Кому са нужни новините на турски език?
Прецедентът на България също се включи в темата за новините на турски език. Щял да ги гледа, ако знаел турски. С оглед на внезапния плам, с който прецедентът на България се втурна да брани хаберлера, трябва да сме сигурни, че вече взема уроци по турски. За да може да ги гледа.
Новините на турски за пореден път предизвикаха буря в чаша вода. Само споменаването на бъдещото им спиране или преместване в регионалните телевизионни центрове на БНТ предизвика буря от реакции. Атака и т. нар. Патриотичен фронт влязоха в тежък словесен диспут кой първи е предложил премахването. ДПС видя в това сериозна заплаха за етническия мир в България. Безбройните соросоидни организации видяха в това сериозна възможност да кешират нови финансови постъпления в замяна на поредната си безрезервна подкрепа на всичко антибългарско у нас.
Междувременно извън обсега на разговора, както винаги, останаха два много важни факта. Всъщност, основните факти. Първо, според проучванията за гледаемостта на тези новини, те се гледат средно от 30 000 до 50 000 зрители. Което на фона на достъпността на БНТ 1 до 7 млн зрители е показателно за интереса към тях. Също така, на фона на официално отчетените 588 000 тюркоезични българи у нас (според преброяването през 2011 г.), тази аудитория варира между 5% и 8,5% от потенциалните си зрители - което е още по-интересно и важно. Второ, в новините на турски език по българската обществена държавна телевизия не би имало нищо лошо, стига да имаше новини на български по турската обществена държавна телевизия. А такива няма. Редно е да припомним, че в Турция живеят над 300 000 души с българско гражданство, и между 250 000 и 500 000 българи-мохамедани, заселени там между 1878 г. и 1923 г. Ако за първите разполагаме с официални данни, за вторите е по-трудно да се каже, защото Турция официално отрича наличието на българи с мюсюлманско вероизповедание на своята територия и не им предоставя никакви, дори и основни малцинствени права. Въпреки това при всички положения говорим за едно българоезично население от порядъка на 550 000 - 800 000 души, което е доста повече от броя на тюркоезичните българи у нас. Само че, уви, за тях новини на български в Турция няма. А е редно да има, след като нашата държава е дала такива за т. нар. български турци.
Тази кратка фактология няма да бъде срещната никъде в официалния новинарски поток. Причините за това са много. Но по-важното е, че става ясно колко са безсмислени както новините на турски, така и споровете за това да ги има или да ги няма. Те се появиха на екран през 1999 г., когато тогавашният министър-председател Иван Костов беше в апогея си, когаго офанзивата му срещу ДПС беше също в апогея си, когато в резултат на това Ахмед Доган не смееше да се появи в центъра на София и когато имаше силна контра-ДПС партия в лицето на НДПС и нейният лидер Гюнер Тахир. Днес нищо от това не е налице, а основната причина за пускането на новините - надеждата, че така ще се преодолее влиянието на ДПС и ще се разбие турския електорат, се оказа неоправдана.
Е? Кому са нужни тогава новините на турски?
Много по-лошо обаче се оказа нещо друго. Независимо от временната политическа конюнктура преди 15 години, заради която те влязоха в националния ефир, днес свалянето им е невъзможно. И то не само заради ДПС. А заради Турция, която оказва брутален натиск с повод и без повод върху васалната си българска територия, т. е. държава. Поради това дори и никой в България да не гледа тези новини, те ще си стоят. Защото, подобно на стотиците построени джамии след 1989 г., които макар и да стоят заключени и празни, маркират територия, те също слагат своя отпечатък върху нашето общество. И лека полека обществото от наше става тяхно. Същото важи и за държавата. Доколкото въобще имаме държава. /kostadin.eu/