Чалгата е огледало на политиката

- Как стана така, че едно от лицата на промените в Хасково се захвана с политическа сатира, г-н Цирков? 
- Имам много натрупани спомени и случки от този глупав период, който продължи повече от 20 години. Изгубих доста време, за да помагам на разни хора, които изобщо не си струваха. Първо написах книгата „Империята „Пайнер“ - поглед отвътре“. След това ми дойде куражът и написах и пиесата „Министри под масата“. Направих я фарсова, предложих я в хасковския

театър. Тогава директор беше Боил Банов (вече зам.-министър на културата). Боил ми каза, че пиесата трябва да види бял свят. Нямах куража да си бъда сам режисьор. Затова режисьорът Леонард Капон я постави на сцена. Сега подготвям и втората си пиеса, която ще се казва „WC премиер“ (вицепремиер - б.р.). 
- Защо точно политиците са на вашия прицел?  
- Буров казва: „Най-некадърните хора отиват в политиката.“ Срещал съм много хора, които не бяха прочели нито една книга, но впоследствие за

това, че слушкаха и папкаха (имам и такава реплика в пиесата), стигнаха до министерски постове и управляваха. 
- Откъде идват тези хора? 
- От никъде. От нищото. Аз водех митингите на СДС и всички протести през 1997-а. Изведнъж в „Синята къща“ (тогавашен клуб на СДС) гледам в кръчмата за 50 места сложени 200 стола. И изведнъж там седят едни хора, поръчват скъпи питиета и крещят „По-бе-да!“. Тези нито по митинги съм ги виждал, нито са участвали в някакви събития. И не е толкова важно откъде са дошли. Лошото е, че са елементарни. Властта се сменя и нищо не се променя. Но българинът има робска психика. 
- Защо е робска психиката ни? 
- Защото такъв е произходът ни. От някакви грабливи племена произхождаме. Кумани, хазари, печенеги - една смесица от дивите степи. Такива са корените ни. Да крадем и да разрушаваме, е в гените ни. И политиците ни са случайни хора, знаят, че утре няма да са там. И гледат да заграбят колкото може повече, докато са във властта. 
- Котират ли се пиеси в стил политически фарс? 
- Никак. Първата ми пиеса се играе рядко. Сега се харчи друго. Разни тъпи смешки - спъване, падане на гащи, разголени жени, ритане по задника - търси се по-смешното, по-лежерното. А политическият фарс е трудна работа. Спомням си на премиерата в Хасково - през 2013 година беше, през май по изборите. Дойдоха 60-70 души от ГЕРБ и 40-50 души от БСП. Мислех си - тука ще стане провал. Сега ще вземат да се припознават, да се обиждат, ще си тръгват вкупом. Нищо подобно. Всеки припознаваше опонента си в пиесата. Всички ми ръкопляскаха, подаряваха ми цветя. И двете групи смятаха, че осмивам другите и изобщо не се отнася за тях (смее се). 
- Печели ли се от театър в малкия град? 
- Абсурд. В България пари не можеш да изкараш от театър. Е, вадят пари четири-пет човека, познати от киното и телевизията. Викат ги, защото са интересни, един-два сезона и после нищо повече. Истината е, че големият театър е дългогодишна работа. Трябват много роли, за да се изградиш като актьор. 
- Докъде стигнахте със следващата пиеса? 
- Тя е почти готова. Помага ми един журналист. Чакам и две мои книги да излязат, надявам се още тази година. Втората част на „Империята „Пайнер“ и още една, която засега ще запазя в тайна. 
- В книгите за „Пайнер“ описвате кухнята на чалгата. Има ли връзка между чалгата и политиката? 
- Има, разбира се. Едно към едно са. Но сегашната чалга е много стерилна, много шаблонна. Навремето не беше така. В чалгата имаше големи имена, имаше изпълнители, имаше страст, имаше живот. Глория, Петра, Валдес от мъжете… по-късно се появи Ивана. Това бяха истински звезди. Сега има едни момиченца, налети със силикон в устните и гърдите. Никой не им иска да пеят. Всичко е толкова безпринципно. Точно както и в политиката. Сегашната чалга е огледало на политиката, на посредствеността и на бездарието. 
- Колко текста за фолк парчета сте написали? 
- Имам пет албума. Някои станаха тотални хитове. Като „Хищна хиена“, „Клати, клати!“ и разбира се, „Командира“. Моите текстове винаги са имали силен социален момент. Митко Пайнера ми казваше тогава: „Ей, много са сочни текстовете ти, Стефане!“ 
- Как се прие „Командира“ - хитът в апогея на Иван Костов? 
- Никога няма да забравя как я прие самият Костов. Той тогава беше дошъл на една вила край Хасково на „Кенана“. Ядеше само пъпеши, домати и зеленчуци. Беше заприличал на скелет. Излиза навън и от един съседен ресторант кънти „Командира“. Костов пита: „Каква е тази песен?“ И аз плахо казвам: „Г-н Костов, аз я написах за вас. А жена ми Петра я изпълнява.“ Костов помисли, помисли и отсече: „Да се разпространява тази песен!“ И партийните велможи се изпънаха като в казармата, само дето не му козируваха. Тръгна да си заминава Костов и почнаха да крещят „Успех, успех!“. Той се обърна и ги сряза с леден глас: „Какъв успех, бе? Ние да не сме ТПК „Панагюрище“? Ние сме СДС. Победа и нищо друго!“ И всички почнаха да крещят „Победа!“. Костов си беше истински Командир. 
- Има ли такива незабравими случки и във фолк средите? 
- Много са. Едни бизнесмени от Русе имаха складове и веднъж затвориха „Приказките“. Тази кръчма край Харманли беше като Мека за чалгата. И Славка Калчева пя 30 пъти един след друг „Бяла роза“! 
- 30 пъти! Без почивка? 
- Каква почивка? Беше качена на масата. Дадоха й над 10 хиляди евро бакшиш. Как ще почиваш за такива пари. Митничарите отпреди да влезем в ЕС идваха балирани на „Приказките“… 
- Какво означава балирани? 
- С ей такива пачки пари (разперва ръце). Като балите на софийския боклук. Оттам идва „балирани“… (пак се смее). Та тогава на една от сегашните големи звезди й дадоха банкнота от 500 евро. И й казаха: „Стига си грачила! Сядай, не можеш да пееш - да идва другата певица!“ И идва подгряващата певица, някакво младо и неизвестно момиче. Хоп… и на нея й дадоха 500 евро. Тя се вдърви, като видя такава банкнота. Откъде да е виждала милата 500 евро нацяло. И като се задави това девойче и дума не можа да обели. И щат не щат, митничарите шарят още 500 евро за звездата. Но този път, за да почне да пее! Митко Димитров, собственикът на „Пайнер“, се опита да им каже нещо. А един от шефовете на митничарите му кресна: „Сядай бре, Митьо! Сядай, че ще ти купя цялата телевизия, заедно с певиците и с тебе ще я купя!“ Имаше много лудост тогава, много първично беше всичко. Много по-истинско от сега. 
- Митничарите ли бяха най-брутални? 
- Не, партийците ги надминаваха. Веднъж на един банкет на СДС вече дотолкова се бяха ояли и бяха разграбили всичко, че един от силните на деня вика: „Абе, момчета, тука остана една ВЕЦ. Някой иска ли я?“ И никой не пожела да я вземе. Толкова много имаха вече. 
- Вие защо не я взехте тази ВЕЦ? 
- На такива като мен нищо не предлагаха. Аз и тези като мен седяхме в ъгъла. Като им говорехме на онези гьонове с копринените бели чорапи - те даже не ни слушаха. Ядохме, пихме, бяхме в еуфория… а през това време други ограбиха държавата. До кокал. Ей такива простотии ставаха тогава. 
- Толкова години сте с дес­ните, а сте отявлен русофил? 
- Аз не виждам противоречие. Жестока и груба грешка е България да влиза в конфликт с Русия. Аз съм закърмен с тяхната литература. Уважавам този народ, защото хората му, въпреки че преживяха ужасите на сталинизма, лагерите, войната - тези хора, колкото и да са изстрадали, не казват нищо против родината си. 
Защото Родината не са Ленин, Сталин и Путин. Тя е нещо друго. Може би са Володя Висоцки, Окуджава, Достоевски, Чехов… Западът никога няма да ги разбере. Те не могат да проумеят защо Путин има над 80 процента подкрепа. А ние им се репчим… И сме смешни. Сега и туристическият ни сезон ще се провали, защото руснаците няма да дойдат. Но не това е най-страшното. Няма кой да гарантира националната ни сигурност. Нямаме армия. Колкото е останала, е малобройна и немотивирана. 
- Член сме на НАТО, нали това е гаранция за военната ни сигурност… 
- Туй е голяма заблуда. Бив­шата ми жена Петра живее от години в Кипър. И аз съм бил там много пъти. Кипър е най-показателният пример за това, което може да се случи на България. Защо НАТО и Западът не помогнаха на Кипър? Нали бяха част от Европейския съюз, нали бяха с НАТО. Защо оставиха турската армия да влезе в Северен Кипър? Хиляди кипърци загинаха за свободата на страната си. И какво направи Западът тогава? Нищо! Това е най-опасният сценарий за България. По Кърджалийския край извън града вече не се чува българска реч. Ами ако ги отцепят? Като влезе турската армия и ни опънат една демилитаризирана зона… Ходи се оправяй тогава. Кипър имаше армия. Само че ги прегазиха. Ние в момента сме разграден двор. Ако реши, Турция и нас ще ни прегази. /presa.bg/