Веселин Киров
Франция преживява безпрецедентна институционална криза. След поредната оставка на премиера Льокорню, който се задържа на власт едва няколко седмици, Макрон остана сам, неспособен да състави мнозинство – изолиран, както никога досега. Всичко, което успя да измисли е отново да назначи Льокорню явно против волята му. Така в рамките на една седмица, Франция се оказа с един и същ премиер, който в понеделник подава оставка, а в петък отново е назначен.
Текущата ситуация на политическа безпомощност е резултат от осем години на власт, на един президент, който обещаваше да бъде “Моцарт на икономиката“, но доведе Франция до политическа парализа и финансов колапс.
Резултатът от това е, чевсички политически сили в страната, дори президентската партия, вече активно намекват и говорят за оставката на Макрон. Всъщност, ситуацията никога не е била толкова експлозивна: откази от страна на всички кандидати за премиер, невъзможност за формиране на правителство, нарастващо народно недоволство. Франция вече няма посока, а властта е напълно дискредитирана.Това, което трябваше да бъде цикъл на модернизация, завършва в хаос и изтощение.
Зад реториката за „ефективност и модерност“ на управлението,Макрон наложи едно аматьорско управление, откъснато от реалността. Неговото мнозинство е само фасада – без политическа база, без териториални опори, без народна подкрепа. Случаят с Льокорню показа тази безпомощност. За 24 часа правителството, което трябваше да спаси мандата на президента, се срина.
Ситуацията е трагична - президент, когото никой не слуша, администрация, която се свива, и народ, който вече не вярва в нищо.
Равносметката е безмилостна.
Френската икономика е задушена от дълг, който надхвърля 3,2 трилиона евро, което е 132% от БВП. Дефицитът надхвърля 5,6 % (най-високият в ЕС), инфлацията изяжда покупателната способност, а деиндустриализацията продължава.
Безработицата остава висока – 7,5%, средната класа обеднява, младите напускат страната. Обществените услуги се сриват – образованието, правосъдието, здравеопазването.В стремежа си да модернизира Франция, Макрон я банкрутира.
Отгоре на всичкобез парламентарно мнозинство президентът се сблъсква с ограниченията на Конституцията на Петата френска република. Над 20 пъти в периода 2023-2024-та той оказваше натиск на предишните премиери да прокарват законодателство с противоречивия чл. 49 ал.3 от Конституцията, който позволява да се приемат проектозакони без мнозинство в парламента и така де факто обезсмислиха законодателната власт.Единствения изход от кризата е да се прибегне до Член 12 от Конституцията и Макрон да разпусне Националното събрание (долната камара на френския парламент), но подобна стъпка може да има катастрофален ефект за него. Макрон е изправен пред дилема: да разпусне и да загуби, или да запази парализата. И в двата случая легитимността му се разпада.
Петата република, създадена за стабилност, се е превърнала в капан за един президент без авторитет и без народ.
Последните социологически проучвания поставят Марин Льо Пен убедително на първо място с 37 %. Центристкият блок на макронисти и техните съюзници се срива под 12 %. Французите вече искат посока и визия. Избирателите наказват власт, откъсната от реалността. Те искат силна държава, социална справедливост и национално достойнство.Провалът на макронизма върна на дневен ред понятия като суверенитет и идентичност.Народът иска да си върне контрола, а това е повече от наложително в контекста на обслужването на дълга, който вече е най-големият разход в бюджета, изпреварвайки дори образованието. Лихвите растат, пазарите се тревожат, а Европейската комисия заплашва с наказателни мерки.
Финансовата спирала превръща Франция в зависима държава, загубила икономическата си свобода.Макрон искаше да управлява като мениджър, днес завършва като ликвидатор. Франция вече няма контрол над съдбата си. Всичко струва твърде скъпо, всичко се решава другаде – в Брюксел или на финансовите пазари. Това не е съдба, а последица от осем години политическа слепота.
В една демокрация народът е единственият легитимен арбитър.Когато президентът няма мнозинство, няма правителство и няма доверие, той трябва да върне думата на нацията. Разпускането на парламента не би било слабост, а акт на отговорност. Страната иска яснота, ново начало, възможност за възстановяване на доверието. Да се остави сегашната ситуация да тлее означава да се подготви почвата за още по-голям гняв. Връщането към урните е необходимост, не риск. Франция трябва да се въздигне не чрез пореден кабинет на Елисейския дворец, а чрез волята на своя народ. Време е за възстановяване на Републиката върху основите на отговорност, суверенитет и социална справедливост.
Франция заслужава повече от власт в агония. Тя заслужава проект, визия и вяра. А за да ги има, трябва първо да се обърне страницата на един режим без хоризонт и да се даде път на патриотичния блок на Льо Пен и съюзниците и да управлява.