Въпреки есенните валежи Дунав продължава да се отдръпва от бреговете си. Корабите заседнаха в калта, а измервателните уреди отчитат рекордно ниски нива. Българските експерти започнаха експериментален проект, който може да се окаже последен шанс реката да остане плавателна и жива.
Най-вероятно заради климатичните промени през последните години се наблюдават критично ниски нива на Дунав, особено в българския участък. Образуват се така наречените „прагове“ – плитчини, които спират корабоплаването, най-често при островите Белене и Вардим. Това е и причината Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав да стартира експериментален проект за повишаване на нивото.
Целта е по време на ниски води, когато плаването е почти невъзможно, водата да се насочва естествено към основното русло, без човешка намеса. „Дори и в момента нивото при водомерния пост на Русе е почти нула, което е много под ниското корабоплавателно ниво“, посочва пред Нова телевизия директорът на агенцията Ивелин Занев. В българския участък вече действат ограничения за преминаването на кораби с определена товароносимост.
„В този момент имаме два прага, които затрудняват корабоплаването – в районите на Вардим и на Белене“, уточнява той. Дунав се превръща в истински барометър за климатичните промени – всяко лято е по-сухо, всяка есен по-плитка. Заради критичното състояние на реката експертите започнаха поставянето на плаващи адаптивни съоръжения край остров Вардим.
„Тези адаптивни елементи представляват плаваща секция, която ще бъде позиционирана стабилно под определен ъгъл, в зависимост от течението на реката. Целта е да насочва водата и наносите към корабоплавателния път“, обяснява Ивелин Занев. Методът е екологичен и щадящ – без намеса в дъното на реката, без тежка техника и без риск за флората и фауната.
„Проектът е екологичен, защото няма човешка намеса в дъното на реката, ние няма да повлияем по никакъв начин нито на флората, нито на фауната“, подчертава Занев. Съоръженията ще функционират като временна, подвижна инфраструктура, напълно съобразена с природните процеси на течението. Дейностите при остров Вардим ще осигурят ценни данни за ефективността на новата технология и за възможността тя да се приложи в бъдеще по цялото протежение на Дунав.
Пилотният проект ще продължи няколко години и ще бъде осъществен в сътрудничество между администрациите на България, Румъния, Хърватия и Австрия. Експертите се надяват, че с помощта на адаптивните елементи реката ще може сама да поддържа нивото си в критични участъци. Но засега гледката остава болезнена – корабите заседнали по пясъците, а течението на Дунав бавно угасва под натиска на сушата и времето.
Реката, която някога свързваше Европа, днес чака своето второ дихание.
19.10.2025