Цената на жилището ви се определя по оценка на съседните апартаменти, но няма имотен регистър

Източник: petel.bg

Пиксабей Силната активност на имотния пазар в София се усеща и при нотариусите. Канторите вече работят по-дълго време, за да издадат нотариални актове. "Колегите имат много повече работа.

Изповядването на една сделка е сложен процес и изисква технологично време. Ако сега има увеличение на работата, то ще бъде още по-голямо в последните седмици на годината. През месец декември много хора финализират намеренията си и то без да се очаква присъединяване към еврозоната.

Нотариусите имат опит с подобна динамика, това е по-скоро предизвикателство за Агенцията по вписванията". Това заяви пред Bloomberg нотариус Димитър Танев, бивш председател на Нотариалната камара в България, в предаването "ИмоТиТе“. "Смяната на левовете с евро кара много българи да официализират средствата си, като ги преобразуват в недвижимо имущество.

Другият фактор е, че хората очакват цените на имотите да се увеличат още повече, което няма как да стане. Цените в България са стигнали своя максимум и са се изравнили с цени на имоти в Средна Европа. Така че няма разум в такова увеличение." По данни на специализирани сайтове за имоти средните офертни цени за двустайни апартаменти в повечето столични райони са между 2000 и 3500 евро на кв.

м. По-евтини жилища се откриват само в някои западни, северни и североизточни райони. Една от причините за този хаос, за този имотен балон е, че липсват официални данни за реалните цени на имотите в отделните райони.

В Закона за държавната собственост пише, че да се определи пазарната цена на един недвижим имот, трябва да се направи справка за цените на съседни имоти. Такава справка при нас не е възможна или е много трудно осъществима, защото в страната няма действащ имотен регистър, обясни Танев. И добави, че тези данни се намират в Агенцията по вписванията, която би могла да ги структурира.

За разлика от бума на имотния пазар през 2005-2008 г., когато много чужденци купуваха имоти в България, сега ситуацията е различна, каза събеседникът. "Не усещам вълна от чужденци в момента. Колегите, с които разговарям, са на същото мнение.

Преди много купуваха английски и руски граждани. Преди имотите бяха на много по-ниски цени и сега по-скоро тези чуждестранни граждани продават, а българи купуват". В последните месеци имаме много работа, свързана с прилагане на разпоредбите от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

При всяка сделка с имот се попълват декларации (за произход на средствата), а ние извършваме оценка на риска. Ние сме едни от основните лица извън ДАНС, които помагат за предотвратяване на изпирането на пари, обясни Димитър Танев.

Нотариусите и служителите в канторите вършат огромна работа в това отношение, както носят и лична отговорност за събиране на местния данък при прехвърляне на имот, който е много важен за общинските бюджети, каза той.

Голямата разлика между данъчните оценки на имотите и реалните цени, на които се сключват сделките, е проблем за общините. Данъчните оценки би трябвало да се индексират с коефициент през определен период от време, каквато е практиката в други европейски страни, заяви той. От януари 2026 г.

таксите за издаване на нотариални актове, както и всички други нотариални такси, ще бъдат в евро. Според Димитър Танев таксите за издаване на нотариални актове ще се превалутират автоматично в евро, без да бъдат повишавани. В момента за договор с материален интерес между 100 001 и 500 000 лв.

нотариалната такса е 730,50 лв. плюс 0,20% за горницата над 100 000 лв. Справедливо би било да се увеличат обикновените нотариални такси, добави събеседникът.

Той даде пример с таксата за пълномощно, която от години е 5 лева. Асоциацията на прокурорите неотдавна предложи предварителните договори за продажба на имоти също да се вписват като част от широк пакет мерки за борба с имотните измами, вкл. при сделки "на зелено".

Предварителните договори категорично трябва да се вписват, но не задължително, а по искане на страните, заяви Димитър Танев. "Предварителните договори се вписваха през 2014 г., но след 4 месеца най-неочаквано служебното правителство по това време отмени тази възможност.

Имаше съображения от колеги юристи, че това са облигационни договори и с оглед на някаква юридическа естетика те не трябва да фигурират в имотния регистър." Създаването на регистър на уязвимите лица в България също би ограничило измамите с имоти, каза Димитър Танев.

През 2018 г. предложихме тази идея на вицепремиера тогава Екатерина Захариева и оттогава минаха седем години. България остана една от малкото европейски страни, в която няма регистър на уязвимите лица, които основно са възрастни хора, заключи той.

21.10.2025