Българският туризъм – една тъжна история с още по-тъжен край
Всяка година с настъпващия летен сезон чуваме все по-печални прогнози относно развитието на Черноморието ни и групите туристи, които ще го посетят. С всяка изминала година туристите намаляват все повече, а официалните обяснения за това са повече от абсурдни.
И тази година не е по-различно.
Пръв с притеснителните новини излезе доц. Стоян Маринов от Варненската туристическа камара, според когото причината за сериозния отлив на туристически групи са размириците в Украйна и проблемите с Русия – колко удобно обяснение, нали? Според същия господин заплатите в бранша нямало да претърпят увеличение, а освен това аниматорите и готвачите по хотелите и ресторантите ни вземали заплати, цитираме „съизмерими с тези в Европа“, съответно между 1000 и 2500 лв месечно.
Явно г-н Маринов живее в доста сбъркана реалност, тъй като от доста време стартовата заплата за аниматор по българското черноморие е не повече от 600 лв, като тук трябва да се вземе предвид, че поради спецификата на работата работната седмица за един аниматор е 6 дни, а дневното работно време може и да превиши 8 часа. 1000 лв обикновено получава аниматор, който е шеф на екип и все пак има опит в областта. Важно е да уточним, че тези 1000 лв се вземат на ръка, докато по трудов договор заплатата е далеч по-малка, съответно и осигурителният праг на работниците. Така, относно готвачите – 2500 лв отново е някакъв далечен мираж, тъй като в кухня се работи много, дълго и обикновено персоналът е осигурен на 4 часов работен ден, а заплатите са много под 2500 лв месечно. Ако г-н Маринов прави тези изводи на база максимум 2 до 4 обекта, в които условията може би са такива, каквито той ги описва..толкова по-жалко за него. За справка – заплатите за тези 2 позиции изобщо не са съизмерими с тези в Европа, тъй като в Испания (като една от най-предпочитаните туристически дестинации в Европа, въпреки че страната е в криза) заплатата за един аниматор стартира, сега внимание, от 1300 евро месечно. Или на нас математиката ни куца, или г-н Маринов говори наизуст – кой знае.
Стоян Маринов
Какво обаче е обезпокоителното в случая? Тук не става дума просто за някакви си прогнози – те така или иначе се правят от хора, които прибират крайната печалба от продукта и откровено казано са напълно неадекватни.
Както вече споменахме, с всяка изминала година потокът от туристи, посещаващи страната ни, намалява осезаемо. Това съвсем не е случаен процес. Поредица от фактически грешки доведоха до положението, в което средностатистическият европеец може да дойде на почивка в България за една седмица на „ол инклузив“ и да плати не повече от 500 евро за това (с включени самолетни билети). В следващата снимка може да видите каква е цената за почивка на Златни пясъци и Слънчев Бряг за периода 20.06.2015 – 27.06.2015:
А ето тук са и цените за почивка през същия период на Майорка:
Защо се стигна до тук? На първо място причината за подобно печално развитие в този бранш беше масовото застрояване на курортите ни и превръщането им в бетонни монументи на мутренския манталитет. Почти всеки един новобогаташ с минало в борбата или Партията-майка притежава свой хотелски комплекс и за да има равноправие и цялата му рода се е сдобила с поне няколко имота по китното ни Черноморие. Излишно е да споменаваме дори как от кокетни, зелени и уютни курорти Златни пясъци и Слънчев бряг се превърнаха в открити тоалетни на разврата, евтиния алкохол и лошото обслужване. За съжаление картината с Албена също не е по-различна. Да, там не се позволи масовото бетониране на курорта, но за сметка на това условията, при които почиват летуващите, са повече от ужасни – мръсни канализации, лоша храна, хотели, които не са виждали козметични ремонти от самото си построяване и, и, и….
Не по-малко по важност е и обстоятелството, че за да се реализира по-голяма крайна печалба, на туристите се предлага продукт с все по-ниско качество. За справка – в четири звездни хотели по Черноморието ни нетната сума, която хотелиерът плаща на ден за изхранването на един гост по системата „ол инклузив“, е средно 7.80 лв. (словом – седем лева и осемдесет стотинки). Тази сума включва закуска, обяд, вечеря, плюс напитки и евентуално междинни закуски. Но ако питате един хотелиер, и това е много…явно снабдяването с полуразвалени храни от отпадъците на вериги като „Метро“ не е достатъчно, кой знае. Но родните хотелиери и ресторантьори и тук са му хванали цаката – в крайна сметка, даден майонезен сос може да се използва неколкократно, а същото важи и за месните, рибните и замразените продукти – какво пък, икономия му е майката! А натровените гости – кучета ги яли, нали вече са платили!
За съжаление обаче храната не е единственият проблем, свързан с упадъка на туризма ни. Мръсните басейни със застояла вода вече не са феномен, третокласното обслужване – също. Но дали тук персоналът има вина – едва ли! Когато се наемат хора, които едвам говорят английски език (за други езици да не говорим), не се влага в тяхното обучение или както е в повечето случаи то направо липсва, и не на последно място – когато работят за не повече от 600 лв при 6 – дневна работна седмица и унищожителни смени по над 8-9 часа, тогава просто някак си вината изглежда да е в ръцете на друг, а именно – в ръцете на хотелиерите, ресторантьорите и висшите етажи на туристическия ни бранш.
Вина обаче носят и „верните“ ни партньори зад граница. Какво се получава там – съставят се каталози на всяка една дестинация със съответните й хотели. В тези каталози се описва, каква е базата на дадения курорт, какво предлага съответния хотел, и какви са цените. Че цените са нереално високи за крайния продукт, който се предлага – факт. Друг неоспорим факт е, че във въпросните каталози представената информация е невярна. За пример – в каталог на ТУИ или Некерман се описва как определен хотел е на 50 метра от плажната ивица и се стига бързо и лесно, като всички плажни съоръжения са включени в цената. Какво се получава на практика – хотелите (особено тези, които не са на първа линия) са отдалечени от плажа, а пътят е покрит с кал, клони, тухли и всякакви други боклуци, докато плажните съоръжения се плащат допълнително в 90% от случаите. Некоректното и необективно оценяване на повечето хотели от страна на тур операторите също е основна причина за разочарованието на гостите. Какво имаме като краен резултат – недоволни и излъгани клиенти, които никога не биха се върнали тук.. и с право.
А на кадрите, които имат желание да работят в сферата на българския туризъм, но са обучени, владеещи чужди езици, с опит и съответно с много ясна представа за цената си на пазара на труда, се казва простичко: „Като не ти харесва и си алчен, заминавай си!“ И те си заминават.. от същите летищни терминали, от които съвсем скоро ще си заминат и последните объркали се туристи имали неблагоразумието да почиват в България. Тъжно, нали?