Посещението на Кери – дипломатическа подготовка за въвличане на България в предстоящ конфликт?

Васил Василев, председател на Фондация „Братя Василеви“, в интервю за „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

- Освен с безпрецедентните мерки за сигурност, с какво като цяло ще запомним еднодневната визита на американския държавен секретар Джон Кери у нас?

- Аз още миналата седмица пред вас говорих какви са очакванията и темите, които бях убеден, че ще се разглеждат в София. Шистовият газ основно. Кери дипломатично не използва думата, той говореше само за диверсификация на енергийните източници, а Борисов, много по-прям, разкри за какво става дума.

- За какво?

- Моето предположение е, че Борисов се е поопънал и е получил някаква отсрочка за това, което може да доведе до унищожаването на Добруджа и на Северното Черноморие.

Втора тема – Трансатлантическото споразумение и генномодифицираните организми, безспорно е разглеждана. Иначе защо Плевнелиев така геройски ще го защитава.

Верен на себе си, той пак излъга – България го подкрепяла. Как е разбрал? Референдум ли е имало, решение на Народното събрание? Той самият какво разбира – не стана ясно. Аз мисля, че тук нашите са се предали или продали. Ние ще гласуваме за това споразумение със същата идиотска самоотверженост, с която си нарязахме ракетите или отхвърлихме „Южен поток“. И после, разбира се – след дъжд качулка – ще питаме защо сме толкова закъсали и как да се измъкнем от блатото.

Третата тема – бежанците. Болният въпрос, въпросът на въпросите, беше потулен в най-дълбока тайна, най-срамната може би тайна при разговорите на Кери и британския външен министър. Проблемът, който от седмици друса правителството, за който президентът изпадна в обичайното си състояние, на който вестниците отделят цели страници, тема №1 на външната политика, заплаха №1 за държавата, въобще отсъства като тема от разговорите. Дори на фона на рязането на глави, на „Шарли“, на „Сарафово“ – тук се мълчи. Даже езикът на външния министър да му се беше схванал от страх, трябваше да пише на листче и пак да запознае най-силния ни съюзник с най-страшния ни проблем. И затова мълчанието на двете страни по този въпрос е твърде обезпокоително. Те не може да не са разгледали в дълбочина и „Ислямската държава“, и стотиците хиляди бежанци, които биват подготвени да нахлуят в България. Фактът, че нищо не се казва, според мен значи само, че всичко се крие – колко бежанци мохамедани е обещала България да приеме и отглежда на своя територия; кога ще премине напливът; как да се запуши устата на опозицията; какво ще стане след това с държавата ни. Гробното мълчание по незаобиколимия проблем с бежанците може само да говори, че нашите интереси в случая са изцяло предадени и просто ги е срам или страх да си признаят.

Може би има още една тема, която съвсем избягва от това, за което се говореше на официалните срещи. За да се втурнат така бързо и Кери, и британският външен министър, че сега и шефът на НАТО към София, не е случайно. Посещението на Кери беше внезапно, отначало бе едва ли не тайна. Какво ли са знаели, че предстои да стане тук, та така се забързаха изведнъж? Възможно е да е свързано с Русия и с подготовката на нови действия срещу нея и от България да се иска да им осигури база и подкрепа. И за да не се плашат може би нашите, вчера Кери започна изявлението си с приоритета на Член 5 от Вашингтонския договор. Дали е така – можем само да гадаем.

Възможно е посещението да е свързано с информации за предстоящи катаклизми в правителството и те да са дошли да го спасяват. Може и трето: примерът на Орбан е много силен, особено в Централна Европа. „Сириза“ може също да промени много неща в Гърция в края на този месец, след 25 януари, и ако България поеме също в една подобна посока, западната схема срещу Русия може силно да бъде раздрусана. Така или иначе за нас останаха само няколко добри обещания – дали е специалист по енергийната диверсификация, подкрепа за нашата демокрация и т.н., които може би сме можели да ги чуем и преди пет и преди десет години.

- Т.е. ако трябва да обобщим, част от нещата, които са били говорени по време на срещите на Джон Кери с българските първи мъже, са останали в тайна и не бяха обявени пред обществото – това ли ни казвате?

- Да. Като не всичко. Ето, беше засегнат въпросът с визите, но той е толкова третостепенен… Аз не знам защо още някой го вади, за да покаже, че ние отстояваме някакви позиции пред САЩ. Практически той няма никакво значение, защото всеки, който е искал да отиде в САЩ с почтени намерения и да остане там като имигрант, е получавал виза. Това, че мутри, престъпници, други хора не получават визи – в крайна сметка това не би следвало да ни засяга. Така че темата за визите е много назад в нашите приоритети, а пък да не говорим в американските. Шистовият газ – разбира се, че е изключително важен за нас. И пак казах, Джон Кери дипломатично го премълча и не спомена името, но Борисов си каза нещата такива, каквито са, и побърза да успокои хората, че въпросът не е на дневен ред. Надявам се, че е така. За всичко останало можем само да гадаем. Но човек като следи международната обстановка и като анализира действията на основните играчи в нея, вече може да си даде сметка, че има въпроси, които са били разгледани задължително – като темата за бежанците и „Ислямската държава“, като темата за Турция и нейните действия срещу или в подкрепа, или нейното бездействие по отношение на „Ислямската държава“. Това са теми, които е абсолютно невъзможно да не бъдат засегнати, и липсата на място за тях в официалните съобщения и на пресконференциите показва, че там има неща, за които преговарящите страни не са искали да се разберат техните позиции и какво мислят или какво възнамеряват да правят в тази посока.

- А какво ви кара да смятате, че съществува пряка връзка между посещението на американския държавен секретар и предстоящото посещение на генералния секретар на НАТО у нас?

- Във време на толкова усложнена международна обстановка, когато България се намира непосредствено близко, граничи с два района на военни действия – единият е Украйна, другият е „Ислямска държава“ – тези посещения не са в никакъв случай случайни. Те не са просто плод на добри намерения и на поддържане на връзка със съюзниците. Винаги в такива случаи, особено в подготовката на един конфликт или на разширяването на един конфликт, тези дипломатически совалки са абсолютно задължителни, за да могат всички страни, които ще участват в този конфликт, да бъдат наясно с мненията, позициите, становищата на партньори и съюзници, да могат да ги модерират, ако е необходимо, но така или иначе, да си осигурят това, което се нарича винаги преди един конфликт, какъвто и да е той, дипломатическата подготовка за него.

Ева Бранимирова, агенция „Фокус“ /nreporter.info/

Създаваме антируска телевизия? За пробългарска... няма пари
Според ЕС руската дезинформационната кампания за събитията в Украйна не намират своя верен отговор

Борисов показа на САЩ разграничението си от руските интереси... заслужава пълен мандат
Посещенията на американския държавен секретар и британския външен министър са категоричен знак...