Ще стане ли България "прасе"?
Валери Найденов
Ние, кибиците, не може да вникнем кой кого е ударил пръв в Корпоративна търговска банка (КТБ), но по принцип нещата са ясни - група частни длъжници се опитват да си прехвърлят дълговете на гърба на народа. Поне така излиза от коментарите на независимите финансисти.
Мирише на пладнешки грабеж? Ако това е кражба, то Европейският съюз се управлява от крадци. Защото точно същото извърши стара Европа по време на банковата криза след 2008 година. Когато се спукаха кредитните балони и частните банки изпаднаха в неликвидност поради прекалената си лакомия - политическите и финансовите елити в Европа решиха, че поверените им държави трябва да поемат бремето на дълга и вината върху себе си. Както напоследък се казва - печалбата е частна, загубата се одържавява. Европейската олигархия играе с народите на коньовичарското "ези-тура": "Ези - аз печеля, тура - ти губиш".
През 2008 г., когато кризата тръгна от САЩ, държавният дълг на Португалия бе малко над 60 процента от БВП, на Испания бе малко над 20 на сто, на Ирландия около 16 на сто, на Италия около 80 на сто. След кризата те бързо станаха съответно 120, 80, 120, 130 на сто. За броени месеци европейският елит ги принуди да поемат дълга на частните банки и от държави с перфектни финанси да се превърнат в закъсали длъжници. И за да добави към щетата и обида, нарече ги PIGS, т. е. прасета. Демек това не са държави, а кочини, харчат безумно парите за пенсии и мегаломански проекти. Значи държавата не трябва да управлява пари. Дайте да я закрием.
Истината е, че тъкмо частният сектор се издъни. "Прасетата" спазваха изключително разумна фискална дисциплина. Единственото изключение в кочината е Гърция, която поддържаше държавен дълг около 110 на сто от БВП в десетилетието преди кризата. Как обаче този дълг изведнъж скочи над 200 на сто, и то за броени месеци? Много просто - като клекна на финансовата олигархия. Тя принуди Гърция да поеме частния дълг и да ореже радикално разходите си, с което се срина в невиждана рецесия, безработицата й надхвърли 25 на сто, а това умножи социалните разходи неимоверно.
В тези фатални години Гърция бе управлявана от служители на големите европейски и световни банки. Именно те фалшифицираха отчетите, с които скриха истинския размер на дефицита. Ако бяха подали истинските данни, Гърция нямаше да влезе в еврозоната и щеше да спаси положението, както винаги го е правила – чрез девалвация на драхмата. Малкият Кипър също бе закопан от частните финансови елити. Първо те принудиха кипърските банки да поемат върху себе си прекалено много гръцки държавен дълг. След което т. нар. Тройка редуцира дълга наполовина и островът на Афродита се превърна в рухнала пирамида. В крайна сметка пострадаха парите на руските милионери и репутацията на Кипър като парично убежище.
Онзи ден България бе на път да поеме върху себе си около 5 млрд. лв. частен дълг на длъжниците на КТБ и съответно да вдигне държавния дълг на някъде от 25% от БВП. Засега това се размина поради една-единствена причина – нямаше я необходимата европейска елегантност и лустро. Тези ходове не се правят така грубо и неграмотно. Първо, някои от замесените в скандала с КТБ герои са прекалено знакови. Каквото и да направят – обществото подскача. Защо още ги държат на преден план, не знам. Може би искат обществото да подскача? Още не съм видял някой да може да умножи 186 по 398, докато се упражнява на батут.
Пълна липса на европейска елегантност се забелязва и в съобщенията на институциите. Много пъти съм казвал, че на тази държава е нужен сериозен редактор. Ако някой опитен редактор бе погледнал критично диагнозата на БНБ за състоянието на КТБ, щеше да зададе едни прости, но логични въпроси. Такива, каквито би задал всеки интелигентен човек. И веднага щеше да стане ясно, че това съобщение не успокоява обществото, а точно обратното – налива масло в огъня.
Например сюжетите за изнесените в чували 206 млн. лв., както и за “изчезналите” кредитни досиета за 3,5 млрд. лева няма начин да не се сринат в рамките на часове. Джентълменският код налага да не могат да те опровергаят поне половин година Тогава хората вече ще са забравили за какво иде реч. Защо напоследък всичко, което хвърлят към народа институциите, лъсва без гащи веднага след като бъде изречено? Но пък кой знае, може би БНБ е била под натиск и нарочно е пуснала абсурден текст. Това предотврати едно абсурдно решение. Идват избори, някои политици все още държат на репутацията си и не могат да си позволят да се излагат.
Но както казах, в банковите драми аз съм прост кибик. Моята тема е тази сбъркана идеология, която твърди, че частният сектор винаги намира правия път, а държавата винаги пилее парите на данъкоплатеца. Случаят с КТБ показва точно обратното. България така е затегнала колана, че народът е заприличал на пясъчен часовник. В същото време частните банки раздават с пълни шепи това, което народът зрънце по зрънце събира. И като оплете конците, не желае да фалира културно, а се опитва да събори цялата финансова система.
За малко това да се случи дори в подредената Германия. Още през 2007 г. се наложи немската държава да спасява базираната в Дюселдорф банка IKB, която бе инвестирала на американския финансов пазар и естествено, пострада. През 2008 г. държавата спаси и Hypo Real Estate Bank, която бе инвестирала в ипотечни деривати. Пак тогава се оказа, че немските банки масово са отпуснали кредити на австрийски банки, които са ги набутали в спекулации с източноевропейски ипотеки. И така нататък, и така нататък. В крайна сметка Германия не стана “прасе” по две причини.
Първо – защото през 2009 г. рязко се увеличи износът за Азия. И второ – защото държавата дава сериозни субсидии на работодателите, които не освобождават работници. Германската държава е наистина социална държава. Тя не се управлява от неолиберали, а от “ордолиберали”, т. е. либерали на реда. С други думи, държавата не дава на невидимата ръка на пазара да профука каквото има на рулетката.
Следвайки съветите на неолибералите, Испания си закри индустрията и се превърна в хъб за банкови услуги, туризъм и най-вече в огромен строителен балон. Точно каквато е визията на частния сектор за България. Но щом започна европейската банкова криза, Испания се превърна в “прасе”.
Дали и България ще се превърне в “прасе”? Не знам. Знам обаче, че се правят опити. Самият факт, че брутният външен дълг на България е около 37 милиарда евро, т. е. горе долу колкото нашия БВП, ни слага сред застрашените.
Около 80 на сто от този дълг е частен. Много ясно, че олигархията денем и нощем крои планове как да го национализира. Натискът постоянно расте. Ако държавата се поддаде на този натиск - ето ни сред групата на PIGS. Единствената ни утеха е, че ще бъдем най-кльощавото прасе в кочината. / 24chasa.bg