Няма да забравя ролята на Елизабет Първа Днес киното се обезличава Класната Кейт Бланшет се завръща в българските кина с един от най-очакваните филми на годината, спечелил “Златен лъв” във Венеция и сега включен в програмата на Киномания - “Баща, Майка, Сестра, Брат” на Джим Джармуш.
Това е едно от многото нови заглавия, в които участва Бланшет напоследък.
Тя се изяви още в “Гранични земи”, “Черна торба”,“Дисклеймър”, преди това”Слухове”, “Тар”, минали с успех и през родните кина.Кейт Бланшет се доказа и като глас в новата версия на Пинокио, режисирана от Гилермо Дел Торо.
Кейт работи с мексиканския режисьор и в “Улицата на кошмарите”, който излезе в края на по-миналата година и впечатли феновете на жанрови упражнения и мрачно-фантастична ретро естетика. Бланшет е сред най-успешните австралийски експортни стоки за Холивуд. Родена в Мелбърн, тя става модна и филмова дива в Америка.
В края на 90-те Бланшет се доказва като класна актриса в историческата драма “Елизабет”.
През 2005-а печели първия си “Оскар” за поддържаща роля за изключителното си превъплъщение в образа на кино легендата Катрин Хепбърн в епичната биографична продукция за живота на Хауърд Хюз “Авиаторът”, с режисьор великия Мартин Скорсезе.
Преди точно десет години тя пак стъпва на върха с “Оскар” за главна женска роля в “Син Жасмин” на Уди Алън, частично вдъхновен от класиката “Трамвай Желание”.
- Кейт, разкажете малко за новия филм на Джим Джармуш, в който участвате, “Баща, Майка, Сестра, Брат”, спечелил голямата награда на фестивала във Венеция?- Това е филм за любовта, която не може да бъде изречена, за мълчанията, които казват всичко, и за странната благодат да бъдеш обвързан с хора, от които никога не можем наистина да избягаме.Филмът внимателно конструиран под формата на триптих, Историята разглежда взаимоотношенията между поотраснали деца, значително отчуждилите се от тях родители, а също и помежду им.
Действието във всяка от трите глави се случва в настоящето, но и в различна държава. „Баша” е в североизточната част на САЩ, “Майка” е в Дъблин, Ирландия, а “Сестра, Брат” се случва в Париж, Франция.
Филмът предава поредица от изводи, направени след изследвания на героите - спокойно наблюдение, без елемент на осъждане, а резултатът може да бъде определен до известна степен като комедия, в която са преплетени отделни нишки на меланхолия.
- Тази роля е пореден успех за вас. Но имате ли си най-любимо екранно превъплъщение?- Много ми е трудно да избера едно.
Няма да забравя преди години как се приготвях да играя Елизабет Първа в епична историческа драма и в същото време вече репетирах за експерименталния филм I’m Not There, където трябваше да пресъздам образа на Боб Дилън.
Ето това се казва контраст. Но и това показва колко ми е трудно да избера една роля или един филм. Моята кариера в киното е пътешествие, не е дестинация.
Важно е приключението и откривателството. Признанието е важно, но при условие, че не се самозабравяш. За нас актьорите е важно да стоим стъпили здраво на земята.
Да, вниманието ни ласкае. Но не трябва да прекаляваме. Това е една от причините, поради които мразя селфитата и социалните мрежи.
- Преди време оглавихте журито в Кан.
Лесно ли се оценяват филми от цял свят?- Във време, в което киното все повече се обезличава, е важно да подкрепяме независимите и авторски произведения, които наистина имат какво да кажат, а не са просто поредните продължения и до болка познати истории.
От десетилетия съм редовен гост на Лазурния бряг, представяла съм там много филми и винаги съм си прекарвала прекрасно.
Кан е магическо място - всички киномани винаги са добре дошли.Радвам се, че една австралийска актриса като мен, която е направила кариера в Холивуд основно в англоезични филми, имаше честта да оглави журито на най-престижното и атрактивно европейско филмово събитие.
Кан по традиция е празник на киното и красотата, на естетиката и качествената артистична провокация. Като шеф на журито моят подход беше да търся диалог с останалите членове - а те са чудесни професионалисти, които много уважавам - и да се старая да избирам филмите заради тяхното майсторство и идеи. Мисля, че се получи добре.
Всички победители бяха просто чудесни произведения, но не само те. Всички селектирани филми бяха пример за майсторството на своите създатели и професионални екипи. - Най-влиятелният някога холивудски продуцент - особено в света на престижните филми с награди - Харви Уайнстийн е в затвора с тежка присъда за сексуално насилие.
Как изглежда културният пейзаж след разкритията за него?- От една страна това, което става е страшно важно и здравословно. Най-накрая открито се говори за години на сексуален тормоз, упражняван от могъщи продуценти и други влиятелни фигури, върху млади актриси, които често са нямали избор. Но не мисля, че самото кино трябва да става особено пуританско.
За съжаление еротиката от дълго време е ограничавана от големите холивудски студия. Сексът на екран е застрашен. Не трябва да допускаме цензура и излишна пуританщина.Киното може да бъде едновременно сигурно място за жените и творческа територия за разгръщане на свободни идеи.
Сексът има място във филмите, но принудата към секс няма място в индустрия, а и извън нея. Ние жените също не трябва да попадаме в капаните на времето и културните моди. Винаги съм харесвала страстните дами - богатите и дълбоки образи, които имат истории за разказване.
Истината е, че женатасе нуждае от страст. В живота и на екрана.
20.10.2025