Еврозоната навлиза в режим "Какво да правя със себе си?"

Докато на глобално ниво гигантите САЩ и Китай навлязоха в нова фаза на валутните войни, ЕС е на път да изпадне за втори път в самовглъбение какво да прави със себе си на фона на втората гръцка криза и неудовлетворителния изход от общата дългова криза в зоната на общата валута.

През септември се очаква страните-членки да започнат разгорещени обсъждания на бъдещето на еврозоната на базата на доклада на петимата президенти и идеите на Франция и Германия, лансирани в началото на юни.

Тогава министрите на икономиката на двете страни - Еманюел Макрон и Зигмар Габриел - излязоха с обща статия в британския лявоцентристки всекидневник "Гардиън", в която изложиха идеите си за бъдещето на еврозоната.

Според тях Гърция и Великобритания са голямото предизвикателство за европейския идеал, което е резултат от слабостите на европейската архитектура, разкрити от кризата през последните години.

Министрите смятат, че икономическото изравняване се е провалило и е време за подсилване на икономическия съюз чрез започването на нов процес на изравняване, който да включва не само структурни реформи на пазара на труда и бизнес-средата, но и институционални реформи на еврониво, включително социално и данъчно сближаване.

За целта трябва да се създаде общ бюджет на еврозоната, министър на финансите и представителство в Европарламента. Част от идеите на господата Макрон и Габриел е отразена и в доклада на петимата президенти, представен за първи път официално по време на юнската среща на върха на ЕС.

За по-сериозно задълбочаване на интеграцията в еврозоната говори това лято и италианският министър на финансите Пиер Карло Падоан. Той каза наскоро в интервю за "Файненшъл таймс", че трябва да се върви към политически съюз.

"Излизането от еврозоната и съответно краят на необратимостта на еврото вече е възможност на масата. Нека не се заблуждаваме", каза той и също призова за създаването на бюджет на еврозоната и създаването на обща осигуровка против безработица.

Какво да правим с Гърция?

Голямата пречка пред подновените интеграционни усилия на еврозоната, заглъхнали с първите признаци на излизане от кризата преди година и половина, се оказва Гърция. В седмиците преди публикуването на доклада на петимата президенти очакванията бяха, че сега не е моментът за нови идеи, особено ако това изисква отваряне на договорите за промяна и то точно 10 години, след като проектът за европейска конституция се провали на референдуми във Франция и Холандия.

Евентуално отваряне на устройствените договори на ЕС в момент, когато Великобритания изисква промени в собствен интерес и когато няма единодушие по отношение на подхода към Гърция, може само да вкара Съюза в дългогодишен хаос, който само ще задълбочи и без друго вече твърде дълбоките различия.

Липсата на единство във възгледите за Гърция поставя въпроса доколко е уместно да се обсъжда задълбочаване на интеграцията в зоната на общата валута, докато Гърция все още е част от валутния клуб.

В дискусията се включи и германският съвет на икономическите съветници, финансиран от правителството, с най-новия си доклад, в който изразява съпротива срещу създаването на европейско министерство на финансите и изобщо задълбочаването на интеграцията точно в този момент.

"Такива амбициозни крачки към интеграция ще бъдат в нарушение на основополагащия принцип за обединяване на отговорността и контрола", пишат икономистите. Подобна стъпка към интеграция ще създаде трансферен съюз, където пари на данъкоплатците ще се прехвърлят от една страна към друга, е мнението на икономическите съветници на германското правителство.

Вместо интеграция, най-добре е еврозоната да се концентрира върху по-строги фискални правила, които да попречат на страните да харчат повече, отколкото могат да си позволят. Икономистите призовават също и за създаването на механизъм за фалит на страни-членки на еврозоната, чрез който те да може безпроблемно за валутния блок да бъдат изваждани от него.

Донякъде изненадващо, жертва на искането за по-строги фискални правила стана Европейската комисия, която беше остро критикувана от германския министър на финансите Волфганг Шойбле това лято. Той поиска Комисията да бъде лишена от някои ключови надзорни функции, за да се избегне политизацията й. Превръщането на ЕК в политически орган се очакваше да създаде проблеми, но не толкова скоро. Шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви още по време на кандидатирането си за поста миналото лято, че ще се стреми към политическа Комисия.

Новата линия вече се усеща в много от действията на органа, известен като "пазител на договорите". Най-ясно политизирането си пролича по време на тазгодишния Европейски семестър. Процесът загатна за себе си и в отношението на ЕК към Механизма за сътрудничество и проверка на България и Румъния. Този процес е проблем за германския финансов министър, за когото бюджетните правила на еврозоната трябва да са автоматични.

Когато една страна наруши правилата за публичния дълг и бюджетния дефицит, санкциите трябва да са автоматични. Германия силно се възмути от това, че Франция получи за пореден път отсрочка да поправи прекомерния си бюджетен дефицит.

Каквото и да се предприеме за бъдещето на еврозоната, не бива да се забравя, че голяма част от проблемите на Гърция (и не само) са предизвикани от лошо управление. На ниво еврозона един от най-големите дефекти е, че беше допусната почти пълна икономическа интеграция, но фискалната политика и взимането на решения останаха фрагментирани и непоследователни. Това е резултат от политиката на компромиса или на малката крачка.

В своята статия от 3 юни Зигмар Габриел и Еманюел Макрон поставят точна диагноза на проблема: "Сегашната базирана на правила фискална рамка, колкото и да е гъвкава и важна за гарантирането на фискална дисциплина, не гарантира, че сумата от националните фискални политики ще доведе до адекватна фискална позиция на еврозоната като цяло нито в добри, нито в лоши времена".

За да може еврозоната не само да продължи да съществува, но и да се превърне в истински икономически и паричен съюз, тя трябва да сложи край на възможността лоша политика да заразява с икономически проблеми целия валутен блок. Много е важно също да се избегне ЕС да изпадне отново в интровертност, както по време на дискусиите около европейската конституция, завършила с приемането на Лисабонския договор.

Това отне близо 10 години, но само година след приемането на Договора от Лисабон стана ясно, че той вече не отговаря на глобалните реалности, а още по-малко може да реши нововъзникналите проблеми в еврозоната. Също толкова важно ще бъде по време на обсъжданията за бъдещето на еврозоната да не се изпуска възможността да се говори и за външна политика, която, както показват сегашните валутни войни, все повече ще се превръща в съпътстваща всяка валута.

Габриел и Макрон виждат еврозоната като ядрото на ЕС, което поставя за пореден път въпроса какво да се прави със страните извън еврозоната, особено онези, които са поели с договорите си ангажимент за присъединяване веднага щом са готови. Както euinside вече писа, заслужава си да се помисли за предоговаряне на условията за членство в еврозоната, особено ако в нея започне да тече нов процес на икономическо изравняване. /vestnikzora.com/