Макар и позападнал през последните години, дворецът в Баня е истинска архитектурна перла. За цар Борис Трети и царица Йоанна е била любимо семейно гнездо, където се отдалечавали от царските задължения. Тук семейството посрещало близки приятели сред хора от артистичния свят на столицата.
Вилата е построена през 1929 г. в северния край на тогавашното село Баня по проект на известните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Тя е сред 6-те частни имота на царското семейство Сакскобургготски и единствената частна къща, построена от Борис III.
Монархът посещава Баня през 1925 г. след неуспешно лечение на ревматизма си в Хисаря. Тогава царят отсяда във вилата на своя приятел фабриканта Велизар Багаров, по това време депутат. Царят оценява достойно преимуществата на местните минерални бани и решава да построи своя лятна вила тук и в същото време близо до къщата на приятеля си.
За целта монархът закупил терен от местните земеделци. Общата площ на малкия архитектурен ансамбъл е 10 дка, като 7 дка е площта на парка, прилежащ към комплекса. Като любител на ботаниката цар Борис III създава един великолепен парк около царската къща. През него преминавала малка рекичка, която напоявала красивите растения, които днес са представени от блатната секвоя, дивия кестен, магнолията и много други.
Вилата е построена в архитектурния стил на българския романтизъм, претворяващ духа на възрожденската архитектура с характерните за стила елементи и детайли, като големия чардак, който раздвижва строгата линия на фасадата. Той е застлан с италианска теракота, а 5 дъбови колони осигуряват неговата устойчивост. Прозорците са с кепенци и други елементи, заимствани от българската възрожденска къща. Комплексът има още 2 по-малки сгради, предназначени за гости и прислуга. Целият имот е ограден с масивен, висок каменен зид с 2 дъбови ковани порти. Царската вила е семпло обзаведена, без излишен лукс и блясък.
След отмяната на монархията в България през 1946 г. дворецът в Баня е национализиран от тогавашния режим. Едва след демократичните промени българският съд в 90-те година на 20. век възстановява собствеността на двореца на наследниците на Борис III - княгиня Мария Луиза и цар Симеон II.