциите на републиката и институцията на президента на републиката. По специално тогава е въведена граница за преизбиране: оттогава "никой не може да изпълнява повече от два последователни мандата като президент на републиката".
През 2012 г. губи изборите от Франсоа Оланд. Именно след загубата на Саркози на изборите през 2012 г.
(и съответно загубата на имунитета му) срещу бившия президент беше заведено наказателно дело.
В хода на разследването разговорите на Саркози и най-близкото му обкръжение започват да се подслушват и, въпреки че в тях не са намерени доказателства по "делото Кадафи", разследващите неочаквано откриват информация по друго дело.
Бившият президент е обвинен, че е измъкнал средства за кампанията си от една от най-богатите жени в света, собственичката на концерна "L"Oreal" Лилиан Бетанкур. В рамките на разследването на делото през лятото на 2014 г. Никола Саркози дори бе задържан за даване на показания.
Това бе първият случай в историята на съвременна Франция, когато правоохранителните органи задържат бивш държавен глава. Почти веднага след това Саркози се озовава в центъра на нов скандал - този път свързан с Казахстан.
Според разследването, бившият президент "помогнал да се окаже влияние" върху белгийския съд, разглеждащ делото за получаване на подкупи от казахстанския милиардер Патох Шодиев от белгийска енергийна компания.
В знак на благодарност за това Шодиев бил превел 300 000 евро на бивш съветник на Саркози. Делото беше прекратено, но репутацията на бившия френски лидер, и без това доста накърнена от предишни скандали, допълнително се влоши. Друга причина за честите критики към Саркози са неговите остри изказвания и безразсъдни действия пред очите на публиката.
Особено често бившият президент се нахвърля върху журналистите. Така през 2010 г. в отговор на въпрос на журналист за участието му в корупционни сделки Саркози нарече журналиста педофил.
През 2008 г., когато на селскостопанско изложение един от фермерите отказа да му стисне ръката, Саркози му извика: "Ами си тръгни, глупав копелдак!". Често се чуват и обвинения към Саркози, че лъже. Част от избирателите се разочароват от него, защото не е изпълнил много от обещанията си.
В един от металургичните заводи във Франция, ArcelorMittal, който Никола Саркози обещава да спаси от закриване, е поставена надгробна плоча с надпис "Тук почиват обещанията на Саркози". Поставянето й е своеобразно напомняне от работниците - заводът все пак не беше спасен. Сарко също така стана за смях, като бе уличен в откровена манипулация: през 2009 г.
той написа във Facebook, че е участвал в разрушаването Берлинската стена. Не след дълго стана ясно, че не е бил в Берлин по това време и разказаната от него история е просто PR ход.
Инцидентът се превърна в меме "Саркози е бил там" — интернет се напълни с картинки, на които Саркози бе изобразен като присъстващ на почти всички важни събития в историята на човечеството, от смъртта на Сократ до кацането на Луната.
21.10.2025