Юнкер удари камбаната, че ЕС не е в добро състояние
Председателят на Европарламента призова за съчувствие към новите заселници на континента и обвърза с тях дори... климатичните промени
Обръщението си към Европейския парламент в сряда председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер започна с думите: „Не бройте колко пъти ще казвам „икономически“ и „социален“ – това са твърде празни думи. Дошло е време камбаната да бие, часът е настъпил“.
Той призова да свалим розовите си очила, но все пак да не изпадаме в униние от жестоката истина, която е, че Евросъюзът изобщо не е в добро състояние.
„Липсва Европа, усеща се недостиг на Европа и недостиг на Съюза в този ЕС. Това трябва да се промени“,
подчерта Юнкер пред евродепутатите.
Шефът на Еврокомисията не пропусна да изтъкне, че е първият председател на ЕК, който е овластен от гражданите. „Още на 14 юни заявих, че искам да превърна Комисията в малко по-политически орган. Смятам, че председателят на Комисията трябва да бъде политически председател. Когато говоря за политика, имам предвид най-чистия й вид. В политиката има склонност всичко да се критикува, но не това е нашето желание“, заяви още той.
Както можеше да се очаква, и Юнкер обяви за най-актуален „приоритет на приоритетите“ кризата с бежанците. По думите му броят на придошлите на Стария континент близо половин милион души е впечатляващ и плашещ.
„Но сега не е време да изпадаме в уплах“ – даде кураж той и препоръча решителни и единни действия за справяне със ситуацията. И за да разчувства евродепутатите, се зае да дава трогателни примери от историята на континента от близкото минало, подчертавайки, че „В Европа, в едно или друго време, всеки е бил бежанец“. Към войните, диктатурите и потисничеството, белязали общата за европейците летопис, Юнкер причисли и Пражката пролет, и конфликтите в бивша Югославия.
„Нима сме забравили, че има причина в САЩ да има повече хора с името Макдоналд, отколкото тук; нима сме забравили, че 20 милиона поляци живеят извън Полша в резултат на глад и по политически причини. След Втората световна война 60 млн. души бяха бежанци от Европа“, обобщи шефът на Европарламента.
След което с апломб заяви, че Европа е най-богатият и най-стабилен континент, оазис на мир и стабилност – нещо, с което трябва да се гордеем и съответно следва да помогнем на онези, които търсят убежище от войната, терора и потисничеството.
Разбира се, той си даде сметка, че не можем да подслоним цялото нещастие на света, посочвайки, че пред прага ни са дошли бежанци, които са 0,11% от общото население на ЕС.
„Нека бъдем честни пред нашите съграждани – след като има терор и насилие в Либия, не може да строим огради“ – категоричен бе Юнкер и емоционално продължи речта си, отбелязвайки: „Зимата наближава. Наистина ли искаме да оставим тези хора да спят по гари, да треперят от студ“. Решението според него е да положим повече усилие на външните граници и да превърнем Фронтекс в една действаща европейска защита, съгласявайки се, че това все пак не става без пари.
Друг акцент в обръщението му бяха климатичните промени и той дори пожела да раздаде доклада, свързан с тях, на евродепутатите.
Но ако перифразираме по негов тертип поговорката „За каквото и да говорим, става дума за пари“, ще обобщим, че в речта му за каквото и да се говореше, все ставаше дума за бежанци. Както рече Юнкер: „Няма да се изненадаме, ако видим бежанци и заради климатичните промени".
И затова заключението му бе, че Европа не бива да проявява неутралност по отношение на този проблем и трябва да служи за пример в битката за справянето с изменящия се климат.
/desant.net/