Ново изследване показва, чебутилираната вода може да съдържа опасно високи нива на микропластмаси, които преминават през естествените защитни бариери на организма и се натрупват в жизненоважни органи, потенциално увеличавайки риска от рак.
Проучването, ръководено от д-р Сара Саджеди, експерт по управление на околната среда от Университета „Конкордия“ (Канада), установява, чехората, които редовно пият бутилирана вода, поглъщат средно с около 90 000 микропластмасови частици повече годишнов сравнение с тези, които консумират чешмяна вода.
Микропластмасите са миниатюрни пластмасови фрагменти с размер под два микрометра, образувани при разграждането на пластмасови изделия. Те навлизат в храната, питейната вода и дори във въздуха.При бутилираната вода те се появяват още по време на производството, съхранението и транспортирането, което означава, че попадат в организма директно от източника.
Според д-р Саджедиздравните рискове, свързани с употребата на пластмасови бутилки за еднократна употреба, са „сериозни“ и изискват повишено обществено внимание.Тя подчертава, че основната опасност не е остра, ахронична токсичност, проявяваща се при продължително излагане. „Водата в пластмасови бутилки може да бъде решение в извънредни случаи, но не трябва да се използва ежедневно“, заявява Саджеди.
Публикуваните в Journal of Hazardous Materials резултати показват, чемикропластмасите могат да предизвикат хронично възпаление, оксидативен стрес, хормонални нарушения, безплодие, неврологични увреждания и рак. Частиците вече са откривани в човешка белодробна тъкан, плацента, кърма и дори в кръвта.
Изследователският екип посочва също, че микропластмасите могат да нарушават баланса на чревната микрофлора, причинявайки т.нар.дисбиоза, както и да способстват завъзпалителни процесив дихателните пътища при вдишване.
Допълнително проучване на австралийски учени, публикувано по-рано тази седмица, потвърждава, чемикропластмасите, използвани в опаковките за храни, могат да повлияят върху чревната микробиота, повишавайки риска от заболявания на дебелото черво и депресия.Анализът на проби от здрави доброволци показва промени в метаболитната активност на бактериите, сходни с модели, наблюдавани при тези състояния.
Учените все още не могат да определят точния механизъм на вредното въздействие. Съществуват предположения, чемикропластмасите могат да пренасят химикали, които нарушават метаболизма на бактериите, или да създават микроскопични повърхности, върху които се формират вредни биослоеве.
Въпреки увеличаващите се доказателства, дългосрочните ефекти от излагането на микропластмаси остават слабо изяснени поради липсата на стандартизирани методи за изследване и глобално наблюдение.
Д-р Саджеди призовава за по-строг регулаторен контрол върху производството и употребата на пластмасови бутилки за еднократна употреба. Тя настоява за преразглеждане на съществуващите закони и политики, въвеждане на задължително етикетиране относно наличието на микропластмаси и информиране на потребителите за потенциалните здравни рискове. Според нея производителите трябва да носят отговорност за целия жизнен цикъл на продуктите си, включително за тяхното обезвреждане и въздействие върху човешкото здраве и околната среда.