Морис Рубин, редактор и издател на ,,Дъ прогресив" пише в своя статия: ,,Властта на корпорациите е доминиращата сила в днешното общество... Ние ставаме свидетели на един безрецедентен трансфер на власт от народите и техните правителства към глобални институции, верни само на някакви абстрактни принципи за свободен пазар, покровителстващи бездушни същества, които оформят или съсипват нации" - Джоел Блейфус, редактор на ,,Ин дис таймс", дългогодишен репортер и разследващ журналист.
Ноам Чомски, виден критик на опитите за създаване на нов световен ред, отбелязва:
Друга цел беше да се изправи на крака едно действително световно правителство, откъснато от народното съзнание и народното вмешателство, имащо за дача да осигури световните човешки и материални ресурси да бъдат достъпни без ограничение на международните компании и на международните банки, които да контролират системата в планетарен мащаб. Демокрацията се е превърнала в система за прикриване на елитарни решения, а парламентаризмът в сателитните държави е само един полезен инструмент за налагане на господството над покорни местни малцинствени групи.
Според Чомски ,,новият световен ред е царство на терора".
За да стане възможно изпълнението на плана на ,,елита", трябва да бъде ликвидирана националната независимост като явление. Това се осъществява както чрез външни фронтални атаки върху националния суверенитет на държавите, така и чрез постепенното му подриване и ерозиране отвътре с помощта на местни корумпирани и продажни политици.
Под благовидния предлог да се доведе младото поколение до идеята за интернационализъм и космополитизъм, се размиват моралните граници и ценностите и се подготвя почвата за безпрепятствено установяване на НСР. С призиви за глобализация и отваряне на обществата се цели заличаване на националното чувство и на културните традиции на отделните страни. Този процес започва от образованието, което трябва да формира безродна и послушна интелигенция. Терминът ,,интернационализъм" се популяризира, за да се прикрие съединената финансова, политическа и икономическа световна сила, стремяща се към установяването на тотално световно господство.
,,През следващия век нациите, такива каквито ги познаваме сега, няма да съществуват; всички държави ще бъдат под единствено глобално управление..." - Строуб Талбот, зам. - държавен секретар при Бил Клинтън, в статията, озаглавена ,,Раждането на глобалната нация" в ,,Тайм" от 20 юли, 1992г.
Проф. Арнолд Тойнби в реч пред Института за изучаване на международните работи в Копенхаген заявява: ,,Понастоящем ние дискретно работим с всички сили, за да изтръгнем от различните държави по света тази мистериозна сила, наричана суверенитет..."
Брок Чизхолм, бивш директор на СЗО: ,,За да осъществим (плана за) единно световно правителство, трябва да премахнем от умовете на хората техния индивидуализъм, верността им към семейните традиции и националната идентификация."
Проф. Лозан Стоименов (в. ,,Нова зора", 30.01.2001г.):
Държавният суверенитет се представя като отживелица, пречеща на прогреса... Националната държава е последният инструмент, на който мнозинството от хората възлагат някакви надежди за защита срещу силовото ограбване на техния труд и на националните ресурси: материални и интелектуални. За осигуряване на диктаторски позиции от едно нищожно малцинство над милиарди хора по цялата планета са необходими комплексни действия за преодоляване на съпротивителния потенциал на това огромно мнозинство. Войната срещу човечеството на практика се води на множество фронтове и въоръжените интервенции и международна полицейщина са само едно от тези направления. Война се води в науката, в културата, в образованието, да не говорим за идеологията и икономиката. Правилото ,,Разделяй и владей" се прилага в неизвестни в историята на човечеството мащаби, като се насаждат конфликти от най-различен характер: териториални, етнически, религиозни, културни, социални, расови и пр. Важно място заема войната срещу държавността на народите, обречени да бъдат асимилирани или ликвидирани. В тази война се използва продажна туземна администрация, формирана обикновено от посредствени и затова лесно манипулуреми и евтино купувани личности... Във всяка една област - наука, образование, промишленост, земеделие, здравеопазване, социално осигуряване, национална сигурност и т.н., вземаните и провеждани решения са в грубо противоречие с обективните изисквания за ефективност спрямо народа и държавата, но затова пък в пълно съответствие с интересите на чуждестранните и местните господари на ,,политическата класа"...
Бъдещето на една страна зависи от националното чувство, което съществува у народа й. Национализмът представлява осъзната отговорност към нацията, усещане за идентичност с нея, идеология за нейното спасяване и за защита на интересите й. Ето как прекрасно го е формулирал Хайтов: ,,Върховенството на Отечеството. Да го носиш в сърцето си, а не в дебелото си черво, и да си готов да се пожертваш за него. Това е най-старата национална идея, най-старият национален идеал, откакто има на света родове, племена, държави и нации." Запитан коя ценност смята, че трябва най-бързо да възстанови, писателят казва: ,,... да заобикаляме отново родината си и да разберем, че с нищо не можем да я заместим. От всички национални идеали този е най-високият, най-старият и най-провереният. Народът без него не е народ, а сбирщина, която очаква своето заколение... Как да учиш войника да мре в защита на Родината, като думата ,,Родина" само дето не е забранена с указ? Когато президентски съветници оповестяват, че национализмът в родната казарма подлежи на изкореняване?"
В съответствие с приоритетите за налагане на НСР патриотизмът беше превърнат от политическите марионетки в България в мръсна дума, а национализмът - обявен за опасен. Всички сме свидетели на безродната, продажна и лакейска политика на управляващите през последните 15 години, благодарение на която в момента България е с неоколониален статут, сателит и васал на Вашингтон. Ще ви напомня какво каза бившият президент на Р. България Петър Стоянов пред Съвета за световна политика в Сан Франциско преди няколко години: ,,Модерните държави осъзнават, че е в техен интерес да следват общоприетите международни норми на поведение дори с цената на отказ от националния си суверенитет."
Според Хайтов има ,,три главни категории граждани в момента: едните, най-огладнелите, мислят само за хляба; другите - за новия си бизнес; а трети отдавна ни разпродават. Рече ли някой да проговори за отечество, родина и пр., веднага следват квалификациите ,,патриотар", ,,шовинист", ,,националист" - точно същите, с които започна планомерната (след 1946г.) денационализация на българите, когато Червенков даде известната парола: ,,Най-голям враг на социализма в България е национализмът". Сега чувам горе-долу същото: че най-голям враг на демокрацията бил национализмът, което показва, че около нас нищо съществено не се е променило."
Национално отговорните правителства, които защитават своите страни и се грижат за благосъстоянието на населението, са враговете на ,,елита" и на НСР. Затова те се свалят с всички възможни средства и се заменят с послушни администрации, допринасящи за ограбването на новите колонии. Нашата страна е само един пример за тази политика. Ще цитирам Ж. Зиглер: ,,Към унищожението и страданията, наложени на народите от олигархиите на глобализирания капитал, от военната му империя и наеманите му търговски и финансови организации се прибавят и онези, които предизвикват корупцията и длъжностните престъпления, обхванали в голяма степен редица правителства... Защото световният ред на финансовия капитал не може да функционира без активното съучастие и корупцията на правителствата по места."
Глобализацията не желае големи държави, затова чрез различни средства - създаването на икономически, политически и етнически напрежения и кризи, ги дестабилизира и разкъсва. А в тези вече новосформирани васални държавици, които практически са без национален суверенитет, управляват администратори, спечелили доверието на Големия брат чрез нископреклонничеството си и с готовността за предателство спрямо народа си. Примерът с Югославия е пресен, сега е ред на Македония, а може би после и на България. Лорънс Игълбъргър, бивш държавен секретар в администрацията на Буш, заяви през 1994г., че е възникнала потребност от ,,съвременен Берлински конгрес", който под ръководството на САЩ и с участието на немците, французите и италианците да преначертае границите на Балканите. Подобна идея отново беше подхвърлена от Лорд Д. Оуен през 2001г. Що се отнася до югославяните, Игълбъргър заплаши, ,,че колективно ще им разплачем мамицата, ако не са послушни!".
Както вече отбелязахме през февруари 2006г. в България се появиха искания за промяна на името на държавата и за признаването й за федеративна република.
Кметът на Ню Йорк Джон Хайлън в изказване през 1922г.:
Истинската заплаха за републиката е това невидимо правителство, което като гигантски октопод разпростира гадните си слузести пипала над града, щата и нацията. Като истински октопод той оперира зад прикритието на създаден от себе си защитен параван... Главата му е представена от интересите на Рокфелеровата компания ,,Стандарт ойл" и малка група могъщи банкерски къщи, наричани международни банкери. Тази малка котерия от международни банкери в действителност ръководи правителството на САЩ в името на своите егоистични цели. Те практически контролират и двете политически партии..."
Американският президент Ендрю Джаксн (1839-1847) заклеймява международните банкери като ,,змийско гнездо". Според него, ако хората узнаят как те в действителност манипулират Америка зад кулисите, ще избухне веднага революция. Години по-късно Уудроу Уилсън, друг американски президент, заявява: ,,Някои от най-известните мъже в САЩ в сферата на търговията и производството знаят, че има една сила толкова организирана, подмолна, вдеобхватна и гибелна, че те предпочитат да не я обсъждат на глас."
,,Светът се ръководи от съвсем различни персонажи, а не от тези, които хората си представят, че виждат" - Бенджамин Дизраели, министър-председател на Англия в периода 1874-1880г.
Американският президент - масонът Франклин Делано Рузвелт, очевидно запознат с плановете за НСР, е казал: ,,В политиката нищо не става случайно, но ако стане, можете да бъдете сигурни, че то е било предварително планирано."
Една от пионките на ,,елита" - Луначарски, открито заявява: ,,Ние мразим християнството и християните; те проповядват да обичаме нашите съседи и ближни, което е противно на нашите принципи. Това, което ние желаем, е омраза. Ние трябва да се научим как да мразим и само тогава ще победим света."