За мигранти може свободно в Шенген, но за българи – не ?!

СРАМ: Шенген е мъртъв, но ЕС все още ни държи зад бариерата

Името на Шенгенското споразумение произлиза от люксембургското село Шенген през 1985 година. Почти всички държави-членки на Евросъюза прилагат споразумението. Изключение правят: България, Румъния, Хърватия, Кипър – които уж НЕ СМЕ ИЗПЪЛНИЛИ ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ПРИЛАГАНЕТО МУ?!

Шенгенското пространство или шенгенската зона представлява група от 25 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си.

Край южното крайбрежие на Шенгенските държави бреговата охрана полага съществени усилия за да предотврати влизането на лодки без разрешение.

Шенгенските правила изискват всички пътници преминаващи през Шенгенската външна граница да бъдат проверявани преди акостиране, ако пътника е с документ и виза за пътуването изисквани при влизане. Това се прави с цел да се предотвратят хора, които да поискат политическо убежище при паспортна проверка след пристигане в Шенгенското пространство.

Понастоящем шенгенското пространство се състои от двадесет и пет държави.

Преди 2007 г. те са 15: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Финландия, Франция, Холандия и Швеция. От тях Исландия и Норвегия не членуват в Евросъюза. Ирландия и Великобритания са единствените държави членки на Евросъюза, които решават да не участват в преговорите за Шенген и имат специална клауза в Договора от Амстердам. Няколко години по-късно Великобритания решава да сътрудничи с полицията и съдебните органи. Положението в Република Ирландия е по-неясно, защото докато тогавашният министър на правосъдието, равенството и правните реформи господин Джон О'Донохю изразява някои интереси в частност за Шенген, че за в бъдеще от страна на Ирландия да има опцията да не ратифицира никакви работи относно Шенген, в който иска да участва от 28 февруари 2002 година на Европейския съвет в Брюксел.

През 2007 година към шенгенското пространство се присъединяват девет нови страни - Естония, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия, които са влезли в ЕС три години по-рано.

Държавите, кандидатки за членство в шенгенското пространство, трябва да подобрят граничния си контрол спрямо държавите извън тази зона. Кипър, която влиза в ЕС през 2004, не отговаря на необходимите критерии и така се забавя с година, докато Румъния и България, които се присъединяват към ЕС през 2007, все още подобряват контрола по границата до необходимите нива.

Най-новия член на шенгенското пространство е Лихтенщайн, който се присъединява през 2011 година.

Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които не членуват в ЕС, също прилагат шенгенските правила.

Пространството обхваща население от над 400 милиона души и територия от 4 312 099 квадратни километра.

Изпълняването на шенгенските правила означава премахване на граничния контрол с другите страни-членки, като едновременно с това се подсилва контролът над гражданите на държавите, които не са от шенгенското пространство. Правилата включват осигуряване на обща политика за краткосрочно пребиваващите граждани на трети страни (чрез шенгенска виза), съгласуваност на външния граничен контрол, полицейско сътрудничество (с възможност за пресичане на границите при необходимост), съдебно сътрудничество.

Паспортите или одобрените лични карти в Евросъюза трябва да се носят винаги при пътуване, като могат да бъдат проверявани най-често на места като летища, хотели или от полицията. Това зависи от законите в съответната държава и от споразуменията между отделните страни. Понякога има редовен граничен контрол и между самите държави-членки на Шенгенското пространство.

Според Шенгенския граничен кодекс условията, приложени към трети страни, за влизане са следните:

- третата страна се разглежда като на правоимаща документ за пътуване или имаща пълномощно за пресичане на границата; приемане на документите за пътуване като за тази цел се отбелязват местата на държавите членки;

- пътникът или притежателят на валидна виза (ако се изисква) или разрешен срок на пребиваване;

- пътникът може да обясни с каква цел и условие е свързан неговия престой и има ли достатъчно прехрана като двете за срок на планирания престой и за връщането на тази личност до страната от където е започнал или превозване до трета страна, в която пътешественика е сигурен или е в позицията на законно пребиваващ;

няма подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ на влизане;

- пътникът не се счита за заплаха на обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международни отношения на някои от Шенгенските държави.

Шенгенското споразумение изисква от неговите държави да прилагат строги проверки на хора влезли или пътуващи шенгенското пространство. Проверките са съгласувани с агенцията Фронтекс от Европейския Съюз и е тема за правилата на общността. Повече подробности относно граничния контрол, наблюдението и условията под които се разрешава влизане в Шенгенската зона и могат да бъдат предоставени са описани напълно в Регулация на Европейския съюз наречена Шенгенски Граничен Код. Проверка се прави най-малкото на личната карта за всички, които пресичат външна за Шенгенските държави граница т.е. пристигащи или заминаващи пътници. Пълномощията за влизане на пътниците в шенгенското пространство също трябва да се проверява, когато е уместно. Изходния контрол позволява да се определи ако дадена личност напусне областта и е била упълномощена да влезне в зоната на първото място, се проверява дали тази особа е разширила или е останала за по-дълго от разрешения срок и дали има заплаха за личности и предмети, които са включени в Шенгенската Информационна Система и да докладва за това. Примерно когато се арестува някой чрез съдебна заповед при проблем в Шенгенска държава.

На външния граничен контрол се намират пътища пресичащи границата, както и летища, а също и пристанища и не на последно място железопътни влакове. Обикновено няма издигнати огради, бариери или стени, но има изключение като Сеутската ограда. Надзора се осъществява чрез система от камери като някои снабдени с инфрачервена технология, която се намира на горещи точки примерно като на границата между Словакия и Украйна.

Лъсна лицемерието на шенгенските държави, които дълги години не допускаха българите в своите страни, а сега в т.нар. Велико преселение на араби и африканци в най-богатите страни на Шенген – Германия, Франция, Щвеция, Норвегия, Холандия си ги приемат без документи, без информация дали са терористи от ИДИЛ или Ал Кайда и дори им осигуряват жилища, парични помощи и свобода да си изповядват религията и дори да се налагат над местното население.

България трябва да се срамува, че е под ярема на това разпадащо се Шенгенско споразумение.

Ние трябва да потърсим сметка от разни канцлери, премиери и политици, от ЕК защо досега са ни подлагали на подобна дискриминация, която не се забелязва в отношенията им към мигрантите, много, от тях са икономически бежанци, а не търсят политическо убежище ?!

Защо слугуваме на САЩ, които предизвикват тази огромна миграция, но държат визи и санкции срещу българите ?!

Явно не сме народ, а мърша ...

Свободен автор – Философът, http://www.avantage.bg/