През първата половина на 20 век един испанец - философ, социолог и есеист, дава отговори на много въпроси, които не само преоткриваме като актуални днес, но няма да е пресилено, че звучат като пророчества.
Неговото име е Хосе Ортега и Гасет, а философията му окачествяват като "философия на живота". В онзи смисъл, в който случващото се винаги има посока, но малцина са онези, които могат да предвидят последствията й. Ортега умира преди 70 години, на 18 октомври 1955 година в Мадрид.
Гасет твори във време, в което Испания е раздирана от дебати и лутаща се между монархията, републиканството и диктатурата. Изглежда светът и днес се намира в същата историческа дилема, така че може би трябва по-задълбочено да опознаем неговите теории. Хосе Ортега и Гасет е роден на 9 май 1883 година в Мадрид, Испания, в буржоазно семейство на либерали.
Семейството на майка му издава мадридския всекидневник "Импарсиал", където баща му Хосе Ортега и Муниля бил журналист и редактор. Тази интелектуална среда несъмнено се отразява върху възпитанието и познанията на младия Ортега. Той завършил йезуитски колеж в Малага и според биографите му тези шест години от живота му са дали силно отражение върху цялостното му творчество.
След завършването на колежа Хосе Ортега учи за кратко в Мадридския университет. 22-годишен заминава за Германия, за да продължи образованието си, и там посещава няколко университета - Лайпцигския, Берлинския и Марбургския университети. Първата си книга издава през 1914-а.
И тя многозначително се казва "Размисли за дон Кихот". През 1916 година става съосновател на всекидневника "Сол". В бурните за Испания години преди Гражданската война Хосе Ортега показва по-либералната си страна, избират го за депутат от републиканците.
Само че той не бил много дисциплиниран "партийно", включва се в група депутати-интелектуалци и скоро се разочарова от политиката. Напуска страната. До 1948-а живее вън от Испания - във Франция, Холандия, Аржентина и Португалия.
През 1948 година се връща в Мадрид и основава свой хуманитарен институт, в който преподава до края на живота си през 1955 година. В Испания това са годините на Франко. Хосе Ортега и Гасет не бил от любимците на властта.
Жадувал за една обединена Европа и излага тази идея в книгата си "Мисли за Европа". Сборникът включва статии и лекции, писани през различни периоди от първата половина на ХХ век. Любопитно, какво ли би казал за реализацията на идеята си за обединена Европа, ако бе жив днес?
През 1934 година публикува книгата си "По повод на Галилей", а през 1935-а - "Историята като система". Най-известното му произведение е "Бунтът на масите".
Сред значимите му произведения са "Бунтът на масите", "Естетически есета", "Човекът и хората", "Мисли за Европа", "Темата на нашето време", "Изследвания върху любовта", "Безгръбначна Испания", "Фантазиращото животно" и др.
Хосе Ортега и Гасет днес често е цитиран с фразата си "Неприличието да си различен и обществото" от есето му "Бунтът на масите". А също и с цитати от "Темата на нашето време". Всички разсъждения на Хосе Ортега и Гасет ни изненадват със своите дълбоки прозрения за човека, обществата, историята, политиката и културата.
"Темата на нашето време се състои в това да подчиним разума на жизнеността, да намерим мястото му в биологичното, да го подчиним на спонтанното. Не след много години ще изглежда абсурдно, че се е искало животът да бъде поставен в служба на културата.
Мисията на новото време е именно да преобърне отношението и да покаже, че културата, разумът, изкуството, етиката са тези, които трябва да служат на живота.", пише Хосе Ортега и Гасет преди повече от век - през 1923 година.
Днес ние все повече усещаме, колко вярно е това негово прозрение и можем поне да се надяваме, че то ни води натам - към културата като средство за хармония в света - за разум, мир и разбирателство. С "Темата на нашето време" испанският мислител заема своето достойно място в традицията на европейската философия на живота. Според Ортега в съвременното му западно общество е започнал един процес по създаването на човека-маса.
Явно този процес е продължил и днес унифицирането на човека вече е факт. Де индивидуализацията сякаш вече е толкова видима като пагубен процес, че човечеството започна да го осъзнава. Хосе Ортега и Гасет го "предсказва" в трудовете си.
Човекът-маса е изходна точка на социологията, философията и есеистиката на Ортега. "Маса, пише Ортега, е средният човек". Човекът-маса е "човешки тип, скалъпен набързо, възникнал на основата на няколко, и то бедни абстракции, и който поради това навсякъде в Европа е един и същ".
Колко навременно е било прозрението му! И колко неглижирано е било то до нашето Днес, когато съвсем ясно го виждаме като "сбъднато". Защото именно днес ние берем плодовете на това "усредняване" на човека, което цели да унищожи всяка индивидуалност.
Този тъжен аспект създава една безлична монотонност в обществата и пречи на развитието. "Средният", де персонализиран човек вече не знае своята класа - той не е нито аристокрация, нито буржоазия; не се припознава и като работник. А всъщност се среща във всяка една от тези прослойки.
И вече не се поставя въпроса за някаква социална йерархия, а по-скоро проблемът е на някакво индивидуално-психологическо ниво. Хосе Ортега и Гасет нарича този процес пренасочване - от класово-съсловното, към лично-индивидуалното. Той говори за два начина на живот: в единия човек се стреми да бъде по-добър от другите, а в другия инертно е един и същ с другите.
Много философи търсят корените на теорията на Хосе Ортега и Гасет за човешката маса в разсъжденията на Ницше за свръх-човека като върховна ценност. Свръх-човекът на Ницше е образ, който се противопоставя на масовата посредственост. Тази теория всъщност води началото си от Артур Шопенхауер и неговата философия за човека.
Алегорично можем да обобщим, че теориите на споменатите философи казват едно и също - как от "фабричния" човек - човекът, създаден от природата, излизат отделни избрани, надарени, гении - било то в науките, или в изкуствата.
Но тези хора са малцина. Останалите са маса. Най-общо можем да обединим тези избрани човеци сред масата с един термин - интелектуален елит.
Това схващане е заложено като идея още от античността, от Платон. Теорията на Ортега за човека-маса и за творческото начало, присъщо единствено на избраните, на индивидуалностите, на т.нар. духовни аристократи, се превръща в теза на духовните течения от XIX век, а по-късно служи като плацдарм на модерното изкуство и оформя възгледите на една по-обща теория на културата.
Хосе Ортега и Гасет ни е предупредил за една бъдеща на неговото съвремие епоха, в която творението ще се обърне против твореца си; техниката ще задуши човека; материалното изобилие ще унищожи духовността.
Да не отиваме в крайности, че това май напълно съответства на нашето време, а нека просто да осъзнаем, че ако още не е дошло, то със сигурност е една възможна лоша перспектива. Днес, както той е прогнозирал, науките вече надхвърлят възприемателните способности на човека. Вероятно е крайност да ги сравним с "природни бедствия", но много от тях са близо до това и пораждат страхове.
Ортега просто е "регистрирал" катастрофалните рискове пред нашето съвремие - възможността човекът да бъде унищожен от онова, което е резултат от неговото развитие. Това несъмнено включва примери като атомното оръжие и все по-дискутирания изкуствен интелект. Превръщането на човека в консумиращо същество, наличието на невероятно голям "асортимент от наслади", на които може да се отдаде, водят до пресищане и ускоряват процеса на унификация.
Засилват процесите по създаването на човека-маса. Но изобилието, както все повече осъзнаваме, не означава щастие. Човекът-маса живее инертно и не се чувства щастлив.
Ортега стига до заключението, че "съвременният свят изглежда възможно най-нещастният, който някога е съществувал". И ние определено го схващаме като такъв. Техническият прогрес, според Ортега поражда изкуствена среда, създадена от човека.
И той само си въобразява че преобразува природата, докато всъщност я унищожава. В същото време за човека остават изключително важни основни неща, като храна, облекло и жилище, от които той не може да се лиши. Те са определящи за самото му съществуване.
За разлика от онези, от които също се нуждае, като насладите, но от тях човек може да се откаже. Тогава не е ли парадоксално, че човекът продължава да гледа на своето благополучие като на потребност, без която животът му би изгубил всякакъв смисъл?! Техниката облекчава усилията на човека.
Усъвършенстването на техниката е "усилие за спестяване на усилията на човека", смята Ортега. Но той правилно забелязва, че тя, освен улеснение, може да има и затъпяващ ефект. И именно това допринася за създаването на човека-маса.
Ортега обръща специално внимание на етимологията на думата от гръцки - че тя означава изкуство, майсторство, умение. Но се оказва изкуство, което може и да опустошава човешкия живот. По отношение теорията си за обществата Хосе Ортега и Гасет отбелязва, че "пропастта между мнозината и малцината съществува постоянно и никога не ще бъде запълнена.
Винаги ще има две противостоящи ценностни системи - тази на най-добрите, и тази на най-многото. Но този вечен конфликт, според Ортега, особено силно се задълбочава в съвременната епоха. Това той нарича "трагичен парадокс".
В какво се изразява той: в това, че човекът-индивид трябва да живее в обществото, а то по своята природа е чуждо на човека като индивид. Ние възпитаваме децата си в някакви норми и задължения, и изискваме те да се съобразяват с тях под нашия диктат. Докато расте, човек постоянно е под пресата на общественото мнение, дори и да иска да е независим от него.
Т.е. остава не свободен. И в голяма степен - обречен на обезличаване.
Хосе Ортега и Гасет смята, че в това обезличаване голяма роля има държавата. Безотказното подчинение на нейните функции ограничава индивидуалността. Средният човек, човекът-маса само си въобразява, че държавата е той самият, подобно на краля Слънце.
Докато всъщност, смята Ортега, усредненият човек започва да съществува "за" държавата. Той подпомага нейните механизми като убива своята индивидуалност и се обезличава. Винаги когато държавата вземе връх над индивида, а така според Ортега е било в цялата история на човечеството, самият индивид се оказва "одържавен".
Съпротивата срещу това е масово осъдена на неуспех, и само в редки случаи успешна - за малцина. През 1927 година Ортега публикува специално есе, в което се опитва да нарисува точен социално-психологически портрет на политиците. Герой на есето му е Мирабо - една от най-неморалните личности, познати на историята.
Граф, който няма нищо общо с аристократизма; човек, способен на вулгарни престъпления. Животът му е съпътстван от любовни авантюри, скандали, дългове, бягства от кредитори и затворничество за кратки периоди. В един момент влиза в тайно съглашение с кралския двор, от което извлича облаги.
Политическото му двуличие е чутовно. Но какъв е финалът му - като някакво възмездие тленните му останки, първоначално приютени в Пантеона при тези на героите, впоследствие са извадени оттам и преместени в гробището за престъпници (б.а. историческата личност наистина е била в Пантеона и е препогребана в гробището Клермонт).
Ортега описва героя си като отблъскващ и разбира се хиберболизира образа на историческата личност. В същото време го признава за политически гений. Защо: Мирабо предусеща революцията и става неин инициатор.
Произнася знаменита фраза "Ние сме тук по волята на народа..."(б..а. признат е за най-добрия оратор в историята на Франция), която дава старт на Великата френска революция. Чрез образа на Мирабо Ортега отбелязва разликата между политика и интелектуалеца - политикът е практик, а интелектуалецът - човек, обърнат предимно навътре в себе си.
Политикът по-бързо открива своето благоприятно поприще и затова Ортега намира пълна съвместимост между политическата аморалност и политическия гений. "Импулсивен и размирен нрав, притворство, поврътливост, отсъствие на съкровен личен живот, дебела кожа - това са органичните, основни свойства на гениите в политиката", казва той. Политикът става публична личност, макар че се отличава от нейния идеал да бъде "галеник на тълпата".
Обратно, интелектуалецът предпочита своята анонимност. Според Ортега това положение не е абсолютно, защото политикът е все пак по-близо до чисто интелектуалната дейност, отколкото много други хора. В какво отношение: политикът трябва да има ясна идея, която да следва и да осъществи.
За целта на него му е нужен някакъв интелектуален инструментариум. Хосе Ортега и Гасет обръща специално внимание и на модерните средства за информация, които "донасят" на човека новини от всяка точка на света. Вестникът, списанието, книгата, киното, по-късно телевизията и сега - интернет, предлагат на средния човек информация и за най-далечните факти, събития и случки.
И той започва да гледа на света като на своя територия. Но това не му осигурява господство над света, а тъкмо обратното - човек осъзнава, колко е зависим от света. Ортега предчувства бъдещия възход на средствата за масова информация, преимуществата, които те дават, но също така и затъпяващите и унифициращи индивидуалността последици от нея.
Ортега отбелязва предимствата на западната демокрация пред всички останали социални уредби, но вижда и нейната обратна страна - несъвършенствата й. Категоричен е, че властта на масите, която осигурява демокрацията, съвсем не е власт на най-компетентните и на най-можещите.
Равенството на правата - благородната идея на демокрацията - на практика се изражда в удовлетворяване на апетити и безсъвестни изисквания; на съзнавани и несъзнавани въжделения; на потиснати комплекси и агресивни нагони.
"Разбунтуваната маса е загубила таланта си да вярва и да разбира.
Вътре в себе си тя не носи нищо освен политика, една раздута до краен предел, френетична, излязла от рамките си политика, която се стреми да замести познанието, религията, мъдростта - най-сетне единствените неща, които по своята същност са предопределени да заемат централно място в човешкия разум", казва Ортега.
Излишно е да уточняваме, колко прав се оказва всъщност, погледнато от гледна точка на нашето Днес. Според Ортега една от причините е, че в ситуация на изобилие от избори, на човек му става все по-трудно да избере. Ето защо на човека-маса му е по-лесно да се остави на течението.
От друга страна отделният човек-маса започва да отхвърля всяка външна инстанция и авторитет, и субективно да се чувства над всички и всичко. Субективното самочувствие всъщност компенсира обективната му безличност. Глупавият започва да се смята за умен, и по този начин самодоволно живее в завидно спокойствие.
Човекът-маса знае всичко и отрича всичко. Докато това напълно го лиши от съзнание за дълг, т.е. - от морал.
В това е същността на дълбоката морална криза, която според Ортега изживява съвременната му Европа. И трябва да признаем - съвременната ни Европа. Защо обществата не зачитат уроците на миналото, е въпрос, който силно го вълнува.
Ортега търси причините, като дава три примера - с фашизма, синдикализма и болшевизма. Философът намира общото в тях. Всички те поставят целите над средствата.
Демонстрират нисък респект към нормите, т.е. - към морала. А също и към историята.
Защото пренебрегват миналото и поуките от него, с фалшивото съзнание, че са "ново летоброене". А ето какво мисли философът за парламентарната демокрация: "Говори се, че Парламентът не е ефикасен. В такъв случай трябва да попитаме: Защо не е ефикасен?
Ефикасността е свойството на инструмента да произвежда нещо добре. В случая целта е разрешаването на обществените проблеми на всяка нация. Затова искам онзи, който провъзгласява неефективността на парламентите, да е съвсем наясно как настоящите обществени проблеми могат да се разрешат.
В противен случай е безсмислено институционните средства да бъдат обвинявани в неефективност, след като в нито една страна днес, дори и теоретично, не е ясно какво трябва да се направи. По-добре е да припомним, че в историята никога никоя институция не е създавала по-силни, по-ефикасни държави от парламентарните държави на XIX век. Фактът е толкова безспорен, че неговото пренебрегване означава пълна тъпота.
И нека декларациите за безполезността на законодателните събрания не се смесват с възможността и спешната необходимост те да бъдат дълбоко преобразувани, за да станат "още по-ефикасни". И тук идва една много любопитна част от неговата теория - връзката между човека-маса и нацията-маса. Това, което е вярно за отделния човек-маса, не може да не е вярно и за нацията-маса.
Така Ортега обяснява невиждания взрив на национализма през XIX и началото на XX век, на който в значителна степен според него се дължат и Първата, и Втората световни войни. Според Ортега единственото спасение е изграждането на велика единна европейска нация - Европа трябва да стане велика национална държава, ултра-нация, смята той. "Сега за европейците настъпва времето, в което Европа може да се превърне в национална идея.
Колкото по-вярна остане на своята истинска същност, толкова по-бързо западната национална държава ще прерасне в огромна континентална държава". Хубава идея, но дали е постигната? Философът вероятно днес би имал доста поводи за размисъл.
"Бунтът на масите" (откъс) "Характерното на момента е, че обикновеният човек, като знае, че е обикновен, се осмелява да утвърждава правото на обикновеност и да го налага навсякъде. Както се казва в Северна Америка, да си различен е неприлично. Масата премазва всичко, което е различно, знаменито, индивидуално, квалифицирано и отбрано.
Онзи, който не е като всички, рискува да бъде унищожен. А е ясно, че това "всички", не е "всички". Обикновено в миналото под "всички" се разбираше сложното единство от маса и отличаващи се, специални малцинства.
Сега всички е само масата. Това е ужасното явление на нашето време, описано, без да прикривам бруталния му външен вид. ...
Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал.
Не искам да кажа, че човекът - маса захвърля старомодния морал и обръща поглед към друг, покълващ морал, а че изгражда своето съществуване върху стремежа да живее, без да се подчинява на никакъв морал.
Не вярвайте нито дума на младите, когато говорят за "новия морал". Категорично отхвърлям възможността днес в някое кътче от континента да съществува група, която да изразява нов ethos, който да наподобява морал. Да се говори за "новия морал", означава да се проповядва безнравственост и да се търси най-удобното средство да се вършат беззакония.
Поради тази причина би било твърде наивно от наша страна да кажем в лицето на днешния човек, че му липсва морал. Обвинението ще го направи безгрижен или дори ще го поласкае. Безнравствеността се е превърнала в евтина стока, която всеки излага на показ.
Убеждение, че има всички права и никакво задължение." Хосе Ортега и Гасет - цитати Кажи ми какво те интересува и аз ще ти кажа какъв си. За човека, за когото малките неща не съществуват, великото не е велико. Усилието е наистина усилие, когато започне да причинява болка.
Омразата е чувство, което води до изчезване на ценностите. Законът е роден от отчаянието от човешката природа. Живеенето е постоянен процес на решаване какво ще правим.
Да живееш е да се чувстваш изгубен. Младостта не изисква причини, само претекст. Интелектуалецът е пиян по рождение.
Както окото разбира между колебанията на ефира, така душата на всеки отделен човек избира между истините; същото е с душата на всеки народ и на всяка епоха. Интелектуалецът е името на едно призвание. Талантът е името на една дарба.
Истинската любов е само опит да се разменят две самоти. Мъжете могат да се разделят на три типа: такива, които се мислят за Дон Жуановци; такива, които смятат, че са били; и други, които вярват, че са могли да бъдат, но не са поискали. Последните са тези, които - с благородно намерение - са готови да атакуват Дон Жуан, а може би и да го анатемосат.
Човек е интелектуалец за себе си, въпреки себе си, против себе си, неизбежно. Досадникът е човек, който ни лишава от самотата ни, без да ни предостави компания. Европа наистина представлява едно пространство, но пространство, пропито с цивилизация и тази цивилизация, нашата, европейската, ни е превърнала нас, европейците, в нещо проблематично.
Законът, който обуславя големите промени в живописта, е смущаващо прост. Първо се рисуват неща; после - усещания; накрая - идеи. Изкуството няма право на съществуване, ако се ограничава само да възпроизвежда действителността, дублирайки я безсмислено.
Неговата мисия е да създаде един въображаем хоризонт. Всеки национализъм е улица без изход. Еми МАРИЯНСКА
19.10.2025