Ищван Пастор: Всяка държава има право да решава за начина, по който защитава земята си
Не знам как ще свърши Европа накрая при всичко това, казва лидерът на унгарците във Войводина
Ищван Пастор (1956) е етнически унгарец. Юрист. Председател на парламента на Войводина и лидер на Съюза на унгарците от Войводина. Интервю за най-стария сръбски вестник „Политика“.
Дали все още мислите, че Унгария взе правилно решение да изграждане на стена по границата със Сърбия?
Нямам причини да си променям мнението. Всяка държава има право да решава за начина по който защитава земята си. Не съм говорител на Унгария и не искам някой да ме приема като човек, който избира между две възможни неща. Когато казах това имах предвид и Сърбия, където този проблем силно ни засяга – Прешево, Суботица, Канижа. Това, което се случва около тази стена може да бъде от полза за Сърбия, защото те няма да могат да минава оттук, ще изберат други пътища. Видях реакцията на казаното от мен, но трябва да имам съчувствие и към моите съграждани, които всекидневно се сблъскват с тези проблеми.
Издигането на стената не се посрещна с единодушно одобрение в Европа.
Това, което искам да кажа е, че се сблъскваме с огромен проблем – масово незаконно преминаване на границата. Сблъскваме се с явления, които са причинени от големите световни играчи, а ние, тук в Сърбия, Унгария и цяла Европа, сме жертви на последиците от тази ситуация. Мисля, че се подменя публичното говорене, когато в Европа се фиксират върху стената, вместо върху решението на проблема, там където е възникнал. Не ние причинихме разпада на цялата тази отбранителна линия от северноафрикански държави, които паднаха заради „Арабската пролет“, нито причинихме ситуацията в Афганистан и Сирия. Този проблем не може да се решава с правилата и начина на функциониране на демократичния свят, защото това не е въпрос на свободно придвижване на хора, а масово нарушаване на закона. Със стената не се ограничават хората, които спазват закона, тези, които имат паспорт и отиват на граничния пункт, включително сирийци и афганистанци. Страшно съм загрижен за съдбата на мястото на което живеем, не става въпрос само за Сърбия, но и за цяла Европа. Не знам как ще свърши Европа накрая при всичко това. Не знам как Германия и Франция ще свършат с масата хора, които само минават оттук, а там остават да чакат сбъдването на своя сън. Прогнозите показват, че всичко това сега е детска игра по отношение на голямата вълна хора, които практически постоянно са в движение. Трябва да се намери решение или светът ще се преобърне.