Наруши ли Западът обещанието си НАТО да не пълзи на изток?

"През 1987 г. Михаил Горбачов, също член на Римски клуб, каза: Вървим към Нов Световен Ред, светът на комунизма и никога няма да се върнем назад"

Разширението на НАТО през 1990 г. минава през обединението на Германия. Горбачов отговаря на Бейкър, че всяко разширение на НАТО извън Западна Германия е неприемливо. Буш обаче смята, че Западна Германия има “дълбоки джобове” да плати и за Източна.

МЕРИ ЕЛИС САРОТ,
сп. "Форин Афеърс"
(със съкращения)

Агресивните действия на руския президент Владимир Путин в Грузия през 2008 г. и в Украйна през 2014 г. са отчасти резултат от продължаващото му възмущение за нещо, което той интерпретира като договорености, които Западът е нарушил. Но американски политици и анализатори настояват, че обещание, че НАТО няма да се разширява, никога не е било давано. Голямото количество класифицирани документи от 1989 г. и 1990 г., които вече са обществено достъпни, могат да хвърлят светлина върху този спор.

Обратно на приетите схващанията във Вашингтон, въпросът за бъдещето на НАТО не само в Източна Германия, а и в Източна Европа излизат на дневен ред още през февруари 1990 г. Тогава американските политици, работещи със западногерманските лидери, намекват на Москва, че алиансът може да не се разшири дори и с източната половина на Германия. Документите също така показват, че САЩ, с помощта на Западна Германия, са подложили Горбачов на натиск да позволи Германия да се обедини, без да правят каквито и да са писмени обещания за бъдещите планове на алианса.

["През 1987 г. Михаил Горбачов, също член на Римски клуб, каза: Вървим към Нов Световен Ред, светът на комунизма и никога няма да се върнем назад"]

Накратко - никога не е имало формална сделка, както твърди Русия. В същото време обаче американските и западногерманските официални лица са твърдели, че тя вероятно стои на масата. Като резултат, те са получили "зелена светлина" за обединението на Германия.

По време на разговор със съветският лидер Михаил Горбачов в Москва американският държавен секретар САЩ Джеймс Бейкър си води бележки върху казаното от него. Той отбелязва със звездички следните ключови думи: "Краен резултат: Обединена Герм., закрепена в променено (полит.) НАТО - чиято юрисдикция няма да се придвижва на Изток". Записките на Бейкър от 9 февруари 1990 г. изглежда са единственото място, на което подобно уверение е записано на хартия. След това държавният секретар оставя на германския посланик в Москва тайно писмо за канцлера Хелмут Кол, което се пази в немските архиви. В него Бейкър разказва, че е задал на Горбачов въпроса: "Кое бихте предпочели - да видите обединена Германия извън НАТО, независима и без американски военни части? Или обединена Германия, свързана с НАТО, с уверението, че юрисдикцията на НАТО няма да се преместила и на инч на изток от сегашната му позиция?"

Началото на отстъплението

Формулировката на Бейкър на втория, по-привлекателен вариант означава, че юрисдикцията на НАТО няма да се разширява дори и в Източна Германия. Според държавния секретар отговорът на Горбачов бил: "Разбира се, всяко разширение на зоната на НАТО би било неприемливо." За Бейкър реакцията на Горбачов е индикация, че "НАТО в досегашната му зона би могъл да е приемлив".

На срещата си с руския лидер на 10 февруари 1990 г., Хелмут Кол уверил Горбачов, че "естествено НАТО не би могъл да разшири територията си до сегашната територия на Източна Германия". В паралелни разговори със съветския си колега Едуард Шеварднадзе германският външен министър Ханс Дитрих Геншер изпратил същото послание: "За нас това е твърдо: НАТО няма да се разширява на Изток."

Също както след разговорите на Бейкър с Горбачов, и след тази среща не бил подписан договор. Чувайки нееднократните уверения, Горбачов дал на Западна Германия това, което Кол нарича "зелена светлина" за създаването на икономически и монетарен съюз между Източна и Западна Германия. Това всъщност била първата стъпка към обединението. Хелмут Кол свикал пресконференция моментално, за да подсигури победата си. В мемоарите си той пише, че същата нощ не е могъл да спи от радост и излязъл на дълга, студена разходка из Червения площад.

Подкупването на съветите

Но думите на Кол бързо се превърнали в ерес за ключовите западни лидери. След като Бейкър се върнал във Вашингтон, той съгласувал позицията си с тази на Националния съвет по сигурност и възприел различен възглед. Оттогава членовете на външнополитическия екип на Буш спазвали стриктна дисциплина на изказванията си и вече не споменавали, че НАТО ще се ограничи в границите от 1989 година.

Кол също привел реториката в рамките на тази на Джордж Буш, както показват записите от разговорите на двамата от срещата в Кемп Дейвид от 24-25 февруари. Там Буш споделил с Кол напълно ясно как се чувства за правенето на компромис с Москва. "Да върви по дяволите", казал той. "Ние надделяхме, не те. Не можем да позволим на съветите да изкопчат победата от челюстите на поражението." Хелмут Кол заявява, че ще трябва да намерят начин да се помирят с Горбачов, предричайки, че "в крайна сметка всичко ще опре до въпроса за парите". На което Буш многозначително отбелязва, че Западна Германия има "дълбоки джобове". Тогава се родила една недвусмислена стратегия. Както обяснява по-късно тогавашният съветник по националната сигурност Робърт Гейтс, целта била "да се подкупят съветите", а Западна Германия щяла да плати подкупа.

През април Буш обяснил позицията си в конфиденциална телеграма до френския президент Франсоа Митеран. Американците се опасявали, че Кремъл може да се опита да ги изиграе, обединявайки се с Великобритания или Франция, които все още поддържали окупационни части в Берлин. С оглед на предишни техни срещи с враждебна Германия, те потенциално имали основания да споделят съветската тревога от обединението. Буш предупредил Митеран, че никоя друга организация не би могла да "замени НАТО като гаранция за западната сигурност и стабилност". И продължил: "Наистина е трудно да си представим как европейски договор за колективна сигурност, включващ Източна Европа и дори Съветския съюз, би могъл да предотврати заплахите за Западна Европа."

Илюзията паневропейска сигурност

Буш ясно заявявал на Митеран, че доминиращата организация за сигурност в Европа след Студената война трябва да остане НАТО, а не някакъв друг паневропейски съюз. Следващия месец Горбачов предложил точно такова паневропейско споразумение, според което обединена Германия би била членка и на НАТО, и на Варшавския договор. Горбачов дори повдигнал идеята за присъединяването на Съветския съюз към НАТО. "Казвате, че НАТО не е насочено срещу нас, че е просто организация за сигурност, която се адаптира към новите реалности", заявил Горбачов на Бейкър през май според съветските архиви. "Следователно ние ви предлагаме да се присъединим към НАТО". Бейкър обаче не пожелал да приеме подобна идея, отговаряйки, че "пан-европейската сигурност е мечта".

В крайна сметка, както вярно предполагали Буш и Кол, Горбачов щял да приеме западните искания, ако получи компенсация. През май 1990 г. американският посланик в Русия Джак Матлок докладвал, че Горбачов започва да прилича "по-малко на човек, който държи нещата под контрол, отколкото на окопал се лидер". "Знаците на кризата", пише той в грама от Москва, "са много: рязко повишение на престъпността, разрастващи се демонстрации срещу режима, все повече сепаратистки движения, влошаваща се икономика... и бавен, несигурен трансфер на власт от партията към държавата и от центъра към периферията".

В крайна сметка съветският лидер дал съгласието си за обединена Германия в НАТО срещу мерки, които изглеждали, че му позволяват да запази достойнство. Те включвали четиригодишен период за оттегляне на съветските части и някои рестрикции за войските на НАТО и ядрените оръжия на територията на бившата Източна Германия. Той също така получил 12 млрд. дойче марки за строежа на жилища за оттеглилите се съветски части и още три милиарда безлихвен кредит. Това, което не получил, били формални гаранции срещу експанзията на НАТО.

В краткосрочен аспект резултатът бил победа за Съединените щати. Но както Джеймс Бейкър прозорливо пише в мемоарите си за мандата си като държавен секретар, "почти всяко постижение съдържа в успеха си семената на бъдещ проблем". По замисъл, след Студената война Русия била оставена в периферията на Европа. Един млад офицер от КГБ, който служел в Западна Германия през 1989 г., си спомня за ерата и десетилетие по-късно разказва в интервю, че се прибрал в Москва, изпълнен с горчивина. Причината за това е "как Съветският съюз загубил позицията си в Европа". Името му е Владимир Путин и един ден той щял да има властта да действа мотивиран от тази горчивина.

Новият Световен Ред е КОМУНИЗЪМ: Австралийският конгрес разобличава Новия световен ред [Видео + Audio]

Ан Бресингтон подчертава, че Римският клуб, в който членуват Тед Търнър, Буш, Горбачов и общо взето всички, които дърпат конците, никога не се е отказвал от идеята за световно господство на КОМУНИЗМА...