Тази обиколка имаше три измерения - политическо, икономическо и геополитическо. Тя показа, че ЕС продължава да гледа на Западните Балкани като на стратегическа част от своето бъдеще ", подчерта Кръстев.
Той посочи, че един от основните акценти в обиколката е представянето на плана за растеж на Западните Балкани - програма на стойност 6 милиарда евро, насочена към стимулиране на инвестициите и свързаността между икономиките на региона и тази на Европейския съюз.
„Виждаме конкретни проекти - фабрики за изкуствен интелект, които ще се изграждат в Албания, Черна гора и Сърбия ", отбеляза Кръстев. Журналистът подчерта, че посещението на Урсула фон дер Лайен в Белград е било „особено показателно". „Тя получи много ясен мандат от Европейския парламент - зелените, социалистите и демократите настояват, че диалогът със Сърбия не може да продължава на всяка цена.
Фон дер Лайен вече говори и с представители на неправителствения сектор, а не само с властта в Белград. Това е промяна в тона на Брюксел ", обясни Кръстев. По думите му Сърбия остава поле на конкуриращи се влияния - европейско и руско.
Експертът отбеляза, че президентът Александър Вучич продължава да поддържа близки отношения с Москва, докато ЕС опитва да върне Белград по пътя на реалната евроинтеграция. „Европейската комисия вече поставя по-ясни условия. Вучич е поканен след месец в Брюксел, където ще бъде даден сигнал какво точно се очаква от Сърбия.
Въпросът е - иска ли политическият елит на Сърбия Европа? Хората там вече искат, но политиците все още се колебаят" , смята Кръстев. Журналистът коментира и темата за Косово и я определи като "най-деликатната точка в сръбско-европейските отношения".
„Косово е независима вече 18 години. За този период Белград можеше вече да приеме реалността. ЕС действа прагматично - целта е икономически просперитет, стабилност и развитие ", каза Кръстев.
Кръстев подчерта, че България остава ключова държава в европейската политика към Балканите. „Не е случайно, че месец преди визитата на Урсула фон дер Лайен в региона тя беше именно в София. През България минават европейските послания за стабилност - както в Западните Балкани, така и по източния фланг на ЕС, особено в контекста на войната в Украйна" , посочи той.
И допълни, че страната ни трябва да бъде по-активна дипломатически: „ България би могла да има специален пратеник за Западните Балкани, който да координира политиките ни с Хърватия и партньорите в ЕС.
Така бихме имали по-ясна роля в процесите на интеграция и сигурност в региона." Според него Черна гора и Албания се очертават като първите държави, които могат да се присъединят към ЕС още през 2028-2030 г.
„ Техният напредък е очевиден. За Черна гора въпросът вече е чисто технически" , отбеляза Кръстев.
17.10.2025