Германските пивовари казват: Фракинга ще навреди на немската бира!

Има опасения, че добива на шистов газ ще повлияе негативно на националните храни и напитки в Германия.

Опонентите на фракинга излизат с още аргументи срещу тази технология. Една от най-интересните причини да не се добива шистов газ в Германия е опасението, че Фракинга ще убие националната немска гордост – бирата. От „Немската федерация на пивоварите” заявиха пред федералното правителство: „С фракинга рискувате замърсяване освен на нашата почва и замърсяване на нашата национална напитка – бирата”.

Приготвянето на най-добрата бира в света – Hefeweizen, изисква и страхотна питейна вода! – „Фракинга, казаха пивоварите, би могъл да намали или дори да елиминира напълно сигурността на снабдяването с вода.“ В писмо организацията твърди, че този ултрамодерен начин за извличане на енергия би била в противоречие с най-стария закон за чистотата на бирата в Европа – Райнхайтсгебот от 1516 година, в който се посочва:

„Ние искаме да подчертаем, че в бъдеще във всички градове, пазари и в цялата страна съставките използвани за приготвяне на бира трябва да бъдат само и единствено – ечемик, хмел и вода.“

„Гадните отпадъчни води от фракинга не са в този списък.” – казват още немските пивовари.

Германия е най-големият производител на бира в Европа и е третата страна с най-голяма консумация на континента на глава от населението след Чехия и Австрия. Така че може би „Голямата бира” е най-добре позиционираната група за натиск върху правителството на Ангела Меркел, която в момента работи по изготвяне на наредби за употребата на фракинга и регулации, които биха позволили проучването и експлоатацията в Германия на неразработени запаси от природен газ в шисти. (Повече тук)

Привържениците на фракинга отбелязват, че действителното намерение на закона за чистотата на бирата от 1516 година е бил написан просто за да се определи примерно „кои зърна са подходящи за приготвяне на кафе, а не да се забранява футуристичен метод за добив на гориво”. И разбира се, тези които подкрепят фракинга упорито твърдят, че той не замърсява подпочвените води, макар че тази позиция се оспорва, а вече излязоха и доклади доказващи вредата върху подпочвените води.

Интересното в Европа е факта, че съпротивлението против шистовият газ е много по-силно от това в Америка.

Карта на фаракинга в Европа

Според британският премиер Дейвид Камерън:

„В Европа има 75% от шистовите ресурси на Съединените щати, но в Америка се пробива 100 пъти по-бързо отколкото в Европа.“

Някои страни като Франция вече са наложили забрани на фракинга, а министъра на промишлеността във Франция заяви, че практиката води до „необратимо замърсяване.“ Много активисти изтъкват като основна причина за забрана на фракинга е замърсяването на земеделските храни и водите. „Ние не сме заинтересовани да правим фабрики в провинцията,“ заявяват земеделски производители по френското радио. Според Кристоф Карпентър: „Ние правим регионални продукти тук, имаме биосертифицирано сирене с контролиран произход, според официалния етикет на френската кухня. Аз не виждам, какво ще спечелим и как ще го произвеждаме това сирене ако има нефтени и газови сондажи тук“ (Повече тук)

Във Великобритания, където забраната на фракинга наскоро бе вдигната, трима активисти от група, наречена Frack-off, се приковаха към оборудването за пробиване в знак на протест. (Повече)

Междувременно Полша, която според американските експерти има едни от най-големите находища на шистов газ на континента е прегърнала практиката и вече е издала 20 разрешителни за проучване. Но и там настроенията са спорни. През 2011 г. полски активисти направиха флаш моб под мотото „Frack You“ на срещата между „Halliburton“, „Talisman Energy“, „Dow Chemical“ и полското правителство. (Повече тук)

Анти-фракинг настроенията в Европа не са просто от възмутени пивовари и природозащитници. В Европа разходите са по-високи, правилата са по-твърди отколкото в САЩ, и инфраструктурата от тръбопроводи и газопроводи не е толкова добре развита. Повечето от европейските страни също са много по-гъсто населени от САЩ, което изостря рискът при потенциални течове на метан или земни трусове.

Фракинга се предлага като енергийна алтернатива на Европа, алтернатива на руските газови доставки. Особено на народите от Източна Европа. Но това, което показва немският дебат на пивоварите и шистоваците е дълбокия дискомфорт от неизпитаната технология, и показва срещу какъв тежък отпор ще се изправят европейските политици ако продължат напред с шистовия газ. В края на краищата, първият фракинг е извършен в Канзас само през 1947 г., но Европа е пила бира в продължение на векове.

Източник

Бележка на anonybulgaria.wordpress.com:
С влизането в ЕС, България май не успя да регистрира Смядовската луканка и Троянската сливова като регионални традиционни храни и напитки. Хайде, ако почнат да се произвеждат с някой „фракинг флуид“ повече или по-малко – някак си ще го преживеем. В крайна сметка малко бензен няма да навреди на вкуса на луканката, вероятно. Тя ракията се дестилира, така че може би и там няма да имаме проблема на германските пивовари. Те се притесняват за тяхната бира. Все пак, да немската бира е НЕМСКА, демек хубава. А ние, какво имаме, ами почти нищо, едни ниви, жито, минерални извори и то топли, Добруджа, то там е почти безлюдно, хората избягаха. Житото, ми то навсякъде има! Дайте да дупчим! Да я продупчим тая България, дето никакви природни ресурси няма тая бедна страна пълна с „умни и красиви” глупаци. И аман вече, 25 години не можем да се отървем от тези лоши руснаци, време е да се сложи край! Ето сега и Джон Кери ще дойде и той ще ни го каже! Какво е една Добруджа пред ужаса наречен РУСКА ЕНЕРГИЙНА ЗАВИСИМОСТ? КАКВО Е? Ами нищо не е. Жито – майната му. Да дупчим! Джон Кери ще се погрижи за нас, от Америка ще ни пратят генетично модифицирана царевица! Жито и вода не ни трябват! /anonybulgaria.wordpress.com/