Законен ли е гръцкият дълг?

Има ли право една страна да откаже да връща дълговете си? Гърците отговарят на този въпрос с „да”, позовавайки се на понятието „омразен дълг”. Затова те настояват за опрощаване. Какво всъщност имат предвид? Отговаря Deutsche Welle.

Концепцията за „омразните” дългове възниква още в началото на XX век. Понятието е въведено от руския юрист Александър Зак, избягал от родината си след Октомврийската революция. През 1927 година той издава книгата си

"Отраженията на държавните трансформации над публичните дългове", в която за първи път използва термина "odious debt" /омразен дълг/. Според неговите разбирания, не може да се изисква от населението на дадена страна да връща дълг, който е бил взет от деспотичен режим или не е използван за народното благо, а за заробването на хората. Зак твърди още, че падането на въпросния деспотичен режим анулира въпросните задължения.

Пример за подобно опрощаване на дългове е Куба. След края на войната между Испания и САЩ, през 1898 година островът е присъден на американците. Американците тогава отказват да поемат задълженията на Куба към бившата колониална сила Испания с аргумента, че кредитите са били използвани и за потушаването на кубинската борба за независимост.

С подобни аргументи излизат и болшевиките в Русия през 1917 г.,

Да не забравяме: САЩ наложиха комунизма на света

Списание „Американски Евреи” от 10-ти септември 1920 година пише: „Болшевишката революция в Русия беше работа на Еврейски мозъци, извършена от Еврейско недоволство, чрез Еврейско планиране, чиято цел е да създаде Нов световен ред...

Как САЩ създадоха КОМУНИЗМА - или за участието на капиталистите в революциите

когато отказват да признаят дълговете на царска Русия. А последният такъв пример е Ирак. След свалянето на диктатора Саддам Хюсеин от власт през 2003 година, САЩ опростиха по-голямата част от външните задължения на страната, възлизащи общо на повече от 125 милиарда долара. Тогавашният заместник-министър на отбраната на САЩ Пол Улфовиц заяви в Сената, че правителството на Саддам Хюсеин е използвало кредитите за покупката на оръжие, както и за финансирането на луксозния живот на диктатора и няма защо иракчаните да плащат тези задължения.

Концепцията за омразните дългове междувременно се разширява, като наред с политическата оценка, вече включва до известна степен и отговорността на кредиторите. Случаят с Аржентина може би най-добре илюстрира цялата сложност на проблема - през 90-те години на миналия век Аржентина обвърза националната си валута с щатския долар, което става с одобрението на МВФ. Валутният борд действа от 1991 г. до 2002 г., а в края на 2001 г. Аржентина обяви неплатежоспособност.

През 2000 година Световната банка и Международният валутен фонд опростиха на 22 от най-бедните страни в света техни дългове на обща стойност 33 милиарда долара. По този начин международните финансови институции на практика признаха, че строгите мерки за икономии и бързата приватизация водят само до временно намаляване на задълженията, а в дългосрочен план вкарват икономиката в низходяща спирала.

Германия също се е възползвала от концепцията за омразните дългове. По поръчение на германския канцлер Аденауер, тогавашният управител Deutsche Bundesbank Херман Йозеф Абс договаря през 1953г. в Лондон опрощаването на част от германските дългове от предвоенния период.

Пак там е опростена и значителна част от европейските и американски помощи за възстановяване и развитие, отпуснати на ФРГ след Втората световна войната.

Така 7 години след капитулацията, кредиторите облекчават значително дълговото бреме върху икономиката на Германия, което дава възможност за следвоенното германско икономическо чудо. /darikfinance.bg