Костадин Костадинов: може ли да освободиш насила роби, които не искат да бъдат освободени?

Вчера ме потърсиха миньорите от мината в нашето село – Църква. Малко хора знаят, че в Добруджа се намира най-голямата манганова мина в Европа и четвъртата по големина в света. Та тази мина, където дядо ми се пенсионира като миньор и баба ми изкара целия си трудов стаж, беше продадена за жълти стотинки от Иван Костов на някакви уж „новозеландци“. В момента я притежават някакви уж „англичани“. Тези „англичани“ се оказа, че плащат на миньорите заплати от 460 лв! Не стига това, ами и не ги дават редовно – към момента не са плащали заплатите за декември. Имайте предвид, че мината е страшно печеливша, но за своите собственици, не и за служителите си. Миньорите бяха отчаяни и се обърнаха към мен със съвет как да постъпят. Казах им следното – първо изгонваме собствениците от офиса им, после изгонваме и охраната, накрая искаме намесата на държавата за национализация. Хората ме питаха дали може да ни арестуват, казах им, че може, но че аз ще съм там и ако арестуват някой, първо трябва да закопчеят мен.

Ентусиазираха се, работата стана революционна, насрочихме атаката за петък, 11 ч. Обаче малко след нашия разговор „англичаните“ научават, изплашват се и веднага изплащат заплатите на хората до, забележете, януари. Дори не им дават всичко дължимо, но какво се получи – революционния ентусиазъм на миньорите изчезна и ми се обадиха да кажат, че атаката отпада. Кажете, мили братя българи, може ли да освободиш насила роби, които не искат да бъдат освободени??? А? Кажете ми?

Костадин Костадинов, 
ПП “Възраждане”