Заради „Америка за България“ уволняват Илия Михайлов и от Американския колеж?

Автор: Рени Нешкова

Днес уволниха диригента Илия Михайлов и от Американския колеж. Това стана само седмица, след като изпълняващият длъжността директор на Софийската филхармония Виктор Стоянов го уволни като диригент на хора след интервю за „Гласове“, в което изразява съмнения за порочни схеми, в които е замесена и фондация „Америка за България“. Потърсихме Илия Михайлов за повече подробности около поредното му отстраняване от работа и официалните мотиви за това.

- Г-н Михайлов, как ви съобщиха за уволнението?

- Всъщност вчера, 8 юни, ми се обади президентът на Американския колеж д-р Пол Джонсън и ми насрочи среща за днес. И аз отидох на тази среща, където ми връчиха поредния документ за уволнение.

- Заподозряхте ли защо ви вика президентът на колежа?

- Да, имах някакво предчувствие. Защото това никога не се беше случвало, а аз работя там от септември 2009 г. Резултатите от работата ми с тези млади хора, които много обичам, бяха чудесни не само по моя преценка – да ги дирижирам, да ги уча на пеене, да ги посвещавам в света на музикалната култура. Те са много интелигентни тийнейджъри, малко буйни, но това е в реда на нещата.

- Хрумна ли ви, че е заради някакви проблеми във вашата работа там?

- Не, защото такива нямаше. От 2009 г. не съм имал никакви проблеми нито с тях, нито с администрацията. Мисля, че хората оценяваха работата ми, учениците ми се радваха, учителите също ценяха труда ми, родители често са изразявали благодарността си, че съм научил детето им да пее и че може да има и това нещо в живота си.

Направих много голям проект с Харвардския университет, който ни гостува в Американския колеж. Дойде главният професор на Харвард сър Андрю Кларк, който остана очарован от всичко, което видя тук. Проектът беше много голям, учениците от Американския колеж пяха със студентите от Харвард. Студентите от Харвард изпяха две български песни – „Полегнала е Тодора“ и „Дилмано, Дилберо“ на български. Аз дирижирах, после проф. Кларк дирижира обединените хорове с американски репертоар. Беше много вълнуващо. Направихме по време на неговото посещение и майсторски клас и „Уестсайдска история“ на английски език, която по същото време правех във Филхармонията. Проф. Кларк беше работил с един от двамата автори на „Уестсайдска история“ – Стивън Зондхайм, едно от най-големите имена на Бродуей. Проф. Кларк не само бе работил с него, но и лично го познаваше. Даде ми много ценни съвети за естетиката на тази постановка. Остана наистина много доволен.

Успях със своя фолклорен хор - големите български гласове да обясня българския фолклор. Бяхме с певиците в Американския колеж, музикантите от американския хор от Харвард останаха очаровани. Казвам всичко това, за да подчертая, че нямаше проблеми, а дори напротив, обичах работата си, вършех я с удоволствие и това бе оценено.

- Кажете какво стана днес по време на срещата ви с д-р Джонсън, какво ви каза като аргумент за уволнението?

- Той бе много любезен и малко ми се стори притеснен. Смятам, че идеята за уволнението ми не е негова, просто са му наредили. Като причина изтъкна това, че от догодина идва нов президент в колежа и те са решили да измислят нови артистични задачи, нови репертоарни предизвикателства за хора и по тази причина от догодина щели да наемат друг човек. Просто нови артистични визии, да не си помисли някой, че има други причини, недай си Боже, политически. Така че поради тези нови предизвикателства моят договор се прекратява веднага и без никакви обезщетения. Днес ми беше връчено всъщност предизвестието, а след 15 дни и договорът ще бъде прекратен. А аз имах концерт тази събота, 6 юни, и дирижирах хора на Американския колеж в рамките на годишния Арт фестивал. Не знаех, че е за последен път.

- Вие не попитахте ли директора дали няма някаква друга причина за уволнението?

- Попитах д-р Джонсън дали няма някаква връзка с интервютата, които давах и в които поставих проблемите на Филхармонията така, както ги виждах, и по-специално дали замесването името на Фондация „Америка за България“ не е същинската причина за уволнението ми от колежа. Той каза, че да, чули за тези неща и много съжалявали, че имам такива проблеми, но  освобождаването ми нямало нищо общо с това. Било съвпадение с другото уволнение, тъй като новите артистични планове се дискутирали от много време насам. Което е много любопитно, тъй като никой никога не ми е направил някаква забележка, никой никога не ми е намеквал, че може би ще има нова артистична политика, нито пък бях чул за нещо подобно.

И още по-любопитното е, че в началото на тази учебна година написах 14 страници подробен план на английски за развитието на хора на Американския колеж за 2015 г., дискутирали сме какво да направим, за да запалим тези тийнейджъри за хоровата музика, което не е лесен проблем. Тоест не съм имал никакви проблеми, не съм имал никакви предупреждения, нито разговори с администрацията, че се обмисля нова концепция.

Разбира се, казах на д-р Джонсън, че не смятам, че това е лично, извиних му се предварително за някои неща, които могат да последват, като даване например на интервюта и обществено внимание към проблемите, които смятам за важни. Казах му още, че не мисля, че той лично има някаква вина за всичко, което последва. А това, което последва, бе да ме уволнят от институциите, срещу които съм изразил съмнения за много сериозни проблеми. Хубавата новина е, че вече няма откъде да ме уволнят. Донякъде дори се радвам, че стана така, за да може да се изчисти името ми, защото взеха да говорят, че моите критики са на лична основа, което не е вярно.

- Когато говорихме първия път за тези проблеми, свързани с Фондация „Америка за България“ и Софийската филхармония, наивно си мислех, че най-вероятно американските институции ще предприемат нещо, за да се изчисти името им от подозренията за корупционни схеми. Всъщност доказуеми ли са тези подозрения според вас?

- Разбира се, ако се направи одит във Филхармонията, могат да бъдат доказани много неща, включителнои да бъдат отхвърлени съмненията. И мисля, че е редно да се направи такъв одит в Софийската филхармония. Защото ако подозренията ми, че уволненията ми са свързани с моите подозрения за корупционни схеми, ще трябва да си отговоря и на въпроса възможно ли е една фондация да има толкова дълга ръка, та след като някой е излязъл в публичното пространство да сподели някакъв проблем, в рамките на една седмица да си разчистят сметките с него от всички възможни места. Това е нещо много опасно и притеснително. То поражда сериозни съмнения, че зад гърба на изпълняващия длъжността директор на Филхармонията Виктор Стоянов стои някой, за да ме уволни той с такъв кураж и непукизъм.

- Според мен особено притеснителното е, че никой от важните фактори в тези институции не ви е извикал, за да се поинтересува дали пък случайно наистина не се въртят някакви схеми в институцията, която ръководи, и да се вземат мерки да изчистят името си. Някак доста набързо и без излишен шум ви отстраняват, вместо поне да полюбопитстват за какво става дума. Не ви ли се струва притеснително това?

- Естествено, че е притеснително. Излиза, че който си позволи да говори или дори само да изрази съмнение, че нещо не е наред, го натикват в ъгъла. И както е обичайно в България, го наказват финансово, да остане без средства, да бъде маргинализиран, да стане чиновник някъде и да си трае, да не може да бъде личност. Или ако не иска да се примири с това, да се отправи към терминала на летището. /glasove.com/