Димитър Радев алармира за липсата на реформи в държавната администрация и предупреди, че бюджетът за 2026 г., първият за страната в еврозоната, ще бъде изправен пред сериозни предизвикателства.
България поема"лош дълг", с който финансира потребление и увеличавазаплатив нереформирани сектори, вместо да инвестира в икономически растеж. Това предупреждение отправи управителят на БНБДимитър Радевв интервю заБНТ.
Според него тази практика създава сериозни рискове запубличните финанси, които ще станат особено видими при съставянето на бюджета за 2026 г.
"Има лош и добър дълг. Добрият дълг е, когато ти вземеш дълг за стратегически инвестиции, които създават условия да увеличиш икономическия растеж", обясни Радев."Лош е дългът, който ние поемаме през последните години, т.е. да финансираме потреблението. Да се увеличават заплати в държавната администрация и тя да не се реформира."
Гуверньорът на централната банка подчерта, че именно бюджетът за 2026 г. ще бъде"може би по-важен от бюджетите през всяка една от последните поне 5 години", тъй като ще бъде първият за страната като пълноправен член на еврозоната. Заедно с прогнозата за по-висока инфлация в България спрямо еврозоната през тази година, това очертава сложна икономическа обстановка.
Димитър Радев обърна специално внимание на дебата за възнагражденията в публичния сектор. Той категорично се обяви против идеята за замразяване на заплатите, наричайки я "погрешна теза", но настоя, чевсяко увеличение трябва да бъде обвързано с реални реформи.
"Няма съмнение, че заплатите трябва да се увеличават, но трябва да се прави разлика между общата маса на парите, давани за заплати, която е макроикономическият въпрос, и индивидуалните заплати", коментира той.
Управителят на БНБ изрази притеснение от факта, че в редица държавни системи разходите за заплати съставляватмежду 70% и 90% от общия им бюджет, което на практикаблокира всякакви възможности за инвестиции и развитие. "За каква ефективност може да говорим, като разходите за тези системи отиват основно за заплати? Какво става с инвестиции? Какво става с материална база?", попита реторично Радев.
Той призова тези ключови въпроси да влязат във фокуса напарламентапри обсъждането на бъдещите бюджети на страната. "Мястото за тази дискусия, особено сега в контекста на бюджета, е парламентът. И очаквам да чуем подобни гласове", заключи управителят на БНБ.