Кой предизвиква дълговите кризи?

Най-актуалната тема, засягаща дълговата ситуация в еврозоната през последните дни не е подготвеното техническо споразумение за Трети "спасителен" пакет, който кредиторите наложиха на Гърция. Голямата новина дойде от публикуваното изследване на Института "Лейбниц" за икономически изследвания в Хале. В него се твърди Германия е големият печеливш от гръцката дългова криза.

Размерът на печалбата за периода 2010-2015 г. е 100 милиарда евро. Другите страни, които са спечелили покрай екстрените мерки, които прокара т.нар. тройка, са Франция, Холандия и САЩ.

Как е възможно да се случи това - кредиторите извличат сериозни финансови ползи от една тежка, нелечима досега кризисна ситуация, в която попадна Гърция и цялата еврозона?

В публикацията на германския институт се съдържат точни разчети и прецизно формулирани аргументи, които показват, че кризата е източник на гарантирани печалби. Разбира се, не за всички държави и икономически играчи.

За отбелязване е, че при 100 милиарда евро приход, германското правителство ще е големият печеливш, дори ако настъпи най-лошото Гърция да обяви фалит, което би засегнало пряко 90 милиардния заеми, получени от водещата във финансово-икономическо отношение държава на континента. Но случаят не е такъв, защото стратезите от Берлин и Франкфурт вече успяха да приберат в сейфовете над 3/4 от отпуснатите на Атина нови кредити, за да покрият старите задължения.

В ЕС дебатът вече тече и няма как той да не засегне не само общата финансова архитектура, върху която е изградена еврозоната, но и базисните ценности, към които се придържат основателите и новоприсъединилите се членове на съюза. Ако се обърнем към политическата философия на бащата на Социална Европа проф. Жак Делор, такива фундаментални ценности са - солидарността, кохезията и конкурентността. Валидни ли са те и днес, две десетилетия след като бяха прокламирани?

Нека да оставим за момент политико-философския дискурс и да се обърнем към сухия език на финансовата статистика. Германия и другите големи кредитори на Гърция в период на безпрецедентна криза постигат следното - първо, печелят на гърба на длъжника Гърция; второ, използват ултиматуми; трето - обричат на тежка рецесия гръцката икономика. Къде е тук междудържавната солидарност? За каква кохезия в общността става дума? Налице ли е лоялна конкуренция в еврогрупата? Истината е, че солидарността е загърбена; кохезията - също; а пазарната конкуренция е заменена с институционалния диктат!

Това са аргументите, които ми дават право да твърдя, че в началото на XXI век, 15 години след учредяването на валутния съюз, в него се практикуват колониални методи за уреждане на финансово-кредитните отношенията между държавите членове на тази уникална общност.

Вярно е, че за разлика от колониалната ера през XVIII-XIX век, днес "метрополиите" не ползват военна сила, която да държи в подчинение окупираните територии. Методите са други - префинени, облечени в демагогски фрази, проповядващи ценности и принципи, които битуват единствено в подписани договори на общността. Тази вербална медийна пропаганда е предназначени за публиката. В света на финансовия турбокапитализъм властват други правила. Неоколониални.

Завършвам коментар с един цитат, взет от статията на Хенри Майер, посветена на изследването на германския институт.

"Две неща са много интересни да ги вземем предвид в този контекст. Първо, както сочи изследването, дори всички "рискови" заеми да се отпишат, общият баланс ще е позитивен за германското правителство. И второ, подвеждащата фискална политика за балансиран бюджет /black zero/ е била изпълнена в резултат на кризата в еврозоната, вместо да се вземат трудни политически решения да се живее "според средствата, с които се разполага".

Всъщност, това е още един пример, който показва, колко много неразбиране има за това, кой плаща и кой печели от множествената криза, в която се намираме".

Цитираното заключение на Майер води към още един въпрос - не са ли кризите, особено зачестилите напоследък дългови кризи, целенасочено конструиран феномен - който генерира печалби чрез спекулативни сделки и финансов диктат? /БГНЕС/Професор Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България/darikfinance.bg