Не гледайте като отровени

Маргарита Петкова

Hе че е нещо кой знае какво, нали? Първокласниците в едно столично училище обядвали в стола, пък до вечерта се натръшкали от стомашни проблеми, та опрели до чичо доктор. И 7 деца били хоспитализирани. Ама нямало опасност за живота им. Значи няма защо и ние да се тръшкаме. И да го правим на въпрос.

Нито е първият случай на хранително натравяне, нито ще е последният, нали така? Не са се гътнали от глад, я! Какви по-страшни неща има по света бели...

Такава е средностатистическата логика по случилото се в 45-о СОУ. Нали най-лошото се е разминало, айдея ще им мине като на кученце, живи и здрави и да се учат, да сполучат. Даже чух мнение, че това са едни изнежени и разглезени деца, които не са свикнали с действителността. Абе с тази действителност аз не мога да свикна, дето я живея четвърт век вече, вие

искате

седемгодишните

да са калени

като участници

в “Сървайвър”

В това безочливо съждение обаче има зрънце разум. Оцеляването в ежедневието става все по-трудно и заприличва на кауза пердута. Нямате ли поне един личен пример за това? Няма начин да нямате. Всички до един ядем, щем-не щем, попарата на това, което от година на година се случва с хранителната ни промишленост. Или с хранителната ни вносителност. Стандартът “Стара планина" го въведоха и го оставиха на произвола на производителите. А импровизираните

сергии по улички

и градинки?

Гаранция -

Франция

По-голямата част от българския народ се задоволява с продуктите на народни цени. И там гаранция няма, ама поне са по джоба ни. Все още.

“Щом си ял кренвирш, значи си ял всичко”, на този принцип оцеляваме. Е, понякога току изпищят родителите на деца, натровени я с дюнер, я със стара кайма, я с пиле с ориз, я с оцветено мляко, карай да върви, ово е стандарт.

Стана ли вече време да попитам къде наистина е стандартът, този, на който викаме БДС? Чувам хихиканията ви - тая па, то държава няма, тя стандарт търси. Ами търся го. Изисквам го. Настоявам да ми се отговори! Таблицата на Менделеев спокойно може да бъде намерена в продукти на бедната ни трапеза.

Примирителното: “Да, бе, благодарни сме, че има какво да сложим в чинията, колко хора и това нямат”, не ми върши работа.

Искам да знам защо се гледа през пръсти на контрола. Надуват ни главите с е-та и набухватели, с “дупета” и подобрители, учат ни как да четем етикетите, на които тези вредни неща са надлежно описани, га че ли сме олигофрени и нарочно се бутаме да се изпонатровим и държавата да ни плаща лечението. При условие, че сме си платили здравните вноски.

Все едно имаме избор - защото избор ли е между по-малко консерванти за сметка на повече оцветители?

Все едно като пише, че даден продукт съдържа нещо, което води до риск от канцерогенни заболявания, държавата си е измила кунките и съответните контролни органи доволно потриват чисти ръчички. Щото каквото и да стане, ти си предупреден.

Използвам идеалните случаи, когато наистина си предупреден, за другите - разровиш ли го, ще мирише и ще горчи като пиле с ориз. Не е тъжно, а е страшно. Сега чукаме на дърво, правим кръст, плюем си в пазвите, отминало ни е. И първолаците, превиващи се в

училищния двор,

заприличал оня

ден на войнишки

лазарет

от Първата световна война, са вън от опасност. Родителите им ще ги спрат от обяд в стола. Столът даже може да бъде закрит.

А небрежното отношение от страна на органите, чиято работа е да контролират?

Миналата година моя близка беше готова да издере очите на собствения си съпруг, защото пилето, което беше купил, предзвика сериозна алергична реакция и детето им едва се размина с хоспитализацията и по-сериозните последици.

Здравето и светлите бъднини на този народ не трябва ли да бъдат приоритет на държавната политика? Тези, от които тя зависи, ще ми закимат утвърдително и усърдно с глава. И с това кимане ли ще ги оставим да си останат? Мигар всичкото, за което говоря, не е от познато-по-познато, от известно-по-известно, от предъвквано, та чак изплюто?

Хляб и зрелища, познато ни е. Обаче когато хлябът е с оцветители и консерванти, а зрелищата са долнопробни сеири, да припомням ли съдбата на Римската империя? Хем там и хлябът, и зрелищата са били качествени за времето си. А ние какво - едно, че едва свързваме двата края, ами и за всеки залък да мислим като за последен ли? И всичко това, защото тези, на които това им е работата, си я гледат като отровени. Ай байгън! /24chasa.bg/

fidelius: Ами аз да задълбая още малко. Дали майките някога биха си признали, че единственото нормално нещо е децата да се хранят с домашна храна? Че държавата, която изнудва майките да работят и да оставят децата си на съмнителни грижи всъщност иска да скрие от нас, че като общество сме дори още по-бедни от преди сто години, когато всяка майка съвсем спокойно е можела да избере живота на домакиня? Същото и преди хилядолетия. За пръв път от петдесетина години насам, всъщност почти никоя майка не може да създаде уютен дом, защото просто икономически е невъзможно? Значи колкото по си навиваме на пръста, че сме много модерни, толкова сме по-ограничени откъм избор и възможности. Защото вече не е въпрос на избор, принудени сме. А за "купешката" храна, аз не вярвам, че някога може да стане полезна. Обаче целия живот ми изглежда противоестествен.

Как Рокфелер ре-инженира жените

Само за 40 години много жени са загубили връзка с естетвените си инстинкти за любов. Вследствие на това...