Интервю на Владимир Путин за италианския вестник Il Corriere della Sera

Любомир Чолаков

Преди посещението си в Италия Владимир Путин даде интервю на вестник "Il Corriere della Sera". 

Тъй като повечето български медии, фиксирани в обичайната си русофобска вманиаченост, ще премълчат или най-много да дадат изопачена и манипулираща представа за интервюто, eто най-характерните извадки от него, преведени от сайта на една от най-популярните световни медии - телевизия RT (Russia Today). 

А вече всеки, в съответствие с интелектуалния си капацитет, може да направи собствена преценка по повдигнатите в интервюто теми и проблеми...

Първият въпрос на италианските журналисти касае руско-италианските отношения, които напоследък бяха помрачени от украинската криза, както и от т. нар. "санкции". Дали неотдавнашното посещение на премиера на Италия Матео Ренци и предстоящата визита на Президента Путин в Милано могат да променят нещо в тази насока? 


По време на интервюто

Руският лидер заяви, че не Москва първа е започнала да говори с езика на санкциите: 
- Първо: уверен съм, че не Русия е виновна за това, че отношенията между Руската федерация и страните от Евросъюза се влошиха. Това не е наш избор, натрапиха ни го нашите партньори, не ние въведохме първи някакви ограничения в търговията, в икономическата дейност - въведоха ги против нас, а ние бяхме принудени да вземем ответни защитни мерки. 
Той призна, че отношенията между Русия и Италия наистина винаги са имали привилегирован характер и в политиката, и в икономиката. 
Според Путин, посещението на италианския министър-председател в Русия е много важен сигнал за готовността на Италия към развитие на отношенията: 
- Разбира се, ние сме готови да отговорим със същото и да отидем по-нататък в развитието на нашите отношения толкова, колкото са готови за това нашите италиански партньори. Надявам се, че и моето предстоящо пътуване в Милано също ще послужи именно за тези цели. 

"Русия никога не се е отнасяла към Европа, като към любовница" 
Италианските журналисти се интересуваха от взаимоотношенията между Русия и Европа. 
- Имаше такова мнение, че Русия се чувства предадена, изоставена от Европа, както любовница зарязва любовника си - отбеляза журналистът на "Il Corriere della Sera". 
Путин се усмихна и отвърна, че в такъв случай не съществуват задължения в тези отношения и никой няма право да изисква нещо от партньора си. Но, според мнението на руския държавен глава, не може да се говори за такова отношение на Русия към Европа: 
- Ние никога не сме се отнасяли към Европа, както към любовница. Това е вече сериозно казано. Ние винаги сме предлагали сериозни отношения. А сега оставам с впечатление, че именно Европа се е старала да изгради отношенията си с нас върху материална основа, при това само в своя полза. 
Путин приведе конкретни примери: "третият енергиен пакет", недопускането на руски стоки от атомната енергетика на европейския пазар - независимо от всички договорености, нежеланието да се признае законността на действията на Руската федерация, нежеланието за сътрудничество с интеграционните обединения в постсъветското пространство, преди всичко с Митническия съюз, който сега прерасна в Евразийския икономически съюз. 
- Когато страните в Европа се интегрират - това се смята за нормално, а ако ние в постсъветското пространство вършим същото, се опитват да го обяснят със стремежа на Русия към възстановяването на някаква империя. Не разбирам защо се прилагат такива различни подходи - учудва се Путин. 
В тази връзка той разгледа проблемите на "Източно партньорство" с Евросъюза и целите, които то преследва. 
- Каква цел преследва "Източното партньорство" на Евросъюза: да интегрира цялото постсъветско пространство в единно пространство с Европа, или нещо да отреже и да създаде нова граница между днешна Русия и цялата западна част, включително, да допуснем, Украйна и Молдова? - попита президентът на Русия. 

"Причината за украинската криза е "съвсем изкуствена" 

Путин напомни, че именно поради желанието на президента Янукович да проведе консултации с Русия относно подписването на договор за асоцииране на Украйна с ЕС, започнаха безредиците в Киев, които бяха активно подкрепени от европейците и американците. 
- Защо започна спорът: бившият президент Янукович каза, че трябва да обмисли подписването на договора за асоцииране на Украйна с ЕС и, може би, да постигне някакви промени и да проведе консултации с Русия като основен търговско-икономически партньор. В тази връзка или под този предлог започнаха безредиците в Киев. Те бяха активно подкрепени и от нашите европейски партньори, и от американските - поясни руският лидер. 
След това, по думите на Путин, последва абсолютно неконституционният държавен преврат в Украйна. 
- Новите власти заявиха, че ще подпишат договора за асоцииране, но отлагат действието му до 1 януари 1916 г. В такъв случай, защо направиха преврата? Защо доведоха нещата до гражданска война? - попита президентът. 
Той подчерта специално, че преди преврата Русия е била готова да предостави кредит на Украйна и не е възразявала против асоциирането с ЕС - а само е искала да участва в окончателните решения, като се отчитат взаимните задължения в отношенията с Киев: 
- Ние изобщо не възразявахме против споразумението между Украйна и Евросъюза. Но, разбира се, искахме да участваме в окончателните решения, като се има предвид, че Украйна в сегашния момент - и тогава, и сега, е член на зоната за свободна търговия в постсъветското пространство (Съдружеството на независимите държави) и там имаме взаимни задължения. Как може това да се пренебрегва и да не се взема предвид? Просто не го разбирам. 
Резултат от по-нататъшното развитие на събитията в Украйна е държавен преврат, гражданска война, стотици загинали, разруха на икономиката и социалната сфера, пълна дезинтеграция на икономическите връзки с Русия. 
- А нашата взаимна зависимост с Украйна в икономиката е твърде голяма - подчерта Путин. 
Той напомни, че Украйна едностранно закри някои сделки с Русия, но в същото време в Европа няма пазар за тази продукция. Обемите на продажбите на европейския пазар от страна на Украйна не се увеличиха, независимо, че митническите такси са занулени. Просто, защото Украйна няма какво да продава. Например, такъв е случаят с доставките в Русия на украински вертолетни двигатели. 
- Например, нашите бойни вертолети изцяло, на 100% получаваха двигатели от Украйна, но сега доставките са прекратени. Ние вече построихме един такъв завод в Петербург, тази година ще завършим втори завод - а производството на тази продукция в Украйна просто ще бъде закрито, защото нито в Италия, нито във Франция, нито в Германия някому са нужни такива двигатели, пък и няма да бъдат нужни. А да се насочат предприятията към друга продукция е невъзможно, защото са необходими милиардни инвестиции... 
Аз смятам, че причината за тази криза е изкуствено създадена, и това е резултат от непрофесионални действия от страна на нашите партньори, и окуражаването на този процес е абсолютно неприемливо. Искам още веднъж да подчертая, че това изобщо не е нашият избор, ние не сме се стремили към това и просто сме принудени да реагираме на нещата, които се случват... 
Ние, разбира се, от своя страна правим и ще правим всичко, което зависи от нас, за да повлияем върху властите на непризнатите, самопровъзгласени републики - Донецката и Луганската. Но не всичко зависи от нас. Нашите партньори и в Европа, и в САЩ тряба да окажат съответното влияние върху киевските власти, за да изпълнят всичко, за което се договорихме в Минск... 
Конкретно, първо: трябва да се извърши конституционна реформа, да се осигурят автономните права на съответните територии на непризнатите републики. Киевските власти не искат да наричат това автономия - те предпочитат други термини, говорят за децентрализация. Нашите европейски партньори - именно те записаха това в минските договорености, разшифроваха какво трябва да се разбира под "децентралзация": право на език, на културно своеобразие, на крайгранична търговия. Нищо особено и излизащо извън рамките на цивилизованата представа за онова, което трябва да притежават националните малцинства в една европейска страна. 
Трябва да се приеме закон за провеждане на местни избори в тези територии, както и закон за амнистия. Всичко това трябва да бъде направено, така е записано в минските споразумения, съгласувано е с Донецката народна република и с Луганската народна република, с тези територии. Проблемът е там, че представителите на сегашните киевски власти дори не искат да седнат с тях на една маса за преговори. На това ние не можем да повлияем. На това могат да повлияят само нашите европейски и американски партньори. И няма нужда да ни плашат с никакви санкции. Ние нямаме нищо общо с това, това не е наша позиция. Ние искаме да постигнем реализация на тези споразумения... 
Какво се случи в Луганската народна република и Донецката народна република? Просто днешните киевски власти ги заградиха от основната територия на страната, прекратиха там всякакви социални плащания: пенсии и помощи, изключиха банковата система, на практика създадоха условия за невъзможно получаване на редовно енергоснабдяване. С две думи, там е хуманитарна катастрофа. И всички се преструват, че ужким нищо особено не се е случило. 
Путин също добави, че, според него, Евросъюзът би могъл да окаже много по-мащабна финансова помощ на Украйна. 
- Искам да подчертая, че Русия е заинтересована и ще се стреми към пълно и безусловно изпълняване на всички мински споразумения Друг път към урегулиране, според мен, днес няма - допълни той. 


"Кулоарите" на интервюто

Възсъединяването на Крим и Русия 

Разговорът с журналистите на "Il Corriere della Sera" се премести от украинската плоскост към въпроса за възсъединяването на Русия и Крим. Както подчерта Владимир Путин, Москва е искала да даде на кримчани възможност за свободен избор. 
- Всички наши действия, в това число и онези със силов характер, бяха насочени не към това, да откъснат тази територия от Украйна - а да предоставят възможност на хората, които живеят там, да изкажат мнението си за това, как искат да устроят живота си... Например, решението за Косово беше прието само от парламента на Косово - докато в Крим хората дойдоха на всенароден референдум. Мисля, че добросъвестният наблюдател не може да не види, че хората гласуваха почти единодушно за възсъединяване с Русия. 

"Няма защо да се страхувате от Русия" 

Италианските журналисти попитаха руския президент и за някаква заплаха, която уж балтийските страни и Полша чувствали от страна на Русия. Интервюиращите предположиха, че Русия била говорела "в конфликтен тон". 
Но Владимир Путин веднага ги опроверга, като посочи, че военните разходи на САЩ са повече от военните разходи на всички други страни в света, взети заедно. Общите военни разходи на страните от НАТО са 10 пъти повече от военните разходи на Русия. Освен това, Русия, за разлика от САЩ, практически няма военни бази в чужбина (американските са над 650 - б. пр.). 
- Ние ликвидирахме нашите бази в различни региони по света, включително в Куба, Виетнам. Тоест, нашата политика в това отношение не носи никакъв глобален, настъпателен, агресивен характер. А сега вземете и публикувайте във Вашия вестник картата на света с американските бази, за да почувствате разликата... В началото на 1990-те години новата, съвременна Русия прекрати патрулирането на своите самолети от стратегическата авиация в далечни райони - а нашите американски приятели така и продължиха да летят покрай нашите граници. Защо? Преди няколко години ние също възстановихме тези полети. Нима искате да кажете, че ние се държим агресивно? Ние никъде не се придвижваме - но инфраструктурата на НАТО се придвижва към нашите граници, в това число и военната инфраструктура. И това ли е проява на нашата "агресивност"? 
Президентът не забрави и Договора за противоракетна отбрана, върху който в значителна степен се крепеше цялата система за международна сигурност. САЩ го напуснаха едностранно. Путин напомни, че преди време е предлагал на Вашингтон да не излиза едностранно от договора, а системата за противоракетна отбрана да бъде изградена заедно: от Русия, САЩ и Европа. Но това предложение беше отклонено. 
- Американските анти-ракетни системи, базите им, съответните локатори са настанени на европейска територия или на море, в Средиземно море и Аляска. Ние много пъти казвахме, че това подкопава международната сигурност. Нима смятате, че това е също проява на нашата "агресивност"? Всичко, което правим, е просто отговор на заплахите спрямо нас. При това го правим в съвсем ограничен обем и мащаб, но в такъв, който да гарантира сигурността на Русия... Само болен човек, и то насън, може да си представи, че Русия изведнъж ще нападне НАТО. Някои искат да играят ролята на страни "от фронтовата линия", на които трябва да се помага допълнително: военно, икономически, финансово, по други начини. Ето защо е безсмислено да се подкрепя тази идея, тя няма никакви основания. 
Владимир Путин предположи, че някои просто си търсят външни заплахи, за да запазят своето лидерство: 
- Да допуснем, че САЩ искат да запазят своето лидерство в атлантическата общност. На тях им трябва външна заплаха, непременно им е необходим външен враг, за да си запазят това лидерство. Иран е явно недостатъчен като заплаха, не е много страшен. С кого да плашат? И изведнъж се появява кризата в Украйна, а Русия е принудена да реагира. Може би, това е направено нарочно, не зная. 

"Ние отдаваме уважение на всички хора, които, без да жалят себе си, са се борили срещу нацизма" 
В разговора с журналистите от "Il Corriere della Sera" стана дума и за неотдавнашното празнуване на 70-годишния юбилей от Великата Победа. Мнозина лидери на западни страни решиха да не присъстват на тържествата в Москва. 
Според Владимир Путин, отбелязвайки празничните и тъжните дати, руснаците мислят и за онова поколение, което им е осигурило свобода и независимост, за онези хора, които са победили нацизма. 
- Ние смятаме, че никой няма право да забравя тази трагедия - и най-вече, защото трябва да мислим как да не се повтори такова нещо. 
Според Путин, днешният тероризъм в много свои проявления твърде приличана на нацизма и, всъщност, между тях няма никаква разлика. 
Говорейки за лидерите, които не поискаха да присъстват на тържествата в Москва послучай юбилея на Победата, руският президент отбеляза, че това си е техен избор: 
- Разбира се, това е техен избор: дали да присъстват на нашите мероприятия в Москва или да не присъстват. Но те просто зад текущата сложна конюнктура на международните отношения не видяха много по-сериозни неща, свързани не само с миналото, но и с необходимостта да се борим за нашето общо бъдеще. 
Той отбеляза, че главните герои в празнуването на годишнината от Победата са били ветераните. И за руснаците е било много важно да видят ветерани от много страни: САЩ, Великобритания, Полша... 
- Ние помним всички и отдаваме дан на уважение на всички хора, които, без да жалят себе си, са се борили срещу нацизма. 

Руската власт и опозицията 
Италианските журналисти попитаха Владимир Путин и за отношенията между руската власт и опозицията. Според президента, за да бъдат забелязани, опозиционерите трябва да докажат, че могат да решават конкретни задачи. 
- Ако опозицията доказва, че може да решава задачите, които стоят пред района, региона или страната - тогава, мисля, че хората винаги ще я забелязват. 
Той напомни, че броят на политическите партии в Русия се е увеличил няколко пъти, като е станало по-лесно да бъдат създавани и извеждани на регионална и общонационална сцена. 
- Въпросът е само в тяхната състоятелност и умението им да работят с електората, да работят с гражданите - отбеляза Путин. 
На въпроса, защо тогава основните руски телевизионни канали толкова рядко вземат интервюта от представители на опозицията, президентът отговори: 
- Ако са интересни, мисля, че ще вземат по-често интервюта от тях. 

"Няма за какво да съжалявам" 
В интервюто си за "Il Corriere della Sera" Путин каза, че в работата си се ръководи от интересите на руския народ, изхождайки от всичко, което е било натрупано за изминалото време. 
- Старая се да виждам как да устроим живота си, нашата икономика, политиката, най-вече вътрешната политика, а, разбира се, и на международната арена, в средносрочна и по-далечна перспектива каза президентът Путин. 
Според него, най-главното е да бъдеш честен спрямо себе си и хората, които са ти поверили тази работа. 
Накрая попитаха руския президент: "За какво съжалявате най-много в живота си, какво смятате за грешка, която никога не бихте повторили?" 
- Ще бъда съвсем откровен с вас: не мога да си спомня нищо такова. Изглежда, Господ така е подредил живота ми, че няма за какво да съжалявам. 

Източник: www. rt.com 
Превод: Любомир Чолаков