Войната в Сирия е всичко това, което не се казва

Войната в Сирия обрича проекта “Набуко” на провал. Но това не е всичко...

Конфликтът в Сирия ескалира. За много хора войната в Сирия е епизод от “арабската пролет”, за някои е противопоставяне на шиитите и сунитите, съпровождано от борбата на кюрдите за независимост и собствена държава. Войната в Сирия е всичко това, но на първо място, това е война между Русия, с подкрепата на Китай от една страна и САЩ, подкрепяна от Европа и някои арабски страни. Това е новия Афганистан или новия Виетнам – война, водена от марионетките на великите сили. Залогът е енергийния пазар на Европа. Нека разгледаме долната графика.

На нея е показана степента на зависимост на европейските държави и Турция от доставките на руски газ. Проектът и тръбопроводът “Северен поток” утвърдиха доминиращата позиция на Русия като доставчик на газ за Северна Европа. Южното направление е по сложно, защото потенциалните доставчици на газ са много. Да разгледаме следващата графика.

На нея са показани конкуриращите се тръбопроводи “Набуко” и “Южен поток”. Войната в Сирия обрича проекта “Набуко” на провал. Но това не е всичко. Малко преди започване на военните действия в Сирия, там бяха открити значителни газови залежи и беше подписано споразумение с Иран за строителство на газопровод за доставка на ирански газ до средиземноморските пристанища на Сирия. Това беше допълнителна пречка за плановете на Катар и Саудитска Арабия да изнасят газ на север към Турция и Европа. Затова сунитските държави от Арабския полуостров подкрепят сунитската опозиция на Асад в Сирия. Асад има подкрепата на шиитите в Ливан, Ирак и Иран. Това, което е важното обаче, са газопроводите и износа на газ, а не религията. Положението на Израел е сложно, защото има опасност на северната му граница да се разположат радикални сили на Ал кайда.
Самият Израел е също така потенциален износител на газ за Европа. В икономическата зона на Израел беше открито най голямото находище на газ за последните няколко години в световен мащаб – “Левиатан”. Плановете за износ на газ от това находище са посредством тръбопровод през Кипър и Гърция в направление Европа.
Президентът Путин изграждаше енергийната инфраструктура на Русия през последните години. Останала е южната част. Русия ще направи всичко възможно за да елиминира конкуренцията и да прокара “Южен поток” през едно от трасетата – Румъния, България или Турция.
Кризата в Еврозоната и ЕС продължава. Засега решенията са само на думи. Някои от тях са логични, но тепърва предстои да се предприемат конкретни действия. При цялата сложност и взаимозависимост на отношенията вътре в съюза, предложението на Дж. Сорос, направено неотдавна, е едновременно просто и кардинално, както повечето гениални неща. Далеч сме от мисълта да провъзгласяваме Дж. Сорос за гений, но когато човек с неговия опит предлага нещо, трябва да се слуша внимателно. Предложението на Сорос е Германия да излезе от Еврото, то да се девалвира и така да се преодолеят трудностите, и да се увеличи конкурентната способност на европейските икономики. Шансовете това да се случи са минимални и по скоро някои от другите страни от Еврозоната ще я напуснат, под натиска на улицата. Междувременно някои икономисти направиха разчети с колко трябва да се девалвират валутите на няколко страни, ако те излязат от Еврозоната, за да могат да се конкурират успешно. Резултатите са показани в долната таблица.

Очевидно е, че такова девалвиране е неприемливо за политиците и изход от Еврозоната на която и да е от горните държави може да стане само при социални сътресения под натиска на улицата.
Вече сме писали, че решението на централните банки и политиците е да се върви по пътя на инфлацията. Целта им е спасяването на банките и самите политици, а не на обикновените хора. През последните няколко години балансите на водещите централни банки нараснаха в пъти, както може да се види от долната графика.

За сега тези пари, създадени “от въздуха”, са все още във финансовата система и в самите банки, затова инфлацията на потребителските стоки е все още ниска. Валутите на всички страни, обаче, се обезценяват спрямо истинските пари – златото. Това се проявява на практика чрез ръста на цената на златото. Някои смятат, че златото е поредния балон, но разчетите в следващата Фигура 1 показват, че това не е така.

Цената на златото, определена на базата на различни критерии - като част от световния БВП, на базата на инфлацията, в сравнение с базовите метали и нефта, и др., е в диапазона от 1455 щат. долара до 2960 щат. долара за трой унция, като средната стойност е 2168 щат.дол. за трой унция. Пазарните цени на златото в момента са под това средно ниво.
Накрая ще отделим малко място и на среброто. От май 2011 г., когато цената му почти достигна 50 щат.дол за унция, белия метал вече не е фаворит на инвеститорите. Някои даже смятат , че това е бил върха на пазара. Ние не смятаме така. Среброто има двойнствен характер – едновременно е монетарен метал, но има и голямо индустриално приложение, при което металът безвъзвратно се губи. На долната графика е показано традиционното индустриално приложение на среброто през последните години и очакваното ниво на потребление до 2015 г.

На следващата графика е показано потреблението в новите области на употреба на среброто през 2010 г. и очакваните количества през 2015 г.

Както вече казахме, индустриалното приложение на среброто е голямо и ще продължава да расте, както може да се види от долната графика.

Към 2015 г. повече от 60% от търсенето на сребро ще бъде за индустриални цели, като само търсенето за бижута ще запази относителния си дял в общото потребление. В графиките няма данни за инвестиционно търсене. Никой не може да каже какво ще бъде то. За среброто казват, че е “златото на бедните”. Когато хора с ограничени възможности искат да вложат пари в ценни метали и не могат да си позволят да купят злато, те купуват сребро. Между цените на златото и среброто има много голяма положителна корелация в дългосрочен аспект. Очакваният ръст на цената на златото гарантира, че цената на среброто също ще расте. Поради малкия и лесно манипулируем пазар обаче, цената на среброто може да се променя в значително по голям процентен диапазон, в сравнение с тази на златото. От сребро може да се спечели много, но може и да се загуби много – сребърният бик е много по своенравен от златния.
Поздрави. http://www.istinski-pari.com/news1012.php