Властите в Северна Македония умишлено прикриват ангажиментите по „Френското предложение“ и използват антибългарска реторика преди изборите – това твърди проф. Александър Гребенаров пред северомакедонска телевизия. „Вписването на българите в Конституцията на РСМ не е единственото, а първото условие за продължаване на евроинтеграционния път на Скопие", допълва историкът.
Северномакедонска телевизия Lajm TV излъчи разговор с българския учен за влиянието на предизборната кампания в Република Северна Македония върху българо-македонските политически отношения. Изборите в съседката ни са точно днес, на 19 октомври и северномакедонският премиер Християн Мицкоски се опитва да мобилизира електората на ВМРО с антибългарска пропаганда. Друго условие е реабитацията на жертвите на югославските комунистически власти и отварянето на архиви на полицейските структури.
Според проф. Александър Гребенаров е много странно, че управляващите в РСМ не разкриват пред обществото всичките ангажименти на страната по "Френското предложение". Историкът припомня, че през юни 2022 г.
в Страсбург всички държави-членки от ЕС приемат текста на "Френското предложение", а малко по-късно е ратифицирано и от правителството на РСМ. Това означава, че политическият елит трябва да се съобразява с решенията.
Професорът смята, че властите умишлено прикриват поетите от РСМ ангажименти в техния цялостен вид и налагат тезата, че след вписването на българите в Конституцията ще има нови изисквания от страна на България.
"Нашата по братски подадена ръка обаче не се приема, независимо от това, че във всякакви кризисни ситуации България винаги е първата държава, която с готовност оказва подкрепа. Не следва да се забравя също, че през 1992 г. България първа признава тогавашната Република Македония, впоследствие подпомага нейното присъединяване към ООН и НАТО", припомня професорът.
Кое е проф. Гребенаров? Той е роден в Кърджали на 6 юни 1953 година.
Потомък е на бежанци от Македония и Тракия. Завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Започва работа като учител, а впоследствие работи и в Музея за история на София. След защита на дисертация през 1989 година получава научна степен и е назначен за научен сътрудник в Института по история при БАН. През 1994 година е приет в Македонския научен институт.
През юни 2006 г. е одобрен и хабилитационният му труд, като му е присъдено званието старши научен сътрудник. Преподавател е в Нов български университет и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
През 2014-2020 година е председател на МНИ, след което е член на неговия управителен съвет. Учредител и пръв председател е на читалище „Кузман Шапкарев – 2009“ и секретар на Българското сдружение на родовете от Македония.
20.10.2025