За Гърция най-страшната катастрофа е да остане в еврозоната

Автор: Саймън Дженкис, theguardian.com

Grexit с контролиран фалит и обезценяване за отскок във възстановяването е единствената сделка, която може да бъде поставена на масата

През уикенда Гърция трябва да напусне еврозоната – Grexit. (Grexit – Greece exit – фразата за първи път е въведена от топ анализаторите на Ситигруп Вилем Буитер и Ейбрахам Рахбари  на 6 февруари, 2012 г. – б.пр.) 

Това е светлината в края на тунела, най-добрият възможен изход от гръцката агония и, честно казано – единственият. Приемането на Гърция в еврозоната през 2001 г., като обвързаха икономиката й с тази на Германия (и нейните безразсъдни банкери), всъщност бе катастрофа, която чакаше да се случи. Грешката бе толкова голяма, че дори тази малка икономика – само 1,3% от цялата на ЕС, съумя да травматизира европейските лидери за последните три месеца. Единствената катастрофа сега ще е Grexit да не се случи.

Говоренето по темата за гръцкия банкрут и спадането на курса на еврото като за „падане в пропастта, кошмар, хаос, немислима анархия“ е лигавенето на банкерите. Ще бъде трудно ситуацията да бъде овладяна, дори поради факта, че разрешението бе забавено, непланирано и насилствено. Но ситуацията трябва да бъде овладяна. Гърция е във фалит. Не може да плати дълговете си, още по-малко да бъде принуждавана да го прави чрез спасителни планове.

Нужен е контролиран фалит и рестартиране на двигателя на възстановяването. Това е единствената „сделка“, която може да бъде обсъждана този уикенд.

Понякога тихото гласче на икономиката трябва да се издигне над гръмогласната политическа истерия. Законите на банкрута са създадени от викторианците, за да не се налага да слагат лепенки върху раните на капитализма. Несъстоятелността и ограничената отговорност са основата на търговската инициатива. Този, който взима назаем, и този, който дава едновременно, трябва да поемат риск, за да може капитализмът да процъфтява. В рамките на еврозоната Гърция получи възможността да заема рисково и бе кредитирана рисково. Всеки глупак (с изключение на евроглупака) знаеше, че това води към катастрофа.

През миналата седмица МВФ прие, че гръцките дългове са „неустойчиви“. Но такъв е политическият артрит, който мъчи европейските „технократски“ управници, които пренебрегват този факт. Те се фокусират над една грижа: по някакъв начин да разтегнат гръцките плащания във времето, та германските, френските и британските банки да осигурят отпускането дори на по-големи заеми. Всъщност не гърците, а банкерите търсят „спасителен план“. Те искат гръцките данъкоплатци да продължат да плащат лихви, дори когато главницата е недостижима за погасяване като закрепостяване.

Отказът към цяла нация да получи предимствата на банкрута, държи в заложничество нейните граждани. Най-известният длъжник в литературата, дикенсовият Уилям Дорит, никога не успява да плати на кредиторите си, докато те го държат в затвора Маршалси. Но те го държат там, защото така им изнася, също както Гърция е изгодна в това си състояние за банкерите и да държат нейните дългове описани в книгите, отколкото да признаят, че не може да си плати.

Дори този уикенд Гърция да получи някакво облекчение по отношение на дълга си, това няма да помогне на страната да тръгне по пътя на възстановяването. Ограниченията вече са принудили правителството в Атина да сложи юзди на непокорния обществен сектор. То започна „преструктуриране“, което напомня подобни ограничения в Западна Европа (специално Великобритания) през 80-те години. Затова може доста успешно да твърди, че е изпълнило основните изисквания по налагане на ограничения. Сега натрупва директен бюджетен излишък, като харчи по-малко отколкото получава от данъци.

Икономиката на ограниченията винаги е предвидена да бъде кратка и шокова, а не като последователна икономическа политика. За Гърция тя се оказа продуктивна като затворнически труд в шиенето на пощенски чували. Растежът бе задушен, търсенето бе потиснато, а инвестициите спряха. От 2008 г. производителността спадна с една четвърт, а безработицата е 25% от хората в работоспособна възраст. Това просто е лудост. Гърция не може да се развива и не може да обслужва никакви бъдещи заеми, да не говорим за вече взетите. Вижда се най-лошата европейска рецесия след войната – целенасочена, изкуствено създадена рецесия.

Дори и по-умерените средиземноморски членки на Европейския съюз оспорват факта, че гръцките дългове трябва просто да бъдат предоговорени, докато страната се ребалансира до германските нива на ефективност.  Те трябва да останат закотвени на надценени нива за търгуване, за да не пострада великата европейска кауза и идеята за по-силен съюз да избледнее.  

В този дух изразиха мнението си в "Гардиън" в сряда група ляво ориентирани икономисти, в това число французинът Тома Пикети, като провъзгласиха еврото за пътеводна светлина за надеждата, демокрацията и просперитета.

Като че Кейнс никога не бе живял. (Джон Мейнард Кейнс, Първи Барон Кейнс е британски икономист, който съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм като теория и практика. Б.пр.)

Концепцията, че плаващ валутен курс в ЕС е „анархия“ и „пропаст“, е глупост. Британската лира се е движила с около 30% спрямо еврото за последните 15 години, като така допринесе за икономиката на страната и вероятно цяла Европа. Плаващите валутни курсове може и да са неудобство, но те отразяват обстоятелството, че народите представляват социо-политически индивиди. Те взимат различни демократични решения и се подчиняват на различни пазарни правила.

Гърция не биваше да се поставя на една линия с Германия буквално от единия ден до другия. Атина никога нямаше да стане Хамбург. Нейните спестявания оттекоха на север заедно с квалифицираните й служители. Положението се влоши с олимпиадата от 2004 г, когато страната опита да се измъкне от провала. Също като Великобритания за не малък период в новата си история страната се нуждаеше стрес-попивателна и от гъвкави валутни курсове.

Днес най-големият експорт на страната, който осигурява и най-много работни места – туризмът – ще се възползва в голяма степен от 30% обезценка на „новата драхма“. Обезценката едновременно ще повиши цената на износа, но подобна пазарна дисциплина е политически предпочитана пред правилата, които са наложени от технократи на някакви отдалечени конференции.

Обезценката може също така да доведе до хиперинфлация, но това не се случи във Великобритания, нито в други европейски икономики извън еврозоната.

Истината е, че управителите на еврозоната се интересуват повече от техните заеми и любимата си валута много повече, отколкото от Гърция. Те би трябвало много отдавна да предвидят задаващата се катастрофа на гръцката бюджетна индулгенция. Те би трябвало да видят грешката си и да договорят стройно предстоящия Grexit.

Както стоят нещата обаче, те са осигурили управители на единици в тяхната нова Европа. Те са навредили на благолучието и са застрашили нейния югоизточен фланг.

Историческите паралели винаги са опасни. Но последните месеци на настъпление на Брюксел по разни начини, блъфовете и контра-блъфовете, пропуснатите последни крайни срокове и заобиколените ултимуми, напомнят за всички въртележки и завои в Европа от 1914 година. Днешните традиционни войни може вече да не са така кървави, но разкриват същата шовинистична непримиримост. Опасността за Европа не е Grexit, а сляпата съпротива срещу Grexit.

Ако Гърция се бе измъкнала от еврото след катастрофата от 2008 г., вече щеше да е по пътя на възстановяването. Нейните дългове щяха да се обезценят. Нейните граждани щяха да работят. Инвеститорите щяха да инвестират. Туристите щяха да прииждат. Може би Италия и Испания се чудят дали не биха се справили много по-добре с независима валута, оставяйки зона на строга германска марка на север. Те може би биха били прави. Но към сегашния момент приоритет е Grexit.  

Превод от английски език: Лияна Панделиева, glasove.com