Гърция и ЕС. Кой кого прецака?
На 5 юли в Гърция се проведе референдум, който за мен беше прах в очите на народа и типично по гръцки, правителството прехвърли отговорността върху него. Едва ли не народът е изпапал париците. Донякъде това е така, донякъде не е така. Нещата в гръцката криза се коренят още от времето на намесата на американската банка „Голдмън Сакс“ . Благодарение на нея, Гърция е успяла да прикрива масивните проблеми с дълговете си и по този начин са помагали на страната да заобикаля критериите за финансова стабилност в еврозоната.
С помощта на сделка с банка "Голдман Сакс" гръцките власти са могли да прикриват от Европейския съюз дългове от порядъка на милиарди евро. Така през 2001 г., малко преди допускането на Гърция в еврозоната, банката е отпуснала на Атина заем от няколко милиарда долара, без да обяви това публично. Сделката била представена като покупка на валута, а не като заем. По този начин "Голдман Сакс" помогнала на Гърция да спази постановените от Брюксел правила по отношение на дефицита и
страната да продължи да действа над възможностите си. Да, обаче както всеки се досеща банката е получила тлъсти комисионни, за да прикрива тази далавера. Според в. Ню Йорк Таймс сумата е около 300млн. долара.
В замяна на свежи пари гръцкото правителство се отказало от бъдещи приходи като летищни такси, магистрални такси и приходи от тотото за много години напред. Тъй като тези споразумения не били регистрирани като дългове, това заблудило регулаторите и инвеститорите върху истинското състояние на задлъжняването на страната. Така Гърция прикривала, че бюджетният й дефицит в ЕС всъщност е много над разрешените 3%, като т.г. стигна рекордните 12.7%.
Според външни анализатори, Гърция е почнала да затъва малко след 2002 година, когато разходите в публичния сектор са увеличени доста над макроикономическите показатели в държавата. Стастическият съюз на ЕС още от 2006 година започва да алармира, че най-вероятно статистиката в Гърция с помощта на външни одиторски фирми е много кратно преправяна.
Нека да разгледаме нещата в цифри:
От падането на военната хунта през 1973г. страната е управлявана от еднопартийни правителства на двете големи партии, дясната Нова Демокрация (НД) и партията на социалистите ПАСОК (с изключение няколко месеца през 89г., коалиционно правителство на Левицата и НД). Общото между тях е, че са верни на доктрината „Принадлежим на Запада”.
1974г. – след падането на хунтата правителството на НД наследява дълг от 337 милиона евро (приравнени от тогава драхми в евро).
1981г. - правителството на НД предава на ПАСОК дълг 2 млрд. евро.
1989г. - правителството на ПАСОК предава на НД дълг 32,2 млрд. евро.
1993г. - правителството на НД предава на ПАСОК дълг 75 млрд. евро.
2004г. - правителството на ПАСОК предава на НД дълг 180 млрд. евро.
2009г. - правителството на НД предава на ПАСОК дълг 300 млрд. евро.
2011г. дългът е над 352 млрд. евро.
Къде отиват тези пари?
1. След всяко ново правителство, държавия апарат се увеличава средно между 150хил. чиновника. Гърция е държавата с най-много голям държавен апарат на глава от населението. Заплатите в държавната сфера са около 2 000 евро.
2. Гърция е държавата с най-ранна възраст на пенсиониране 57 години за мъжете и жените. В резултат на това има дупка в бюджета от 450 млн. евро, която от година на година се увеличава.
3. Гърция е държавата и с най-много емигранти веднага след Италия. Това е огромно бреме за държавния бюджет.
4. Военният бюджет на гръцката армия е 4.8% от БВП. Това е много голям процент на фона на икономиката.
5. Почти никой не плаща данъци в последните няколко години. Държавата има да прибира близо 30 млрд. евро от населението.
6. Според последни данни делът на сивата икономика в Гърция е около 150 млрд. евро.
7. Гръцките граждани са изнесли пари в чужбина на стойност около 100 млрд. евро.
Какво ще бъде решението за Гърция?
1. Колкото и да ми е неприятно, от това, което трябва да напиша, част от външният заем на Гърция отново ще бъде опростен. Няма държава в света, която може да понесе бреме на външен дълг равняващ се на 175% от БВП. Той трябва да бъде опростен с поне едно 30%-40% и аз мисля, че това ще се случи. Нещата зависят единствено от самите гърци.
2. Гърция има спешна нужда от данъчни реформи с цел подобряване на събираемостта на данъците. Всички касови апарати да бъдат вързани към НАП. Данък ДДС да стане да стане равен на 23%, защото сега за хранителните продукти и лекарства един.
3. Масова приватизация на всички държавни предприятия. В Гърция повярвайте ми има доста.
4. Даване на плажовете на концесия.
5. Данък общ доход в момента до 50 000 евро в Гърция е 26%, което е ужасно ниско в сравнение с Германия. Там необлагаемият минимум е около 9 000 евро. Мисля, че в Гърция трябва да бъде по същия начин.
6. Трябва да се въведат касови апарати свързани с НАП в Гърция, защото нивото на контрабандата на гориво в Гърция е между 20%-40%. Разликата идва от различните методи на анализ.
7. В момента Гърция идеално място за далавера, контрабанда. Това нещо трябва да бъде спешно променено.
8. Гръцкият дълг трябва да бъде разсрочен от 20 години на 40 години, за да може реално да бъде върнат и да се стигне до компромисна ситуация. Разбира се, основната загуба ще бъде към Германия. Но в крайна сметка пък Германия настоя Гърция да получи пари, които просто им ги наляха без да имат никакви задължения към реформи. И съм убеден, че умишлено го направиха, за да може после тайничко да приватизират отделни отрасли.
9. Приемането на валутен борд като изход от кризата.
Реформите в Гърция не търпят отлагане. Почти съм убеден, че ЕС ще се наведе отново за Гърция, защото Grexit ще струва много по-скъпо, отколкото да опростиш още 30-60млрд. евро.
Част от вината трябва да бъде платена и от САЩ, защото благодарение на нея и доверието, което американските институции имат ЕС пострада най-много. Лично мое виждане е, че ЕС трябва да създаде собствена институция, която да се занимава паралелно със всички страни членки, за да може пряко да следи макроикономическите показатели. Така ще бъде намален риска от фалшифицирането им.
В общи линии Гърция я чака ужасно трудно бъдеще, висока безработица и бавно и трайно обедняване на неселението с понижаване на заплатите. Няма как Гърция да не премине през този период. Дали ще напусне Еврозоната, това ще го реши самата Гърция. До момента няма съществуваш механизъм в ЕС затова как една държава може да се откаже от еврото и да напусне обшия монетарен съюз. Даже и да се върнат към драхмата, то курсът между драхма и евро ще бъде на база оценка на реалните макроикономически показатели на Гърция направени от международните финансови институции. България също ще пострада от тази икономическа ситуация, защото нашият стокообмен е 2.8мрд. евро. Дали Гърция обаче ще напусне ЕС това безусловно са спекулации и няма да се случи. От създадената ситуация с Гърция и от това кой има интерес ЕС да бъде слаб сами може да се досетим!
http://megafon.blog.bg/politika/2015/07/08/gyrciia-i-es-koi-kogo-go-precaka.1374820