Дж. Консоло: Посветих се на защитата на С. Антонов, а българите вече не помнят атентата

Виолина Христова, „24 часа"

Няма българин, следил процесите за атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г., който да не си спомня адвоката Джузепе Консоло. Високият и синеок италианец защитаваше Сергей Антонов в процеса срещу него през 1983 г., на който българинът беше оправдан поради липса на доказателства.

Процесът срещу българите се оказа трамплин в кариерата на Консоло. За кратко време неговата римска кантора се превърна в една от най-престижните и скъпоплатени в столицата. Тя е специализирана в публично и банково право.

Роденият в Неапол преди 66 г. Консоло е и професор по конституционно право в частния римски университет “Гуидо Карли”. От дълги години той се занимава активно и с политика. Бил е както сенатор, така и депутат от десния Национален съюз на Джанфранко Фини.

Консоло е женен за Наташа Романова, наследничка на последния руски цар Николай II, която по майчина линия е сродена и със Савоите.

Дъщеря му Николета Романоф е в момента една от най-търсените и популярни актриси в Италия. През ноември 2014 г. тя беше дори водеща на римския кинофестивал.

На 21 май Джузепе Консоло ще изнесе лекция в СУ “Св. Климент Охридски”. Той ще се върне в България след близо 30 г., през които никой не го е канил да я посети.

- Проф. Консоло, най-после ще се върнете в България след толкова години и ще четете лекция в Софийския университет...

- Искам първо да чуете дали произнасям добре “Скъпи приятели, не противоконституционствувателствувайте. Благодаря за вниманието” (чете на български – бел.авт.).

- Най-добре произнасяте “скъпи приятели”. А какви ще бъдат акцентите на лекцията ви?

- Произходът на конституцията и презумпцията за невинност според чл. 27 на италианската конституция, случаят Антонов и атентатът срещу папата, видени от гледната точка на италианската конституция. От тях става ясно колко несправедливо е било задържането на Сергей Антонов, който за 2 г. е бил в затвора “Ребибия” и под домашен арест. Трябва да се каже, че италианската конституция закриляше Антонов. Проблемът е, че тя не беше спазена. Тази моя лекция е по покана на СУ и най-вече на ректора проф. Иван Илчев и декана на Правния факултет проф. Сашо Пенов.

- Със сигурност обаче “пръст” има настоящият ни посланик Марин Райков, който преди 2 г. в качеството си на премиер ви награди с орден “Мадарски конник” на церемония в българското посолство...

- Да, така е (произнася на български – бел.авт.). Обади ми се бившият дипломатически съветник Людмил Попов, той беше номер 2 в посолството в Рим след Райко Николов (баща на Марин Райков и посланик в Рим по времето на процеса срещу Антонов – бел.авт.). Каза ми, че са си дали сметка с голямо съжаление, че българският народ е забравил за атентата, за това, че аз съм допринесъл много за оправдаването на България и че който ме познава в нея, ме уважава. След това ме попита дали съм съгласен да отида в България и да изнеса лекция в СУ, а така също и да стана доктор хонорис кауза. Аз казах “разбира се” (произнася на български – бел.авт.).

- Нека се върнем назад във времето. Вие се познавахте добре с бащата на Марин Райков – Райко Николов, който беше посланик в Рим по времето на процеса...

- Да, но преди него посланик беше Венелин Коцев и поканата ми да поема защитата на Антонов дойде от него. След това посланик в Рим стана Райко Николов, с когото се сприятелих, защото той разбра, че вярвам в българската кауза и в това, че българите нямаха нищо общо с атентата срещу папата. Сергей

Антонов беше напълно невинен.

Затова се борих с всички сили, средства,

познанства, връзки... По онова време бях адвокат на министъра на правосъдието Клелио Дарида, който ми беше казал: “Съветвам те да не се набъркваш, не се занимавай с тази история, защото българите имат вина за атентата.” Всички бяха убедени, че българите са виновни. Аз обаче, колкото повече изучавах случая, толкова повече се убеждавах, че са невинни.

С Марин Райков пък се запознах в Рим, когато дойде преди 2 г. в качеството си на премиер. Впоследствие той ме покани на приемите в българското посолство по време на националните празници – например на празника на Кирил и Методий.

- Така в крайна сметка се постави край на “изгнанието” ви и България най-накрая се сети за вас...

- Да, от 1983 до 1986 г. бях с българите, след което те изчезнаха.

- Близо 30 г. не сте посещавали България. Какви са днешните ви представи за страната ни, съдейки единствено от оскъдните новини за нея в италианските медии?

- Знам, че

България има един много силен тенисист

– Григор Димитров

Мисля, че България се е променила. Това, което много ме беше огорчило и наранило, е, че въпреки цялата ми ангажираност, с която се бях посветил на защитата на Антонов, българите вече не си спомняха нищо за атентата. Би ме подразнило много обаче и ако навремето беше дадена осъдителна присъда на Антонов, който нямаше никаква вина. Той, горкият, вече не е сред живите... Неприятно ми е, че не само в Италия, а и в целия свят, когато се говори за атентата, всички казват “българската следа”... Това е наистина срамно по отношение на българския народ, който няма нищо общо.

- Мислите ли, че българите са направили достатъчно през годините, за да защитят имиджа си?

- Не, нищо не направиха.

- Имали ли сте какъвто и да е контакт със Сергей Антонов след връщането му в България навремето?

- Не, никога, и това ме огорчи. Той беше много семпъл, тих човек, така че не беше тип, който ще поеме инициатива да се обажда по телефона. Освен това италианският му беше ужасно лош.

- Спомняте ли си как за пръв път се срещнахте с Антонов?

- Помня всичко много добре. Веднага останах с впечатлението за един много наивен и обикновен човек. Понякога му напомнях, че може и да не отговаря на въпросите на съдията, но той настояваше “Не, искам да отговоря!” Всички, които се занимават със занаят като моя, са наясно, че в началото на един процес е необходимо да изчакваш, за да видиш обвинението с какви карти играе. Трябва да призная, че този, който се показа като изключително сериозен и коректен в процеса, беше прокурорът Антонио Марини, който впоследствие поиска и оправдаването на Антонов.

- Какви бяха отношенията ви с Марини?

- Прекрасни – и тогава, и сега. Видяхме се даже преди 15 дни на стадиона на мача по ръгби Франция-Италия. Гледам ръгби от време на време, понеже внуците ми тренират.

- Знаете ли вече каква ще бъде програмата ви в София?

- Да, заминавам на 20 и се връщам на 22 май. Ще се срещна с академичната общност на СУ, с италианското посолство в София, където ще отидем с Райко Николов и Людмил Попов, Стефан Генев... Съжалявам ужасно, че няма да мога да видя покойния Асен Марчевски, който беше много добър преводач. Навремето поддържах и отлични отношения с Елена Поптодорова, която тогава беше моята преводачка, но сега знам, че е посланик в САЩ, бих се радвал да я видя отново.

- Ще поискате ли да се срещнете в София и с други българи, които не са включени в програмата ви?

- Да, бих се радвал да видя бившия ви свещеник в българската църква в Рим на фонтана “Треви” отец Климент, когото смятам за изключително добър човек и съжалявам, че е бил отстранен. Бих искал да се свържа с него. Той ме беше помолил за помощ за българската черква на фонтана “Треви”, която бяха отнели на българската общност, и аз се отзовах на молбата му. Уважавам много отец Климент, защото той е горд, че е българин. Що се отнася до местата, които бих искал да видя – хотела “Витоша - Ню Отани”.

- Кажете ни кои са фразите на български, които още помните...

- Благодаря, няма проблеми, пилот, съдията, Тошо, разбира се, така е. Доста добре го разбирах навремето.

- След кариерата си като адвокат вие се впуснахте в политиката - в миналото бяхте и сенатор, и депутат за десния Национален съюз. Сега липсва ли ви политиката?

- Не, не ми липсва, защото продължавам да се занимавам с нея всеки ден. Основахме партията “Свободна десница” с Джанфранко Фини (бившия лидер на Националния съюз и бивш шеф на Камарата на депутатите – бел.авт.). След 2 г. ще има избори, така че ние пак ще участваме.

- Как оценявате сегашното правителство на Матео Ренци?

- Това е правителство, което не прави нищо за страната. Това е правителство на имиджа, а не на съдържанието.

- Освен работата ви на адвокат, какъвто сте от 45 г., с какво друго се занимавате?

- Преподавам конституционно право в частния римски университет ЛУИСС “Гуидо Карли”. Работата със студентите е другата дейност, която ми лежи на сърцето.

- Имате ли време и за други неща, за пътешествия например?

- Много малко. За последен път пътувах за Нова година в Дубай. Не познавам другите източноевропейски страни, като се изключат България и Русия. Иначе в София, или по-точно извън София, съм бил само за 1 ден в резиденцията на Симеон Сакскобургготски. Бях заедно с Джанфранко Фини, който тогава беше външен министър.

- В Италия често в жълтите медии ви определят като бащата на Николета Романоф (една от най-популярните съвременни актриси - бел.авт.). В репортажа си от последния римски кинофестивал, на който тя беше водеща, пък нашият вестник я определи като дъщерята на адвоката Джузепе Консоло...

- Вече стана така, че тя е по-известната от мен в Италия (смее се – бел.авт.). Аз самият нямам много време да ходя на кино. Отделям повече време на телевизията и най-вече на компютъра.