Проф. Минко Балкански: Абсурдно е да имаме толкова университети
За да има бъдеще държавата, трябва да направи децата си човеци и граждани
Към името си на световен физик проф. Минко Балкански е прибавил и славата на филантроп, който помага за развитието на българското образование. От 2001 г. досега близо 130 български училища получиха като дарение компютърни кабинети от фондацията му „Миньо Балкански“. Тя е изградила два образователни центъра - в Оряховица и в Нова Загора,
където стотици учители са преминали курсове по информатика. Над 1000 деца посещават летни семинари, където им преподават световни учени. Само преди месец врати отвори общежитие за млади учени с 35 места.
- Професор Балкански, през януари 2013 г. ми казахте, че се завръщате в родината заради чудесното учителско общество. И че точно с това съсловие може да бъдат направени чудеса.
- Ще допълня само, че има още един изключително важен фактор - децата. Когато говорим за учителите, не трябва да забравяме, че пред тях стоят деца. Прекрасни български деца, които са бъдещето на нацията, на държавата.
- Веднага ще попитам как се чувства един учител със заплата в рамките на 250 евро в класна стая, където част от хлапетата държат в ръцете си мобилни телефони за по 600 евро?
- Опираме веднага до ролята на държавата при налагане на авторитета на преподавателя. Заплатите са важни, но не те са най-важното.
На първо място ще поставя неглижирането на учителската професия. Как си представяте самочувствието на един учител, който знае, че във всеки момент може някой от учениците му или техен родител да нахлуе в стаята и да му удари шамар?!
- Преподавали сте във възможно най-престижните висши учебни заведения по света. Коя е случката, врязала се в паметта ви и заради която не сте се отказали?
- Има много такива случаи. През годините у мен винаги са били живи образите на преподавателката ми по математика Станчева и най-вече на химичката Вера Аврамова. Която не се стресна от опакия ми характер и успя да ме накара да уча и да напредвам. Нейният образ ме е карал да не се отчайвам. Има и още нещо - събрал съм 3000 писма от баща си. Миналата година седнах и ги препрочетох. И си дадох сметка, че с тези писма той е държал жива връзката ми с България, докато бях далеко от нея.
- Неведнъж сте споделяли болката си, че в България липсва гражданско общество, че липсва обща позиция за отпор срещу неправдата и диктата на бюрокрацията.
- Това е най-голямото зло за България и за българите. Вярно е, че страната ни заслужава друго управление, но нали българите са ги избирали тези управленци. Няма контрол, съдебната власт прави каквото си иска... И обществото мълчи. За разлика от Франция например, където нито един закон не може да бъде приет, без да бъде обсъждан. Защото управниците знаят, че ако не се съобразяват с критиката, хората ще излязат на улицата.
- През изминалите вече 25 години се създадоха десетки, а може би и стотици неправителствени организации. Които по презумпция трябва да бъдат гръбнакът на гражданското общество.
- Преди време научих, че в Братислава се провежда международен форум по темата за морала, етиката и гражданското общество. От България бяха представени цели 40 организации. Някой да е чул и разбрал каква е дейността им у нас. Организации фантоми, създадени заради личното благополучие на някого.
- Огромни пари се похарчиха за т.нар. интеграция на ромите, но ето че се сблъскваме с проблема „Гърмен“, а и не само там.
- Къде са тези пари, защо никой не пита какво се случи с тях? Лесно е да обвиняваме Брюксел и ЕС, но защо не си задаваме въпроса какво ние като държава, като общество правим в тази посока.
И пак опираме до проблема, че държавата бяга от отговорността да направи от децата си граждани. Омръзна ми да повтарям и да настоявам на какви ли не нива, че трябва да се преподава морал, етика, да има специален предмет гражданско възпитание. Не от първи клас, още от детската градина. Необходима е намесата на държавата. Необходима е дисциплина.
- Вашата инициатива да създадете национален образователен институт и да водите целогодишно специализирано обучение с участието на изключително добре подготвени преподаватели все пак се радва на подкрепа. Съвсем наскоро тук, в Оряховица, беше председателят на парламента Цецка Цачева. Заедно прерязахте лентата на модерно обзаведено общежитие за млади учени.
- И какво от това, че заедно сме прерязали лентата? Малко медиен шум и после... тишина. Образователното министерство не иска и да чуе, че трябва да подкрепи тези кръжоци, които водят университетски преподаватели. Знаете ли за какви смешни суми идват тук светила от чужбина, за да преподават знания на българчетата. Правят го заради мен, заради авторитета, който имаме навън.
- Какъв е подходът навън, зная, че сте били поканен преди време в Португалия, за да дадете съвети в областта на образованието?
- Не бях сам, поканиха ни пет души. Авторитетни имена от Франция, Япония, Германия и САЩ. В продължение на две седмици ходихме навсякъде, разговаряхме, гледахме, записвахме и накрая предложихме цялостна концепция. Къде да се насочат допълнителни ресурси, кое да бъде съкратено, на кое да се обърне внимание. След време се срещнах с министъра им и останах изключително приятно изненадан от думите му: „Г-н Балкански, вие сте човекът, който ме спаси от критиките! При всяко недоволство аз показвам изводите на комисията, в която бяхте...“ Предложих на Сергей Игнатов да му съставя една листа с имена на такива авторитети, но поисках гаранции, че препоръките им ще бъдат чути. Въодушеви се, каза, че лично ще го предложи на премиера тогава - Бойко Борисов. Ами чакам го да се обади.
- Превърнали сте се в своеобразен параван?
- Не, защото там наистина извършиха промени в положителна посока. И не се отказаха да работят въпреки съпротивата.
- Ето че и сегашният министър на образованието - проф. Танев, предлага промени. Ще обединява университети...
- Правилно. абсурдно е да имаме толкова много университети. Защото те само на приказка са такива. Има две висши учебни заведения в България, които отговарят на международните стандарти: Софийският университет и Техническият университет. Необходима е и реформа в БАН. Академичните учени трябва да работят съвместно с университетските си колеги. Нека докажат, че работата им е печеливша, че от тяхната научна дейност има реална полза.
- Някак твърде тъжен е разговорът ни, г-н Балкански. Преди време изглеждахте далеч по-оптимистично настроен за страната, за държавата.
- Не съм станал по-голям песимист. Аз по принцип съм противник на държавата. Дори мога да кажа, че от младини споделям идеалите на анархистите. Аз съм за държава, но без чиновници. Или да го кажа по-друг начин - аз съм за държава, в която всеки поданик ще бъде чиновник, но само за по час или два през деня. А през останалото време ще работят за себе си. И съм убеден, че все някой ден ще настъпи такъв момент. Давам едно 50 години от днес нататък. Ето че зазвучах оптимистично. Може би дори прекалено оптимистично. Все пак преди десетина години, когато започнах да реализирам идеята за образователния център, не смятах, че всичко ще се случва толкова бавно и на моменти мъчително.
- На финала: има ли място в образованието вероучението?
- В никакъв случай. Светското образование затова е светско, за да не допуска религиозните заблуди. Може да се преподава история на религиите, но не и да се насажда в главичките на децата една религия.
Вярващият човек губи критичността си. Хората трябва да бъдат рационалисти, да изградят сами мнението си. /presa.bg/