В писмо bTV обяви, че се разделя с водещата, която цяла седмица отсъстваше от екрана заради заболяване Журналистът и доскорошен продуцент на "Преди обед" коментира в интервю за "Дойче веле" вече бившата водеща на ток-шоутоВенета Райкова, какво предлага съвременната телевизия на зрителите и какви стандарти трябва да се следват.
bTV се раздели с Венета Райкова. Как коментирате тази новина? Радвам се, че bTV - медията, в която прекарах над 20 години, взе правилното решение за предаването"Преди обед".Зрителите заслужават добро съдържание, поднесено от хора, които се ползват с доверие.
В момента големите телевизии са залети от реалити формати с меко казано спорно качество. Защо нивото е такова? Българските телевизии тъпчат на едно място.
Те не предлагат алтернативи, а се страхуват да изпуснат и малкото реклама, която е останала. Преди 12 години един голям продуцент от BBC беше в България и искаше да се запознае с телевизионния пазар. Тогава анализирахме един по-широк кръг от медии и ми беше много интересно, когато той каза, че много скоро в България големите телевизии ще са две.
Не си мислех, че този ден ще дойде в България, но той е все по-осезаем. Ако едните имат състезателно реалити, други правят същото, само че в чужбина. Дори в реалити форматите много рядко има алтернатива.
И се стига до пренасищане. И падане на нивото. В праймтайма напоследък чуваме сексистки и расистки изказвания, които биха били абсолютно недопустими в големи медии с претенции на Запад.
В България няма орган, който да наблюдава - и когато трябва, да санкционира липсата на обществено приемлив език. Ролята на медиите е да ни информират и забавляват, но и да ни образоват.
Това не означава, че учим уроците по математика в ефир, а във времето на фейк нюз и свръхинформация да има формати и канали, които помагат да научим неща, които правят живота ни по-удобен и по-осъзнат.
Държавата не е създала орган, който да може да регулира това съдържание на база на стандарти. Имаме формален орган - СЕМ, който нищо не може да направи, дори да работят най-добрите специалисти там. Когато си тръгнах от bTV заради несъгласието ми с промяната на съдържанието в предаване, което аз съм създал - "Преди обед", телевизията не реагира.
Тя избра другата страна в този дебат. За какво беше този дебат? Много е просто.
Дебатът не е между Георги Тошев и Венета Райкова. Не познавах тази жена, която от 30 години е в този бизнес, макар да знам коя е. Тя имаше шанса, работейки с мен и екипа ми, да се качи на друго ниво като телевизионен водещ.
Тя е работила във формат, успешен тогава, но днес времената са други. Тя имаше шанса, ако познаваше добре стандартите на съвременната телевизия, в този часови пояс да се развие като друг тип водещ с други стандарти. Екипът на "Преди обед", с който стартира новият телевизионен сезонСнимка: bTV Днес останали ли са изобщо тези стандарти?
Не, няма ги. Стандартите на телевизията зависят от компанията, особено в частните телевизии. Макар че и те трябва да отговарят на определени стандарти по закон - например те трябва да предлагат културно съдържание.
"Културно съдържание" не е двеминутно съдържание, излъчено в обществено-политически политематичен сутрешен блок. Не, културно съдържание е да имаш поне три програми, които са изцяло с културно-образователна насоченост. Ако навремето телевизиите внимаваха за това - говоря за bTV тогава, с годините формати като "Другата България" изчезнаха.
Само БНТ днес си позволява да инвестира в документални филми. В предавания като "Кой да знае" и "Стани богат" безспорно има образователен елемент, но това е недостатъчно. Кой гледа телевизия?
Никой не анализира. Миналата година "Преди обед" имаше един доста спорен формат, който тръгна, след като Деси Стоянова се отказа по свои причини. Ние тръгнахме с хора, които никога не се бяха занимавали с телевизия.
Опитите ми това да бъде анализирано в телевизията, защото това не е важно само за Георги Тошев и екипа на "Преди обед", но и за телевизията, никога не получиха отговор. На какво се дължи това? На безотговорност.
Да не отговаряш на мейли в корпорация, аз работя все пак с много световни телевизии, не се случва - дори най-незначителните продукции се анализират. Тук говорим за квадратчета - отдавна програмите в телевизията нямат стратегия, както беше преди в bTV. "Ние ще дадем начало на новите формати в българските сериали" - тогава се появиха "Стъклен дом", "Фамилията", "Революция Z".
Това създаде стандарти. И изведнъж изчезна, а телевизията не се прави от визионери - прави се, за да се запълни нещо. Питам програмен директор дали е видял как водеща призовава духа на мъртвата майка на певица в ефир.
Той ми отговаря: "Аз не го гледам". Когато програмният директор не гледа продукцията, имаме проблем. "Такова е нивото." Но тогава хората, които могат повече, се оказват прогонени или от професията, или от големите телевизии.
Скоро с колеги в Прага говорихме по тази тема. Ситуацията ще се промени. Собствеността на bTV много скоро ще бъде променена.
Ясно е, че трябва да храниш, ясно е, че предложенията и опциите не са много. Но в медийния бизнес се наблюдават процеси, в които идват други хора. Те постепенно започват да променят облика на медиите.
България е на края на редичките - нито има големи приходи, нито им е толкова важна стратегически, но рано или късно поколенията се сменят. Зависимостите на българските медии са или на високо ниво, или в средния ешелон. Те са например кой да получи формат.
Не е тайна, в българските телевизии има "връщанки". Мен никой не ме е карал да връщам, но знам от колеги какви са начините - давам ти един бюджет, ти връщаш по елегантен начин част от него. Това се случва вероятно навсякъде по света, но тук е практика.
Защо няма вечерни предавания, защо няма политическа сатира? Бях ангажиран да търся заместник на Слави Трифонов, преди да бъде избран Николаос Цитиридис. Правих кастинга, после бях елегантно премахнат.
Казах, че там трябва да има фигура, която е силно конфликтна политически. Гордея се и съм много благодарен, че моят приятел Милен Цветков, който трудно ходеше на кастинги, се яви. Убедих го, дойде.
Но мисля, че се уплашиха от биографията му.
Веднага хора в България се опитаха да внушат на тези, от които зависеше изборът на водещ, че неговата биография ще създаде проблеми на телевизията, като за подобни хора най-често казват: "Той е неконтролируем".
Но за разлика от госпожа Райкова, той беше неконтролируем по линия на своите журналистически стандарти. Милен Цветков знаеше какво говори и знаеше как да провокира, но не минаваше границата. Това е все по-голяма рядкост.
Големият проблем на българската журналистика е автоцензурата. Аз познавам изключителни колеги, които казват: "Защо сега? Това ще ми създаде само проблеми".
И това са хора, които са имали проблеми. Какво предстои за Георги Тошев? Отивам на една мисия с "Грийнпийс", за която ще разкажа после, защото е изключително интересно.
Заминавам за два университета в Япония - в Киото и Осака, където ще изнеса лекция за Четвероевангелието и ще покажа един от моите филми. Ще снимам един изключителен преподавател, който преподава български език, история и литература там. След пети ноември ще мисля за това под каква форма и къде да се върна в медиите.
Има обаче и нещо много тъжно, което ми се случи: Аз бях най-търсеното име в Гугъл не заради книга за Невена Коканова или филм за Силви Вартан, а заради скандал с Венета Райкова. А Венета Райкова ми вдигна и цената. Това е симптоматично за нивото на българската журналистика.
Снимка: bTV