Докога политическият елит ще излага на риск семействата ни?

България се е превърнала в хан. И това вече не е метафора. 16 нелегални емигранти си вървят по магистрала „Тракия“, докато полицай край София, на стотици километри от границата, ги забелязва. Случаите вече са десетки. Хора от Азия и Африка необезпокоявано кръстосват територията на страната ни без да е ясно кои са, кога и откъде са пристигнали. Това е своеобразен рекорд, защото едва ли дори средновековната българска държава и политическия й елит са били толкова импотентни и безотговорни, че да докарат владенията си до подобен абсурд.

Очевидно са малцина тези, които си дават сметка за проблемите, които носят отворените граници – за сигурност, икономика, политическа система, здраве… В нашия уникален случай (страна член на най-богатия клуб в света – ЕС ) границите са виртуални.

Струва си да припомним една стара история свързана с Пътя на коприната. През 1347 година в град Кафа (днешна Феодсия в Крим) влиза керван идващ от дълбините на Азия. Един от пътниците вкарва през отворените градски порти Черната смърт. От декември 1347 до септември 1348 г. три четвърти от населените на целия полуостров е мъртво. В следващите няколко години пневмоничната (бубонна) чума унищожава една трета от населението на Европа. Това е една от най-големите и унищожителни пандемии в историята на човечеството. Пътят на коприната донася не само богатство, но и смърт за заслепените от алчност и пренебрежение към опасностите наши прадеди.

Днес светът е изправен пред епидемия от нова страшна болест – ебола. Пет са вече държавите в Африка, където има заразени. Жертвите нарастат лавинообразно. Световните агенции тръбят за проблема. Смъртоносната зараза стигна до Европа – лекарите в Испания протестират. Случаи има и в Съединените щати, Бразилия… Така и не стана ясно дали англичанинът в съседна Македония почина от ебола или режимът в Скопие просто си спести паниката.

Всички имаме близки, семейства. Защо собствената ни държава и този нелеп политически елит ги излагат на риск? Докога територията ни ще е място за трафик и безразборно движение? Какво трябва да се случи, за да се вземат мерки за нормализиране на контрола върху влизането и излизането от страната? Останала ли е въобще някоя институция, която да работи? Въпроси, които висят със страшна сила и за които отговорите след събитията ще са напълно излишни.

Автор: Калоян Методиев
Общество.нет