Рекорден скок на държавния дълг. Стоян Александров: Вътрешният дълг е по-страшен от външния

България задлъжнява с рекордно бързи темпове. През миналата година размерът на българският държавен дълг е нараснал със 76.8% или 2 621.8 млн. евро, до 6 033.8 млн. евро.

Това е най-големият ръст на показателя от падането на комунизма насам.

Така брутният външен дълга на държавата е достигнал 14.4% от брутния вътрешен продукт на страната.

С оглед на плановете на правителството за бюджетни дефицити на стойност 3.32 млрд. евро през следващите три години и поемане на нов външен дълг за 8 млрд. евро, част от който ще се използва за изплащане на вътрешни заеми, тенденцията на експлозивно нарастване на държавните задължения към чуждестранни кредитори ще продължи поне до 2017 г.

През миналата година общият брутен външен дълг на България е нараснал със 7.1%, до 39 558.2 млн. евро или 94.3% от БВП и докато задълженията на държавата растат, то тези на частния сектор се свиват.

Българските банки са намалили експозициите си към чуждестранни кредитори с 5.6%, до 5 522.2 млн. евро. Дългът на бизнеса се е свил с 1.1%, до 12 090.1 млн. евро.

Добра новина е, че вътрешнофирменото кредитиране нараства с 3.1%, до 15 912 млн. евро, което показва нарастващо доверие на чуждите инвеститори в България.

Стоян Александров: Вътрешният дълг е по-страшен от външния

До известна степен дори съм учуден, че в работния доклад на Европейската комисия се посочват толкова малко неща, които от Брюксел са забелязали като притеснителни в българската икономика и финанси. Ние като експерти го правим от доста време. И от сегашния документ можем даже да сме доволни.

Друг е въпросът как трябва да тълкуваме изводите в доклада на фона на предстоящия нов дълг от 8 млрд. евро. Еднозначен отговор няма.

Първо, част от новоемитирания заем е за финансиране на старо задължение. Няма нищо, което да се обяснява тук. Единствено – при какви условия ще се емитира новия дълг. Анализирайки състоянието на пазарите би трябвало да постигнем по-евтино финансиране, отколкото плащаме сега по стария дълг.

Но доклади като днешния на ЕК в определена степен ни създават проблеми, защото в техните изводи се забелязва определено недоверие към страната. Това означава, че се повишава рискът да се инвестира в България в т.ч. и когато се купуват държавни облигации и може да даде минимално отражение на цената, по която бихме получили финансирането.

Що се касае до втората част на заема - там имаме същински нов дълг, тъй като става въпрос за финансиране на бюджетни дефицити. В бюджета за 2015 г. е предвидена съответната сума, която трябва да бъде осигурена. Дефицитите, както знаете, се запълват от два източника – единият е приватизация, другият – емисии на ценни книжа. Ценните книжа условно можем да разделим на две – едната част е външен, а другата – вътрешен дълг. Така че можем да финансираме част от дефицита на външните пазари, можем и чрез вътрешните пазари. Въпросът е как ще се прецени целесъобразността.

Вътрешният ни дълг е по-страшен от външния. Затова, ако някой смята, че е по-добре да задлъжняваме на вътрешния пазар, ще му кажа, че това не е по-малко опасно в сравнение с дълга навън. Защото при ситуация на външно задлъжняване, както е при Гърция, или както бяхме ние след Лукановия мораториум, какво следва? Сядаме на масата за преговори – плачем, хленчим, молим да ни опростят заема или да го преструктурират и част от него просто изчезва.

Спомнете си, че когато сключихме брейди сделката с Лондонския клуб де факто постигнахме една редукция близо 50% – директно опрощаване, преструктуриране и т.н. Но от вътрешния дълг няма как да се избяга. Да, можеш да изпуснеш духа от бутилката, т.е. инфлацията. Но кой в крайна сметка плаща – пак клетият българин, обикновеният данъкоплатец. Твърде е възможно в тази сума от 16 млрд. лв., за която правителството искаше парламентът да се съгласи като емисионна програма, в нея да е включена част и от вътрешния дълг. С идеята да го трансформират във външен.

Друга възможност е с част от тези пари да си откупим дълг, който падежира и след 2017 г. – с подставени лица, ако това ще ни излезе по-евтино. Предполагам, че може да са залегнали и някакви резерви, точно в духа на този доклад на ЕК. В случай че, както обещахме, поканим външни експерти да направят оценка на активите на банките у нас и ако се окаже, че одитът не е много лицеприятен – какво правим? Нали трябва да има някой, който да ги спасява, защото едва ли ще бъде повторен сценария с КТБ.

Ако утре се наложи да се спаси една банка като ѝ се налее ликвидност, тогава не можеш да тичаш на пазарите, трябва просто да имаш тази готовност.

Такива неща не се коментират в публичното пространство. Защото всеки може да ги изтълкува както му е изгодно, някои дори панически.

Журналистите са прави, че министърът на финансите говореше с недомлъвки, даваше уклончиви отговори на вашите въпроси. Но друг е въпросът, че ако не в пряк ефир, той можеше да събере поне политическите ръководители на закрито заседание и да им обясни: това е реално рефинансирането на стария дълг, това е преструктурирането на вътрешен във външен дълг, това е аванс за други цели при определени обстоятелства, ако не дай боже се случат и т.н. А те как ще говорят със своите депутати е друг въпрос, но съм убеден – такива анализи не са за пред широката публика. Защото пазарите само това чакат...

Дали правителството ще се справи с тези задачи? Мисля, че тези инструменти са отработени технологии. Забелязахте дори, че не само четирите банки при последния заем ще бъдат дилъри на бъдещи емисии, там се ратифицираха договори и с други институции и банки. Наистина това е дълга процедура, с много ангажирани страни, но при положение, че стане събитието хикс? Пък ако няма емисия и те отпадат от веригата. Друг е въпросът, че дългът ни за 2016 г. и 2017 г. може да не е този, който сега изчисляваме. Може да дойдат нови политици, може сегашните да се вразумят и да кажат – не, няма да харчим повече, отколкото създаваме и се отказваме от бюджетните дефицити. Тогава просто ще отпадне необходимостта от емитиране на допълнителен дълг.

Ние сега трябва да мислим как да излезем от дефлацията, а то е свързано с държавни разходи, което означава, че няма да търсим балансиран бюджет, а нова политика в областта на разходите и да инвестираме там, където ще има възвращаемост, в работеща икономика. /БГНЕС/Доц. Стоян Александров, финансист. Той е министър на финансите в периода /1993-1994/. /darikfinance.bg/