Тимъти Гартън /най-четения британски анализатор/: Еврозоната създадената по ленински образец раздели Европа на Севера и Юга, крахът е неизбежен
За еврото, за създадената по ленински образец еврозона, кризата в Гърция и причините за бавното, но мъчително фиаско на европейския проект от най-четения британски анализатор
„Ако еврото се провали, Европа няма да успее“. Така казва Ангела Меркел. За съжаление, еврото е неуспешен опит, но дори Гърция да излезе от еврозоната, малко вероятно е да се разпадне в близко бъдеще. Ще се срива постепенно като зле проектиран трактор – с бавен икономически растеж, намаляване на работните места и с по-голямо човешко страдание, отколкото ако страните бяха без обща валута и паричен съюз.
Мизерията няма да бъде равномерно разпределена между длъжници и кредитори – Югът ще затъва, а Севера ще просперира.
Разликите в благосъстоянието ще преминават през чести избори, с изостряне на отношенията от типа на Германия и Гърция.
Наскоро присъствах на събитие във Франкфурт, съвместно с представители на водещи европейски инвеститори.
Участвахме в блиц анкета, предлагаща различни сценарии как ще изглежда еврозоната след пет години, като трябваше да посочим най-вероятния от тях. Почти половината от присъстващите, в това число и аз, избрахме варианта „Япония през 1990-те години”. Около 20% гласуваха за „А какво е еврозоната?”
18% избраха „Великобритания след Тачър”, предвиждайки вероятно политика на строги икономии и структурни реформи за производство и растеж, но също така и неравенство между страните-членки. Германия и други северно-европейски народи ще реализират по-големи печалби, за други ще останат хроничните трудности.
„Икономии и структурна реформа са единствения верен път към спасението”, казват германските икономисти.
Има поне три спорни точки в тяхната теория.
На първо място, както всеки опитен лекар знае, дори правилното лекарство може да бъде убийствено, ако се прилага в твърде силна доза на пациент със слаби защитни сили.
Второ. Гърция, Италия и Франция са различни от Германия. Техните икономики със сигурност се нуждаят от структурни реформи-засилен внос от Испания, например, но техните общества и компании функционират по друг начин.
Трето. Да предположим, че цялата еврозона се превърне в гигантск0 копие на шампиона по експорт Германия. Как ще се отрази това на потреблението?
Ако всички страни-членки започнат да изнасят в немските мащаби, Германия ще трябва да купува тези стоки. Но тя не е готова да пренебрегне родните производства за сметка на други държави. В дългосрочен план Германия ще страда от последиците на доминиращата си роля в съюза, но в краткосрочен план няма да го усети.
Германският бизнес спечели от еврозоната заради ролята си на безспорен фаворит. За жителите на Франкфурт мизерията на Атина изглежда като измислица, те дори не допускат, че е възможна диаметрална разлика в стандарта на живот.
Разсъждавайки върху политиката за строги икономии в Южна Европа, един немски банкер заяви: „Проблемът с Гърция е, че те никога не са опитвали да го направят”.
Отчасти е вярно. Но какви икономии могат още да се правят в страна, където средната класа и бизнес бяха унищожени, и всеки втори младеж е безработен? Строгите икономии забавят производствения растеж и увеличават нивото на безработица -азбучна икономическа истина.
Мартин Улф в анализ за Файненшъл таймс през 2008 г. каза, че потреблението на стоки и услуги в Гърция е намаляло с около 40%. Проблемът се корени в противоречието между европейската валута и специфичният национален облик на гръцкото производство и търговия. Гръцките стоки, остойностени в евро, поскъпнаха, и гръцкият пазар се ориентира към по-евтините вносни продукти, което забави и спря растежа на гръцката икономика. Такъв е законът на свободния пазар от началото на възникване на стоково-паричните отношения: човекът винаги ще се стреми с малко пари да купи повече. Личният интерес минава под националния.
Частният бизнес признава, че Гърция няма да може да изплати планината от дългове, така че Берлин трябва да изисква смислена реформа от новото гръцко правителство.
Знак са споделена отговорност за случващото се в еврозоната, би бил завишаване цените на германските продукти, за да се даде шанс на гръцките и други стоки на пазара в еврозоната. Или да се споразумеят за вида на фискални трансфери от по-богатите към по-бедните държави по примера на Съединените щати, където никой не очаква и не налага на някои щати да се превърната в Силиконова долина.
Създаването на общ валутен съюз, без обща банкова и политическа система, постави каруцата пред коня. Поради което европейската интеграция е по-скоро фиктивна и декларативна, отколкото реален, добре смазан и урегулиран механизъм. Националните специфики на икономика и политическо управление все още не могат да се адаптират към режима на функциониране на европейския съюз. Разликите се открояват, водят до сътресения с по-изразен или скрит характер. Някои лидери от европейския парламент са наясно с националните катаклизми, но нямат възможност за влияние, заради липсата на обща политическа система, с централно ръководство на целия ЕС.
Нека да е ясно: Бащинското покровителстване отгоре-надолу, е евро-ленинска версия на европейската интеграция.
Вицепрезидентът на Европейската комисия, Юрки Катайнен, се изказа за изборната победа СИРИЗА с думите: „Ние не променяме правилата в зависимост от изборите”.
На дела нещата са по-различни. Европа се влияе от избора на правителства. Изискванията към държави с леви правителства са по-строги, което е забележимо, и в разрез с демократичните ценности за признаване на избора. Наблюдаваните разлики в отношението ще доведе до още по-изразителен подем на социалистическите и социални движения в общоевропейски план.
Другият проблем е, че структурните проблеми в еврозоната и ЕС изискват транснационална европейска демократична солидарност на съграждани, без да се прави разлика между отделните националности в еврозоната.
Засега няма равнопоставеност. Валутният съюз само подчерта неравенството, и вместо да обедини Европа, започна да я дърпа надолу. Турбуленцията от несъответствията с идеята на еврозоната и нейната реализация, ще продължи дълго, рязък крах е невъзможен. Ще се случи, но ще бъде бавно и мъчително, по трудния начин.
В страните, които пострадаха от тази „машина от ада”, както един висш немски служител определи еврозоната, все още има решителност за нейното съхранение. Въпреки радикалната си платформа, СИРИЗА показа готовност за компромис за оставане на Гърция в еврозоната. Подозирам, че същите нагласи има и в аналогичната партия „Подемос” в Испания.
Във вътрешен план тези страни имат предпазни клапани срещу дефолт, въпреки понижения жизнен стандарт и благополучие. Безработните млади хора все още имат някаква сигурност – заради наследство от родители и тяхната помощ за оцеляването им. Но ще дойде момент, когато възрастните няма да могат да се грижат за тях, а ще се борят за собственото си оцеляване, когато влязат в пенсионна възраст. Казано на разговорен език „Банката на мама и тате” един ден ще изпадне в неплатежоспособност.
Друг предпазен клапан срещу бързата девалвация на еврозоната е европейския трудов пазар. Младите испанци с две висши образования имат възможност да работят като сервитьори в Лондон или Берлин, не остават на улицата. Но засилената миграция към трудовия пазар на развитите държави, подкопава стабилността на националните пазари, което вещае засилване на евроскептицизма в рамките на ЕС.
Какво ще случи тогава? Сърцето ми не харесва картината, която вижда, но разумът ми казва, че ще бъде логично следствие на законово наложеното неравенство в ЕС още при старта на създаването му.
Но все още има време и възможност за промяна на тенденцията, вещаеща разпад.
………..
Тимъти Гартън Аш е британски автор и професор по Европейските науки в Оксфорд. Пише книги по актуални политически теми, предимно за трансформацията в Източна Европа и падането на комунистическите режими. Имайки възможност да пътува и в страните зад Желязната завеса, той е очевидец на промените в редица социалистически страни. Публикува статии в „Гардиън” „Ню Йорк Таймс” и „Уолстрийт джърнъл“.
Стилът на писане на Гартън Аш граничи между науката и журналистиката, често си служи с конкретни примери, което прави анализите му лесни за разбиране, и му донесе завидна популярност и авторитет.