Булфото По искова молба за отмяна или за установяване на нищожност на арбитражно решение да се събира такса не от 4%, а от 1% от интереса, но не повече от 3000 лв. Това предлага Министерството на правосъдието да се предвиди в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (проекта виж тук), предаде Лекс.
Както е известно, с последните промени в Закона за арбитража бяха разширени основанията за нищожност на арбитражното решение и наред с произнасяне по неарбитрируем спор, решението е нищожно и когато е постановено от арбитраж или от арбитър, които не са вписани в Регистъра на арбитражите.
Нищожността се прогласява от Върховния касационен съд (ВКС) по иск на някоя от страните или техни правоприемници, като искът не е ограничен със срок. ВКС има право да констатира нищожност и служебно, когато е сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение на друго основание. Сред основанията за отмяна на арбитражното решение беше възстановено противоречието на обществения ред в Република България.
Въведено беше и друго основание за отмяна – ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на арбитража или негов служител във връзка с решаването на делото.
В закона беше записано, че за осигуряване на защитата на засегнатата от решението страна ВКС може да спре изпълнението и без обезпечение, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна.
Допреди промените Законът за международния търговски арбитраж предвиждаше, че държавната такса за исковете за отмяна се определя по ГПК, т.е. тя е 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Това правило беше отменено и се предвиди, че таксата се определя в тарифа на Министерския съвет.
От Министерството на правосъдието обосновават новия подход по следния начин: „Арбитражните решения не могат да бъдат обжалвани. Те подлежат на принудително изпълнение и въз основа на тях се издава изпълнителен лист и може да бъде образувано и проведено принудително изпълнение. Единствената възможност за защита на страна от незаконосъобразно арбитражно решение е предявяването на иск за отмяната му пред ВКС по чл.
47 от Закона за арбитража на изчерпателно изброени основания. Само в рамките на това производство може да бъде поискано и спиране на изпълнителното производство.
Достъпът до отмяна може да се окаже практически преграден, поради невъзможност на страната да плати държавната такса от 4 на сто върху често значителната сума, за която е постановено арбитражното решение.
Това положение се влошава, когато при започнало изпълнение банковите сметки и останалото имущество на страната са запорирани или възбранени“.